Jobs 38
1 Og Herren svarte Job ut av et stormvær og sa:
Тогава Господ отговори на Иова из бурята и каза:
2 Hvem er han som formørker mitt råd med ord uten forstand?
Кой е тогава този, който помрачава Моя съвет С неразумни думи?
3 Nuvel, omgjord dine lender som en mann! Så vil jeg spørre dig, og du skal lære mig.
Опаши сега кръста си като мъж, И ще те попитам; и ти ми изяснявай,
4 Hvor var du da jeg grunnfestet jorden? Si frem hvis du vet det!
Где беше ти, когато основах земята? Извести, ако си разумен:
5 Hvem fastsatte vel dens mål? Vet du det? Eller hvem spente målesnor ut over den?
Кой определи мерките й? (ако знаеш) Или кой тегли връв за мерене по нея?
6 Hvor blev dens støtter rammet ned, eller hvem la dens hjørnesten,
На какво се вдълбочиха основите й? Или кой положи краеъгълния й камък,
7 mens alle morgenstjerner jublet, og alle Guds sønner ropte av fryd?
Когато звездите на зората пееха заедно, И всички Божии синове възклицаваха от радост?
8 Og hvem lukket for havet med dører, da det brøt frem og gikk ut av mors liv,
Или кой затвори морето с врати, Когато се устреми та излезе из матка,
9 da jeg gjorde skyer til dets klædebon og skodde til dets svøp
Когато го облякох с облак И го пових с мъгла,
10 og merket av en grense for det og satte bom og dører
И поставих му граница от Мене, Турих лостове и врати,
11 og sa: Hit skal du komme og ikke lenger, her skal dine stolte bølger legge sig?
И рекох: До тук ще дохождаш, но не по-нататък, И тук ще се спират гордите ти вълни?
12 Har du i dine dager befalt morgenen å bryte frem, har du vist morgenrøden dens sted,
Откак започнаха дните ти заповядал ли си ти на утрото И показал на зората мястото й,
13 forat den skulde gripe fatt i jordens ender, og de ugudelige rystes bort fra den?
За да обхване краищата на земята, Така щото да се изтърсят от нея злодейците
14 Jorden tar da form likesom ler under seglet, og tingene treder frem som et klædebon,
Та да се преобразува тя, както глина под печат, И всичко да изпъква като че ли в облекло,
15 og de ugudelige unddras sitt lys, og den løftede arm knuses.
А от нечестивите да се отнеме виделината им, И издигнатата им мишца да се строши?
16 Er du kommet til havets kilder, og har du vandret på dypets bunn?
Проникнал ли си до изворите на морето? Или ходил ли си да изследваш бездната?
17 Har dødens porter vist sig for dig, og har du sett dødsskyggens porter?
Откриха ли се на тебе вратите на смъртта? Или видял ли си сенчестите врати на смъртта?
18 Har du sett ut over jordens vidder? Si frem dersom du kjenner alt dette!
Схванал ли си широчината на земята? Кажи, ако си разбрал всичко това.
19 Hvor er veien dit hvor lyset bor? Og mørket - hvor er dets sted,
Где е пътят към обиталището на светлината? И на тъмнината где е мястото й,
20 så du kunde hente det frem til dets område, så du kjente stiene til dets hus?
За да й заведеш до границата й, И да познаеш пътеките към дома й?
21 Du vet det vel; dengang blev du jo født, og dine dagers tall er stort.
Без съмнение, ти знаеш, защото тогаз си се родил, И голямо е числото на твоите дни!
22 Er du kommet til forrådskammerne for sneen, og har du sett forrådshusene for haglet,
Влизал ли си в съкровищниците за снега, Или виждал ли си съкровищниците за градушката,
23 som jeg har opspart til trengselens tid, til kampens og krigens dag?
Които пазя за време на скръб, За ден на бой и на война?
24 Hvad vei følger lyset når det deler sig, og østenvinden når den spreder sig over jorden?
Що е пътят за мястото, гдето се разсява светлината, Или се разпръсва по земята източният вятър?
25 Hvem har åpnet renner for regnskyllet og vei for lynstrålen
Кой е разцепил водопровод за проливните дъждове, Или път за светкавицата на гръма,
26 for å la det regne over et øde land, over en ørken hvor intet menneske bor,
За да се докара дъжд върху ненаселена земя, Върху пустинята, гдето няма човек,
27 for å mette ørk og øde og få gressbunnen til å gro?
За да насити пустата и запустяла земя. И да направи нежната трева да изникне?
28 Har regnet nogen far? Eller hvem har avlet duggens dråper?
Дъждът има ли баща? Или кой е родил капките на росата?
29 Av hvis liv er vel isen gått frem, og himmelens rim - hvem fødte det?
От чия матка излиза ледът? И кой е родил небесната слана?
30 Vannet blir hårdt som sten, og havets overflate stivner.
Когато водите се втвърдяват като камък, И повърхността на бездната се смръзва.
31 Kan du knytte Syvstjernens bånd, eller kan du løse Orions lenker?
Ти ли връзваш връзките на Плеадите, Или развързваш въжетата на Ориона?
32 Kan du føre Dyrekretsens stjernebilleder frem i rette tid, og Bjørnen med dens unger - kan du styre deres gang?
Извеждаш ли Мазарот на времето му? Или управляваш ли Мечката с малките й?
33 Kjenner du himmelens lover? Fastsetter du dens herredømme over jorden?
Познаваш ли законите на небето? Установяваш ли неговото владичество върху земята?
34 Kan din røst nå op til skyen, så en flom av vann dekker dig?
Издигаш ли гласа си до облаците, За да те покрият изобилни води?
35 Kan du sende ut lynene, så de farer avsted, så de sier til dig: Se, her er vi?
Изпращаш ли светкавици, та да излизат И да ти казват: Ето ни?
36 Hvem har lagt visdom i de mørke skyer, eller hvem har lagt forstand i luftsynet?
Кой е турил мъдрост в облаците? Или кой е дал разум на гъстите облаци?
37 Hvem teller skyene med visdom, og himmelens vannsekker - hvem heller vannet ut av dem,
Кой с мъдрост брои облаците? Или кой излива небесните мехове
38 når støvet flyter sammen til en fast masse, og jordklumpene henger fast ved hverandre?
Та да се сгъстява пръстта в куп, И буците да се слепят?
39 Jager du rov for løvinnen, og metter du de grådige ungløver,
Улавят ли лов за лъвицата? Или насищат ли охотата на лъвовите малки,
40 når de dukker sig ned i sine huler og ligger på lur i krattet?
Когато седят в рововете си, И остават в скривалищата за да причакват?
41 Hvem lar ravnen finne sin mat, når dens unger skriker til Gud og farer hit og dit uten føde?
Кой приготвя за враната храната й, Когато пилетата й от нямане храна Се скитат и викат към Бога?
