Jobs 29
1 Og Job blev ved å fremføre sin visdomstale og sa:
И Иов още продължи беседата си като казваше:
2 Å, om jeg hadde det som i fordums måneder, som i de dager da Gud vernet om mig,
О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
3 da hans lampe skinte over mitt hode, da jeg ved hans lys vandret gjennem mørket,
Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
4 slik som jeg hadde det i min modne manndoms dager, da Guds vennskap hvilte over mitt telt,
Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
5 da den Allmektige ennu var med mig, og jeg hadde mine barn omkring mig,
Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
6 da mine føtter badet sig i melk, og berget ved mitt hus lot bekker av olje strømme frem!
Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
7 Når jeg gikk op til porten i byen og inntok mitt sete på torvet,
Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
8 da drog de unge sig unda ved synet av mig, og de gråhårede reiste sig og blev stående;
Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
9 høvdinger lot være å tale og la hånden på sin munn;
Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
10 de fornemme tidde stille, og deres tunge blev hengende ved ganen.
Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
11 Enhver som hørte om mig, priste mig lykkelig, og hver den som så mig, gav mig lovord.
Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
12 For jeg berget armingen som ropte om hjelp, og den farløse som ingen hjelper hadde.
Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
13 Den som var sin undergang nær, velsignet mig, og enkens hjerte fikk jeg til å juble.
Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
14 Jeg klædde mig i rettferdighet, og den opslo sin bolig i mig; rettsinn bar jeg som kappe og hue.
Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
15 Øine var jeg for den blinde, og føtter var jeg for den halte.
Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
16 En far var jeg for de fattige, og ukjente folks sak gransket jeg.
Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
17 Jeg knuste den urettferdiges kjever og rev byttet bort fra hans tenner.
Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
18 Jeg tenkte da: I mitt rede skal jeg få dø, og mine dager skal bli tallrike som sand.
Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
19 Min rot skal ligge åpen for vann, og nattens dugg skal falle på mine grener.
Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
20 Min ære blir alltid ny, og min bue forynges i min hånd.
Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
21 Mig hørte de på, de ventet og lyttet i taushet til mitt råd.
Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
22 Når jeg hadde talt, tok de ikke til orde igjen, og min tale dryppet ned over dem.
Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
23 De ventet på min tale som på regn, de åpnet sin munn som for vårregn.
За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
24 Når de var motløse, smilte jeg til dem, og mitt åsyns lys kunde de ikke formørke.
Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
25 Fikk jeg lyst til å gå til dem, da satt jeg der som høvding og tronte som en konge i sin krigerskare, lik en som trøster de sørgende.
Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
