Salomos Ordsprog 22
1 Et godt navn er mere verdt enn stor rikdom; å være godt likt er bedre enn sølv og gull.
За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато.
2 Rik og fattig møtes; Herren har skapt dem begge.
Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.
3 Den kloke ser ulykken og skjuler sig, men de uerfarne går videre og må bøte.
Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.
4 Lønn for saktmodighet og gudsfrykt er rikdom og ære og liv.
Наградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.
5 Torner og snarer er der på den falskes vei; den som varer sitt liv, holder sig borte fra dem.
Тръне и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.
6 Lær den unge den vei han skal gå! Så viker han ikke fra den, selv når han blir gammel.
Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.
7 Den rike hersker over de fattige, og låntageren blir långiverens træl.
Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.
8 Den som sår urett, skal høste ondt, og med hans vredes ris skal det være forbi.
Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.
9 Den som har et godt hjerte, blir velsignet fordi han gav den fattige av sitt brød.
Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.
10 Jag spotteren bort! Så går tretten med, og kiv og skam hører op.
Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.
11 Den som elsker hjertets renhet, og hvis tale er tekkelig, han har kongen til venn.
Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.
12 Herrens øine verner den forstandige, men han gjør den troløses ord til intet.
Очите на Господа пазят онзи, който има знание, И той осуетява думите на коварния.
13 Den late sier: Det er en løve der ute, jeg kunde bli drept midt på gaten.
Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!
14 Fremmed kvinnes munn er en dyp grav; den Herren er vred på, faller i den.
Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.
15 Dårskap er bundet fast til den unges hjerte; tuktens ris driver den bort.
Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.
16 Å undertrykke den fattige tjener bare til å øke hans gods; å gi til den rike volder ham bare tap.
Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.
17 Bøi ditt øre til og hør på vismenns ord og vend ditt hjerte til min kunnskap!
Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,
18 For det er godt at du bevarer dem i ditt indre, og at de alle henger fast ved dine leber.
Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.
19 Forat du skal sette din lit til Herren, lærer jeg dig idag, nettop dig.
За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на тях днес - да! тебе.
20 Har jeg ikke skrevet for dig kjernesprog med råd og kunnskap
Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.
21 for å kunngjøre dig det som rett er, sannhets ord, så du kan svare dem som sender dig, med sanne ord?
За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?
22 Røv ikke fra en fattig, fordi han er fattig, og tred ikke armingen ned i byporten!
Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,
23 For Herren skal føre deres sak, og han skal ta deres liv som tar noget fra dem.
Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.
24 Hold dig ikke til venns med en som er snar til vrede, og gi dig ikke i lag med en hastig mann,
Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.
25 forat du ikke skal lære dig til å gå på hans veier og få satt en snare for ditt liv!
Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.
26 Vær ikke blandt dem som gir håndslag, dem som borger for gjeld!
Не бъди от тия, които дават ръка, От тия, които стават поръчители за дългове,
27 Når du intet har å betale med, hvorfor skal de da ta din seng bort under dig?
Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?
28 Flytt ikke det gamle grenseskjell som dine fedre har satt!
Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.
29 Ser du en mann som er duelig i sin gjerning - han kan komme til å tjene konger; han kommer ikke til å tjene småfolk.
Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.
