Jobs 39

1 Kjenner du tiden når stengjetene føder, og gir du akt på hindenes veer?

Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?

2 Teller du månedene til de skal bære, og vet du tiden når de føder?

Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им?

3 De bøier sig, føder sine unger og blir fri for sine smerter.

Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.

4 Deres unger blir kraftige og vokser op ute på marken; de løper bort og kommer ikke tilbake til dem.

Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.

5 Hvem har gitt villeslet dets frihet, hvem løste dets bånd,

Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,

6 det som jeg gav ørkenen til hus og saltmoen til bolig?

За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?

7 Det ler av byens ståk og styr; driverens skjenn slipper det å høre.

Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.

8 Hvad det leter op på fjellene, er dets beite, og det søker efter hvert grønt strå.

Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.

9 Har vel villoksen lyst til å tjene dig? Vil den bli natten over ved din krybbe?

Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?

10 Kan du binde villoksen med rep til furen? Vil den harve dalene efter dig?

Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?

11 Kan du stole på den, fordi dens kraft er så stor, og kan du overlate den ditt arbeid?

Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?

12 Kan du lite på at den fører din grøde hjem, og at den samler den til din treskeplass?

Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?

13 Strutsen flakser lystig med vingene; men viser dens vinger og fjær moderkjærlighet?

Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?

14 Nei, den overlater sine egg til jorden og lar dem opvarmes i sanden,

Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,

15 og den glemmer at en fot kan klemme dem itu, og markens ville dyr trå dem i stykker.

А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.

16 Den er hård mot sine unger, som om de ikke var dens egne; den er ikke redd for at dens møie skal være spilt.

Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:

17 For Gud nektet den visdom og gav den ingen forstand.

Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.

18 Men når den flakser i været, ler den av hesten og dens rytter.

Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.

19 Gir du hesten styrke? Klær du dens hals med bevrende man?

Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?

20 Lar du den springe som gresshoppen? Dens stolte fnysen er forferdelig.

Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.

21 Den skraper i jorden og gleder sig ved sin kraft; så farer den frem mot væbnede skarer.

Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.

22 Den ler av frykten og forferdes ikke, og den vender ikke om for sverd.

Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,

23 Over den klirrer koggeret, blinkende spyd og lanse.

Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.

24 Med styr og ståk river den jorden op, og den lar sig ikke stagge når krigsluren lyder.

С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.

25 Hver gang luren lyder, sier den: Hui! Og langt borte værer den striden, høvedsmenns tordenrøst og hærskrik.

Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.

26 Skyldes det din forstand at høken svinger sig op og breder ut sine vinger mot Syden?

Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?

27 Er det på ditt bud at ørnen flyver så høit, og at den bygger sitt rede oppe i høiden?

При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?

28 Den bor på berget og har nattely der, på tind og nut.

Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.

29 Derfra speider den efter føde; langt bort skuer dens øine.

От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.

30 Dens unger drikker blod, og hvor der er lik, der er den.

И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.