Salomos Ordsprog 20
1 Vinen er en spotter, sterk drikk volder støi, og hver den som raver av den, blir ikke vis.
Виното е присмивател, и спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.
2 Den redsel en konge vekker, er som løvens brøl; den som gjør ham vred, spiller sitt liv.
Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот.
3 Det er en ære for en mann at han holder sig borte fra trette, men enhver dåre viser tenner.
Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.
4 Om vinteren vil den late ikke pløie, derfor søker han forgjeves efter grøde om høsten.
Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси във време на жътва, не ще има нищо.
5 Tankene i en manns hjerte er et dypt vann, men en forstandig mann drar det op.
Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.
6 Mange mennesker roper høit, hver om sin kjærlighet; men hvem finner vel en trofast mann?
Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта: Но кой може да намери верен човек?
7 Den rettferdige vandrer i ustraffelighet; lykkelige er hans barn efter ham.
Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него.
8 En konge som sitter på sitt dommersete, sikter og skiller ut alt ondt med sine øine.
Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си.
9 Hvem kan si: Jeg har renset mitt hjerte, jeg er fri for min synd?
Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?
10 To slags vektstener og to slags mål - begge deler er en vederstyggelighet for Herren.
Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу.
11 Allerede den unge gutt viser ved sine gjerninger om hans ferd vil bli ren og rett.
Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави.
12 Øret som hører, og øiet som ser - Herren har skapt dem begge to.
Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете.
13 Elsk ikke søvn, forat du ikke skal bli fattig! Lukk dine øine op, så får du brød nok å ete.
Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, и ще се наситиш с хляб.
14 Dårlig, dårlig! sier kjøperen; men når han går bort, roser han sig.
Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.
15 Det er nok gull og perler i mengde, men kyndige leber er en kostelig ting.
Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценнно украшение.
16 Ta hans klær, han har gått i borgen for en annen, og ta pant av ham for fremmedes skyld!
Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужди хора.
17 Brød vunnet ved svik smaker mannen søtt, men siden blir hans munn full av småsten.
Хлябът спечелен с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета.
18 Planer får fremgang ved rådslagning; søk veiledning også når du fører krig!
Намеренията се утвърждават чрез съвещание, Затова с мъдър съвет обяви война.
19 Den som går omkring som baktaler, åpenbarer hemmeligheter, og med den som er åpenmunnet, skal du ikke ha noget å gjøre.
Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.
20 Den som banner sin far og sin mor, hans lampe skal slukne i belgmørke.
Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.
21 En arv som en fra først av har revet til sig, blir til sist uten velsignelse.
На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена.
22 Si ikke: Jeg vil gjengjelde med ondt! Bi på Herren, og han skal frelse dig!
Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще се избави.
23 To slags vektstener er en vederstyggelighet for Herren, og falsk vekt er noget ondt.
Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни на са добри.
24 Herren styrer mannens skritt; hvorledes skulde et menneske skjønne sin vei?
Стъпките на човека се оправят от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?
25 Det er farlig for et menneske at han i tankeløshet vier noget til Gud og først bakefter overveier sine løfter.
Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам това, И след като се е обрекъл тогава да разпитва.
26 En vis konge skiller ut de ugudelige og lar hjulet gå over dem.
Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото на вършачката.
27 Menneskets ånd er en Herrens lampe; den ransaker alle lønnkammerne i hans indre.
Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.
28 Miskunnhet og sanndruhet er en vakt om kongen, og han støtter sin trone ved miskunnhet.
Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост.
29 De unges pryd er deres kraft, og de gamles ære er de grå hår.
Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите им коси.
30 Et tuktemiddel for de onde er buler og sår og slag, som trenger inn i hjertets indre.
Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.
