Salomos Ordsprog 15
1 Mildt svar stiller harme, men et sårende ord vekker vrede.
Мек отговор отклонява ярост, А оскърбителната дума възбужда гняв.
2 De vises tunge gir god kunnskap, men dårenes munn lar dårskap strømme ut.
Езикът на мъдрите изказва знание, А устата на безумните изригват глупост.
3 Herrens øine er allesteds, de ser både efter onde og efter gode.
Очите Господни са на всяко място И наблюдава злите и добрите.
4 En saktmodig tunge er et livsens tre, men en falsk tunge sårer hjertet.
Благият език е дърво на живот, А извратеността в него съкрушава духа.
5 Dåren forakter sin fars tukt, men den som akter på tilrettevisning, er klok.
Безумният презира поуката на баща си, Но който внимава в изобличението, е благоразумен.
6 I den rettferdiges hus er det meget gods, men den ugudeliges inntekt blir til ødeleggelse for ham.
В дома на праведния има голямо изобилие, А в доходите на нечестивия има загриженост.
7 De vises leber strør ut kunnskap, men dårenes sinn er ikke rett.
Устните на мъдрите разсяват знание, А сърцето на безумните не прави така.
8 De ugudeliges offer er en vederstyggelighet for Herren, men de opriktiges bønn er ham til velbehag.
Жертвата на нечестивите е мерзост Господу, А молитвата на праведните е приятна Нему.
9 Den ugudeliges vei er en vederstyggelighet for Herren, men den som jager efter rettferdighet, elsker han.
Пътят на нечестивия е мерзост Господу, Но Той обича този, който следва правдата.
10 Hård straff rammer den som forlater den rette sti; den som hater tilrettevisning, skal dø.
Има тежко наказание за ония, които се отбиват от пътя; И който мрази изобличение ще умре.
11 Dødsriket og avgrunnen ligger åpne for Herren, hvor meget mere da menneskenes hjerter! (Sheol h7585)
Адът и погибелта са открити пред Господа, - Колко повече сърцата на човешките чада! (Sheol h7585)
12 En spotter liker ikke å bli irettesatt; til de vise går han ikke.
Присмивателят не обича изобличителя си, Нито ще отива при мъдрите.
13 Et glad hjerte gjør åsynet lyst, men hjertesorg bryter motet ned.
Весело сърце прави засмяно лице, А от скръбта на сърцето духът се съкрушава.
14 Den forstandiges hjerte søker kunnskap, men dårers munn farer bare med dårskap.
Сърцето на разумния търси знание А устата на безумните се хранят с глупост.
15 Alle den ulykkeliges dager er onde, men et glad hjerte er et stadig gjestebud.
За наскърбения всичките дни са зли А оня, който е с весело сърце, има всегдашно пируване.
16 Bedre er lite med Herrens frykt enn en stor skatt med uro.
По-добро е малкото със страх от Господа, Нежели много съкровища с безпокойствие.
17 Bedre er en rett grønt med kjærlighet enn en fet okse med hat.
По-добра е гощавката от зеле с любов, Нежели хранено говедо с омраза.
18 En hissig mann vekker trette men den langmodige stiller kiv.
Яростният човек подига препирни, А който скоро не се гневи усмирява крамоли.
19 Den lates vei er som en tornehekk, men de opriktiges vei er ryddet.
Пътят на ленивия е като трънен плет, А пътят на праведните е като друм.
20 En vis sønn gleder sin far, men et uforstandig menneske forakter sin mor.
Мъдър син радва баща си, А безумен човек презира майка си.
21 Dårskap er en glede for den som er uten forstand; men en forstandig mann går rett frem.
На безумния глупостта е радост, А разумен човек ходи по прав път.
22 Planer blir til intet uten rådslagning; men hvor det er mange rådgivere, har de fremgang.
Дето няма съвещание намеренията се осуетяват, А в множеството на съветниците те се утвърждават.
23 En mann gleder sig når hans munn kan gi svar, og hvor godt er ikke et ord i rette tid!
От отговора на устата си човек изпитва радост, И дума на време казана, колко е добра!
За разумния пътят на живота върви нагоре, За да се отклони от ада долу. (Sheol h7585)
25 Herren river ned de overmodiges hus, men enkens markskjell lar han stå fast.
Господ съсипва дома на горделивите, А утвърдява предела на вдовицата.
26 Den ondes råd er en vederstyggelighet for Herren, men milde ord er rene for ham.
Лошите замисли са мерзост Господу! А чистите думи Му са угодни.
27 Den som jager efter vinning, setter sitt hus i ulag, men den som hater gaver, skal leve.
Користолюбивият смущава своя си дом, А който мрази даровете ще живее.
28 Den rettferdige tenker i sitt hjerte på hvorledes han skal svare, men de ugudeliges munn lar onde ting strømme ut.
Сърцето на праведния обмисля що да отговаря, А устата на нечестивите изригват зло.
29 Herren er langt borte fra de ugudelige, men de rettferdiges bønn hører han.
Господ е далеч от нечестивите, А слуша молитвата на праведните.
30 Øinenes lys gleder hjertet; godt budskap gir benene marg.
Светъл поглед весели сърцето, И добри вести угояват костите.
31 Den hvis øre hører på tilrettevisning til livet, dveler gjerne blandt vise.
Ухо, което слуша животворното изобличение, Ще пребивава между мъдрите.
32 Den som ikke vil vite av tukt, forakter sitt liv, men den som hører på tilrettevisning, vinner forstand.
Който отхвърля поуката презира своята си душа, А който слуша изобличението придобива разум.
33 Herrens frykt er tukt til visdom, og ydmykhet går forut for ære.
Страхът от Господа е възпитание в мъдрост, И смирението предшествува славата.
