Klagesangene 3
1 Jeg er den mann som har sett elendighet under hans vredes ris.
Аз съм човек, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.
2 Mig har han ledet og ført i mørke og ikke i lys.
Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.
3 Bare mot mig vender han atter og atter sin hånd den hele dag.
Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.
4 Han lot mitt kjøtt og min hud fortæres; han knuste mine ben.
Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.
5 Han bygget en mur mot mig og omringet mig med bitterhet og møie.
Издигна против мене укрепления; и окръжи ме с горест и труд.
6 På mørke steder lot han mig bo som de for lenge siden døde.
Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.
7 Han murte igjen for mig, så jeg ikke kan komme ut; han gjorde mine lenker tunge.
Обгради ме, та да не мога да изляза; отегчи веригите ми.
8 Om jeg enn ropte og skrek, lukket han sitt øre for min bønn.
Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.
9 Han tilmurte mine veier med hugne stener, mine stier gjorde han krokete.
Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.
10 En lurende bjørn var han mot mig, en løve i skjul.
Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.
11 Mine veier gjorde han til avveier, han sønderrev mig og ødela mig.
Отби настрана пътищата ми, и ме разкъса; направи ме пуст.
12 Han spente sin bue og stilte mig op til mål for sin pil.
Запъна лъка Си, и ме постави като прицел на стрела.
13 Han lot sitt koggers sønner fare inn i mine nyrer.
Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.
14 Jeg er blitt til latter for alt mitt folk, til en spottesang for dem hele dagen.
Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.
15 Han mettet mig med bitre urter, han gav mig rikelig malurt å drikke.
Насити ме с горчивини, опи ме с пелин.
16 Han knuste mine tenner, han gav mig småsten å ete, han trykte mig ned i asken.
При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.
17 Du forkastet mig og tok bort min fred; jeg glemte det som godt er,
Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.
18 og jeg sa: Det er forbi med min kraft og mitt håp til Herren.
И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.
19 Kom i hu min elendighet og min landflyktighet - malurt og galle!
Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.
20 Min sjel kommer det i hu og er nedbøiet i mig.
Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.
21 Dette vil jeg ta mig til hjerte, derfor vil jeg håpe:
Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда;
22 Herrens miskunnhet er det at det ikke er forbi med oss; for hans barmhjertighet har ennu ikke ende.
Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.
23 Den er ny hver morgen, din trofasthet er stor.
Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.
24 Herren er min del, sier min sjel; derfor håper jeg på ham.
Господ е дял мой, казва душата ми; Затова, ще се надявам на Него.
25 Herren er god mot dem som bier efter ham, mot den sjel som søker ham.
Благ е Господ към ония, които го чакат, към душата, която го търси.
26 Det er godt at en bier i stillhet efter Herrens frelse.
Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението то Господа.
27 Det er godt for en mann at han bærer åk i sin ungdom,
Добро е за човека да носи хомот в младостта си.
28 at han sitter ene og tier, når han legger byrder på ham,
Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.
29 at han trykker sin munn i støvet og sier: Kanskje det ennu er håp -
Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.
30 at han vender sitt kinn til den som slår ham, lar sig mette med hån.
Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.
31 For Herren forkaster ikke til evig tid,
Защото Господ не отхвърля до века.
32 men om han bedrøver, så forbarmer han sig igjen efter sin rike miskunnhet;
Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.
33 for det er ikke av hjertet han plager eller bedrøver menneskenes barn.
Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.
34 Når nogen knuser alle jordens fanger under sine føtter,
Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,
35 bøier mannens rett for den Høiestes åsyn
Да се извраща съда на човека пред лицето на Всевишния,
36 eller gjør en mann urett i hans sak - mon Herren ikke ser det?
Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.
37 Hvem talte så det skjedde, uten at Herren bød det?
Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?
38 Er det ikke fra den Høiestes munn både de onde og de gode ting utgår?
Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?
39 Hvorfor klager et menneske som lever? Enhver klage over sin egen synd!
Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?
40 La oss ransake våre veier og granske dem, og la oss vende om til Herren!
Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.
41 La oss løfte vårt hjerte og våre hender til Gud i himmelen!
Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, който е на небесата, и нека речем:
42 Vi har syndet og vært gjenstridige; du har ikke tilgitt.
Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.
43 Du innhyllet dig i vrede og forfulgte oss; du slo ihjel, du sparte ikke.
Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.
44 Du innhyllet dig i skyer, så ingen bønn trengte igjennem.
Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.
45 Til skarn og utskudd gjorde du oss midt iblandt folkene.
Направил си ни като помия и смет всред племената.
46 De spilte op sin munn mot oss alle våre fiender.
Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.
47 Gru og grav er blitt oss til del, ødeleggelse og undergang.
Страх и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.
48 Bekker av tårer rinner fra mitt øie fordi mitt folks datter er gått under.
Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.
49 Mitt øie rinner og har ikke ro, det får ingen hvile,
Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада.
50 før Herrens øie ser ned fra himmelen.
Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.
51 Mitt øie volder min sjel smerte for alle min stads døtres skyld.
Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.
52 Hårdt jaget de mig som en fugl de som var mine fiender uten årsak.
Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.
53 De vilde gjøre ende på mitt liv, de vilde kaste mig i brønnen, og de kastet sten på mig.
Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.
54 Vannene strømmet over mitt hode; jeg sa: Jeg er fortapt.
Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.
55 Jeg påkalte ditt navn, Herre, fra den dypeste brønn.
Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.
56 Du hørte min røst; lukk ikke ditt øre for mitt rop, men la mig få lindring!
Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;
57 Du var nær den dag jeg kalte på dig; du sa: Frykt ikke!
Приближил си се в деня, когато Те призовах; рекъл си: Не бой се.
58 Herre, du har ført min sjels sak, du har frelst mitt liv.
Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.
59 Herre, du har sett den urett jeg har lidt; døm i min sak!
Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.
60 Du har sett all deres hevn, alle deres onde råd mot mig.
Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.
61 Du har hørt deres hån, Herre, alle deres onde råd mot mig,
Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,
62 mine motstanderes tale og deres tanker mot mig den hele dag.
Думите на ония, които се подигат против мене, и кроежите им против мене цял ден.
63 Akt på dem når de sitter, og når de står op! De synger spottesanger om mig.
Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.
64 Du vil gjøre gjengjeld mot dem, Herre, efter deres henders gjerning.
Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;
65 Du vil legge et dekke over deres hjerte, din forbannelse vil bli dem til del.
Ще им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце;
66 Du vil forfølge dem i vrede og ødelegge dem, så de ikke mere finnes under Herrens himmel.
Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.
