Jobs 31

1 En pakt hadde jeg gjort med mine øine, at jeg ikke skulde se på en jomfru.

Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

2 Hvad lodd vilde jeg ellers få av Gud i himmelen, eller hvad arv av den Allmektige i det høie?

Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

3 Rammer ikke fordervelse den urettferdige, og ulykke dem som gjør det onde?

Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

4 Ser ikke han mine veier, og teller han ikke alle mine skritt?

Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

5 Dersom jeg har faret frem med falskhet, og min fot har hastet til svik

Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама,

6 - la Gud veie mig på rettferds vektskål, og han skal se at jeg er uten skyld -

(Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

7 dersom mine skritt har bøid av fra veien, og mitt hjerte har fulgt mine øine, og dersom der er nogen flekk på mine hender,

Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,

8 gid da en annen må ete det jeg har sådd, og gid det jeg har plantet, må rykkes op med rot!

То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

9 Dersom mitt hjerte har latt sig dåre for en kvinnes skyld, og jeg har luret ved min næstes dør,

Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

10 gid da min hustru må male korn for en annen, og andre menn bøie sig over henne!

То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

11 For slikt er en skjenselsdåd, det er en misgjerning, hjemfalt til dom;

Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

12 det er en ild som fortærer like til avgrunnen; alt mitt gods skulde den gjøre ende på.

Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

13 Har jeg krenket min træls og min trælkvinnes rett, når de hadde nogen trette med mig?

Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

14 Hvad skulde jeg da gjøre om Gud stod op, og hvad skulde jeg svare ham om han gransket saken?

То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

15 Har ikke han som skapte mig i mors liv, skapt også dem, og har ikke en og den samme dannet oss i mors liv?

Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?

16 Har jeg nektet fattigfolk det de ønsket, og latt enkens øine tæres bort?

Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

17 Har jeg ett mitt brød alene, så den farløse ikke fikk ete av det?

Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него,

18 Nei, fra min ungdom av vokste han op hos mig som hos en far, og fra min mors liv av førte jeg henne ved hånden.

(Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата; )

19 Har jeg kunnet se en ulykkelig uten klær eller en fattig uten et plagg å ha på sig?

Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

20 Måtte ikke hans lender velsigne mig, fordi han fikk varme sig med ull av mine får?

И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

21 Har jeg løftet min hånd mot den farløse, fordi jeg var viss på å få medhold i retten?

Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

22 Gid da min skulder må falle fra sitt ledd, og min arm bli brutt løs fra sin skål!

То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

23 For Guds straff fylte mig med redsel, og mot hans velde maktet jeg intet.

Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

24 Har jeg satt mitt håp til gullet og sagt til gullklumpen: Du er min tillit?

Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

25 Har jeg gledet mig fordi min rikdom blev stor, og fordi min hånd vant mig meget gods?

Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

26 Når jeg så sollyset, hvorledes det strålte, og månen, hvor herlig den skred frem,

Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

27 blev da mitt hjerte dåret i lønndom, så jeg sendte dem håndkyss?

Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

28 Nei, også det vilde være en misgjerning, hjemfalt til dom; for da hadde jeg fornektet Gud i det høie.

И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.

29 Har jeg gledet mig ved min fiendes uferd og jublet når ulykken rammet ham?

Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло,

30 Nei, jeg tillot ikke min munn å synde ved å forbanne ham og ønske ham døden.

(Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия);

31 Må ikke mine husfolk vidne at enhver fikk mette sig ved mitt bord?

Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

32 Aldri måtte en fremmed ligge utenfor mitt hus om natten; jeg åpnet mine dører for den veifarende.

(Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

33 Har jeg, som mennesker pleier, skjult mine synder og dulgt min misgjerning i min barm,

Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

34 fordi jeg fryktet den store mengde og var redd for de fornemme slekters forakt, så jeg tidde stille og ikke gikk ut av min dør?

Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата;

35 Å, om jeg hadde nogen som vilde høre på mig! Se, her er min underskrift, la den Allmektige svare mig! Å, om jeg hadde det skrift min motpart har satt op!

(О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта който противникът ми е написал!

36 Sannelig, jeg skulde ta det på min skulder, jeg skulde feste det til mitt hode som en krone;

Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

37 jeg skulde gjøre ham regnskap for alle mine skritt, som en fyrste skulde jeg møte ham.

Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)

38 Dersom min aker skriker over mig, og alle dens furer gråter,

Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

39 dersom jeg har fortæret dens grøde uten betaling og utslukket dens eiers liv,

Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

40 gid det da må vokse torner på min aker istedenfor hvete og ugress istedenfor bygg! Her ender Jobs ord.

Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.