Jobs 30
1 Men nu ler de av mig, de som er yngre av år enn jeg, hvis fedre jeg aktet så ringe at jeg ikke vilde sette dem blandt mine fehunder.
Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
2 Hvad hjelp kunde jeg også ha av dem, de som har mistet all manndomskraft?
Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
3 De er uttæret av nød og sult; de gnager på den tørre mo, som allerede igår var ørk og øde;
От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
4 de plukker melde innunder buskene, og gyvelbuskens røtter er deres brød.
Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
5 Fra menneskenes samfund jages de ut; folk roper efter dem som efter tyver.
Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
6 I fryktelige kløfter må de bo, i huler i jord og berg.
Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
7 Mellem buskene skriker de, i neslekratt samler de sig,
Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
8 barn av dårer og æreløse folk, pisket ut av landet.
Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
9 Og nu er jeg blitt til en spottesang og et ordsprog for dem.
А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
10 De avskyr mig, holder sig langt borte fra mig, og mitt ansikt sparer de ikke for spytt;
Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
11 for de har løst sine tøiler og ydmyket mig, og bislet har de kastet av for mine øine.
Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
12 Ved min høire side reiser deres yngel sig; mine føtter støter de bort og legger sine ulykkesveier mot mig.
Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
13 De bryter op min sti, de gjør hvad de kan for å ødelegge mig, de som selv ingen hjelper har.
Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
14 Som gjennem en vid revne kommer de; gjennem nedstyrtende murer velter de sig frem.
Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
15 Redsler har vendt sig mot mig, som stormen forfølger de min ære, og som en sky er min velferd faret bort.
Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
16 Og nu utøser min sjel sig i mig; trengsels dager holder mig fast.
И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
17 Natten gjennemborer mine ben, så de faller av, og min verk og pine hviler ikke.
През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
18 Ved Guds store kraft er det blitt slik med mig at min klædning ikke er til å kjenne igjen; den henger tett omkring mig som kraven på min underkjortel.
Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
19 Han har kastet mig ut i skarnet, så jeg er blitt lik støv og aske.
Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
20 Jeg skriker til dig, men du svarer mig ikke; jeg står der, og du bare ser på mig.
Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
21 Du er blitt grusom mot mig, med din sterke hånd forfølger du mig.
Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
22 Du løfter mig op i stormen, du lar mig fare avsted, og du lar mig forgå i dens brak;
Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
23 for jeg vet at du fører mig til døden, til den bolig hvor alt levende samles.
Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
24 Dog, rekker ikke mennesket ut sin hånd når alt synker i grus? Skriker han ikke om hjelp når han er kommet i ulykke?
Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
25 Gråt jeg ikke selv over den som hadde hårde dager? Sørget ikke min sjel over den fattige?
Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
26 For jeg ventet godt, men det kom ondt; jeg håpet på lys, men det kom mørke.
Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
27 Mine innvoller koker og er ikke stille; trengsels dager er kommet over mig.
Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
28 Sort går jeg omkring, men ikke av solens hete; midt iblandt folk reiser jeg mig og roper om hjelp.
Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
29 Jeg er blitt en bror av sjakaler og en stallbror av strutser.
Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
30 Min hud er sort og faller av mig, og mine ben er brent av hete.
Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
31 Og min citar er blitt til sorg, og min fløite til gråt og klage.
Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
