Jobs 41
1 Kan du dra Leviatan op med en krok og trykke dens tunge ned med et snøre?
Можеш ли да извлечеш крокодила с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?
2 Kan du sette en sivline i dens nese og gjennembore dens kjeve med en krok?
Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?
3 Vil den rette mange ydmyke bønner til dig eller tale blide ord til dig?
Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?
4 Vil den gjøre en pakt med dig, så du kan få den til din træl for all tid?
Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?
5 Kan du leke med den som med en fugl og binde den fast for dine små piker?
Можеш ли игра с него както с птица? Или ще то вържеш ли за забава на момичетата си?
6 Kan et lag av fiskere kjøpslå om den, stykke den ut mellem kjøbmennene?
Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?
7 Kan du fylle dens hud med spyd og dens hode med harpuner?
Можеш ли прониза кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?
8 Prøv å legge hånd på den! Den strid skal du komme til å minnes og ikke gjøre det igjen!
Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това.
9 Nei, den som våger slikt, hans håp blir sveket; allerede ved synet av den styrter han til jorden.
Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?
10 Ingen er så djerv at han tør tirre den; hvem tør da sette sig op imot mig?
Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?
11 Hvem gav mig noget først, så jeg skulde gi ham vederlag? Alt under himmelen hører mig til.
Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.
12 Jeg vil ikke tie om dens lemmer, om dens store styrke og dens fagre bygning.
Няма да мълча за телесните му части, нито за силата Му. Нито за хубавото му устройство.
13 Hvem har dradd dens klædning av? Hvem tør komme innenfor dens dobbelte rad av tenner?
Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти?
14 Hvem har åpnet dens kjevers dør? Rundt om dens tenner er redsel.
Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.
15 Stolte er skjoldenes rader; hvert av dem er tillukket som med et fast segl.
Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани;
16 De ligger tett innpå hverandre, og ingen luft trenger inn imellem dem.
Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;
17 Det ene skjold henger fast ved det andre; de griper inn i hverandre og skilles ikke at.
Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.
18 Når den nyser, stråler det frem lys, og dens øine er som morgenrødens øielokk.
Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.
19 Bluss farer ut av dens gap, gnister spruter frem.
Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.
20 Fra dens nesebor kommer røk som av en gryte som koker over siv.
Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.
21 Dens ånde tender kull i brand, og luer går ut av dens gap.
Дишането му запаля въглища. И пламъкът излиза из устата му.
22 På dens hals har styrken sin bolig, og angsten springer foran den.
На врата му обитава сила. И всички заплашени скачат пред него.
23 Dens doglapper sitter fast; de er som støpt på den og rører sig ikke.
Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.
24 Dens hjerte er fast som sten, fast som den underste kvernsten.
Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.
25 Når den hever sig, gruer helter; av redsel mister de sans og samling.
Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.
26 Rammes den med sverd, så biter det ikke på den, heller ikke lanse, pil eller kastespyd.
Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.
27 Den akter jern som strå, kobber som ormstukket tre.
Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.
28 Buens sønn jager den ikke på flukt; slyngens stener blir som halm for den.
Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;
29 Stridsklubber aktes som halm, og den ler av det susende spyd.
Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.
30 På dens buk sitter skarpe skår, den gjør spor i dyndet som efter en treskeslede.
Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята;
31 Den får dypet til å koke som en gryte; den får havet til å skumme som en salvekokers kjele.
Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.
32 Efter den lyser dens sti; dypet synes å ha sølvhår.
Оставя подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.
33 Det er intet på jorden som er herre over den; den er skapt til ikke å reddes.
На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.
34 Alt som er høit, ser den i øiet; den er en konge over alle stolte dyr.
Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове.
