< Salomos Ordsprog 11 >
1 Falsk vekt er en vederstyggelighet for Herren, men fullvektige lodder er ham til velbehag.
Неточни везни са мерзост Господу; А точни грамове са угодни Нему.
2 Med overmot følger skam, men de ydmyke har visdom.
Дойде ли гордост, дохожда и срам. А мъдростта е със смирените.
3 De opriktiges rettsinn leder dem, men de troløses forvendte sinn ødelegger dem.
Незлобието на справедливите ще ги ръководи, А извратеността на коварните ще ги погуби.
4 Gods hjelper ikke på vredens dag, men rettferdighet frir fra døden.
В ден на гняв богатството не ползува, А правдата избавя от смърт.
5 Den ustraffeliges rettferdighet gjør hans vei jevn, men den ugudelige faller ved sin ugudelighet.
Правдата на непорочния ще оправя пътя му, А нечестивият ще падне чрез своето нечестие.
6 De opriktiges rettferdighet frelser, men de troløse fanges i sin egen ondskap.
Правдата на справедливите ще ги избави, А коварните ще се хванат в злобата си.
7 Når et ugudelig menneske dør, blir hans håp til intet, og med det som de onde stunder efter, er det forbi.
Като умира нечестивият, ожиданото от него загива; Така загива надеждата на насилниците.
8 Den rettferdige utfries av trengsel, og den ugudelige kommer i hans sted.
Праведният се отървава от беда, А вместо него изпада в нея нечестивият.
9 Med munnen ødelegger den gudløse sin næste, men ved sin kunnskap utfries de rettferdige.
Безбожният погубва ближния си с устата си. Но чрез знанието на праведните ще се избави.
10 Når det går de rettferdige godt, jubler byen, og når de ugudelige omkommer, lyder fryderop.
Когато благоденствуват праведните, градът се весели; И когато погиват нечестивите става тържество.
11 Ved de opriktiges velsignelse blir en by ophøiet, men de ugudeliges munn bryter den ned.
Чрез благословението върху праведните градът се въздига, А чрез устата на нечестивите се съсипва.
12 Den som taler foraktelig om sin næste, er uten forstand; men en forstandig mann tier.
Който презира ближния си е скудоумен; А благоразумният човек мълчи.
13 Den som går omkring som baktaler, åpenbarer hemmeligheter; men den som er trofast i ånden, skjuler saken.
Одумникът обхожда и открива тайните, А верният духом потайва работата.
14 Hvor det intet styre er, faller folket; men hvor det er mange rådgivere, der er frelse.
Дето няма мъдро ръководене народът пропада, А в многото съветници има безопасност.
15 Ille går det den som går i borgen for en fremmed; men den som skyr å gi håndslag, er sikker.
Който поръчителствува за чужд човек, зле ще пострада, А който мрази поръчителството е в безопасност.
16 En yndig kvinne vinner ære, og voldsmenn vinner rikdom.
Благодатната жена придобива чест; И насилниците придобиват богатство.
17 En godgjørende mann gjør vel mot sig selv, men en hårdhjertet mann ødelegger sig.
Милостивият човек струва добро на себе си, А жестокият смущава своето тяло.
18 Den ugudelige vinner en lønn som svikter, men den som sår rettferdighet, får en lønn som varer.
Нечестивият придобива измамлива печалба, А който сее правда има сигурна награда.
19 Den som står fast i rettferdighet, ham blir det til liv; men den som jager efter ondt, volder sin egen død.
Който е утвърден в правдата, ще стане живот, А който се стреми към злото съдействува за своята смърт.
20 En vederstyggelighet for Herren er de hvis hjerte er forvendt; men til velbehag for ham er de hvis vei er ustraffelig.
Развратените в сърце са мерзост Господу, А непорочните в пътя си са угодни Нему,
21 Visselig, den onde blir ikke ustraffet, men de rettferdiges ætt slipper unda.
Даже ръка с ръка да се съедини пак нечестивият няма да остане ненаказан., А потомството на праведните ще се избави.
22 Som en gullring i et svinetryne er en fager kvinne som er uten forstand.
Както е златна халка на носа на свиня, Така е красивата, но безразсъдна жена.
23 De rettferdiges attrå er bare det som godt er; de ugudelige har vrede i vente.
Желаното от праведните е само добро, А ожиданото от нечестивите е надменност.
24 Den ene strør ut og får ennu mere; den andre holder tilbake mere enn rett er, og det blir dog bare fattigdom.
Един разпръсва щедро, но пак има повече изобилие, А друг се скъпи без мяра, но пак стига до немотия,
25 Den som velsigner, skal trives, og den som lesker andre, han blir selv lesket.
Благотворната душа ще бъде наситена; И който пои, сам ще бъде напоен.
26 Den som holder korn tilbake, ham banner folket; men velsignelse kommer over dens hode som selger korn.
Който задържа жито ще бъде прокълнат от народа, А който продава, благословение ще почива на главата му.
27 Den som søker hvad godt er, søker det som er til behag; men den som higer efter ondt, over ham kommer det onde.
Който усърдно търси доброто, търси и благоволение, А който търси злото, то ще дойде и върху него.
28 Den som setter sin lit til sin rikdom, han skal falle; men de rettferdige skal grønnes som løvet.
Който уповава на богатството си, ще падне, А праведните ще цъфтят като зелен лист.
29 Den som setter sitt hus i ulag, skal arve vind, og dåren blir en tjener for den vise.
Който смущава своя си дом ще наследи вятър; И безумният ще стане слуга на мъдрия по сърце.
30 Den rettferdiges frukt er et livsens tre, og den vise fanger sjeler.
Плодът на праведния е дърво на живот; И който е мъдър придобива души.
31 Se, den rettferdige får sin lønn på jorden, hvor meget mere da den ugudelige og synderen!
Ето, и на праведния се въздава на земята, - Колко повече на нечестивия и на грешния!