Jobs 9
1 Da tok Job til orde og sa:
А Иов в отговор рече:
2 Ja visst, jeg vet at det er så; hvorledes skulde en mann kunne ha rett mot Gud?
Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?
3 Om han hadde lyst til å gå i rette med Gud, kunde han ikke svare ham ett til tusen.
Ако поиска да се съди с Него, Не може да му отговори за едно от хиляда.
4 Vis som han er av hjerte og veldig i styrke - hvem trosset ham og kom vel fra det,
Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?
5 han som flytter fjell før de vet av det, som velter dem i sin vrede,
Той премества планините и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.
6 som ryster jorden, så den viker fra sitt sted, og dens støtter bever,
Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото и стълбовете й треперят.
7 som byder solen, så den ikke går op, og som setter segl for stjernene,
Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.
8 som alene utspenner himmelen og skrider frem over havets høider,
Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.
9 som har skapt Bjørnen, Orion og Syvstjernen og Sydens stjernekammere,
Той прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства на юг.
10 som gjør store, uransakelige ting og under uten tall?
Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.
11 Han går forbi mig, og jeg ser ham ikke; han farer forbi, og jeg merker ham ikke.
Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;
12 Han griper sitt rov - hvem vil hindre ham, hvem vil si til ham: Hvad gjør du?
Ако грабна плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?
13 Gud holder ikke sin vrede tilbake; under ham måtte Rahabs hjelpere bøie sig.
Ако Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!
14 Hvorledes skulde da jeg kunne svare ham og velge mine ord imot ham,
Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него!
15 jeg som ikke kunde svare om jeg enn hadde rett, men måtte be min dommer om nåde!
Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
16 Om jeg ropte, og han svarte mig, kunde jeg ikke tro at han hørte min røst,
Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
17 han som vilde knuse mig i storm og uten årsak ramme mig med sår på sår,
Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.
18 som ikke vilde tillate mig å dra ånde, men vilde mette mig med lidelser.
Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.
19 Gjelder det styrke, så sier han: Se, her er jeg! Gjelder det rett: Hvem vil stevne mig?
Ако е дума за силата на мощните; Ето ме! Би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да съдя?
20 Hadde jeg enn rett, skulde dog min egen munn dømme mig skyldig; var jeg enn uskyldig, vilde han dog si at jeg hadde urett.
Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.
21 Skyldløs er jeg; jeg bryr mig ikke om å leve - jeg forakter mitt liv.
Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.
22 Det kommer ut på ett; derfor sier jeg: Skyldløs eller ugudelig - han gjør dem begge til intet.
Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,
23 Når svepen brått rammer med død, spotter han de uskyldiges lidelse.
Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.
24 Jorden er gitt i den ugudeliges hånd; han tilhyller dens dommeres åsyn. Er det ikke han som gjør det, hvem er det da?
Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите; Ако не, тогава кой е, който прави това?
25 Mine dager har vært hastigere enn en løper; de er bortflyktet uten å ha sett noget godt;
А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;
26 de har faret avsted som båter av rør, som en ørn som slår ned på sitt bytte.
Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.
27 Om jeg sier: Jeg vil glemme min sorg, jeg vil la min mørke mine fare og se glad ut,
Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя желанието си, и ще се утеша.
28 da gruer jeg for alle mine plager; jeg vet jo at du ikke frikjenner mig.
В ужас съм от всичките си скърби Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;
29 Jeg skal jo være ugudelig - hvorfor gjør jeg mig da forgjeves møie?
Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?
30 Om jeg tvettet mig med sne og renset mine hender med lut,
Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,
31 da skulde du dyppe mig i en grøft, så mine klær vemmedes ved mig.
Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.
32 For han er ikke en mann som jeg, så jeg kunde svare ham, så vi kunde gå sammen for retten;
Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.
33 det er ikke nogen voldgiftsmann mellem oss, som kunde legge sin hånd på oss begge.
Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни,
34 Når han bare tok sitt ris bort fra mig, og hans redsler ikke skremte mig!
Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.
35 Da skulde jeg tale uten å reddes for ham; for slik er jeg ikke, det vet jeg med mig selv.
Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.
