< Jobs 19 >
1 Da tok Job til orde og sa:
Тогава Иов в отговор рече:
2 Hvor lenge vil I bedrøve min sjel og knuse mig med ord?
До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
3 Det er nu tiende gang I håner mig og ikke skammer eder ved å krenke mig.
Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
4 Har jeg virkelig faret vill, da blir min villfarelse min egen sak.
Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
5 Vil I virkelig ophøie eder over mig og vise mig at min vanære har rammet mig med rette?
Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
6 Så vit da at Gud har gjort mig urett og satt sitt garn omkring mig!
Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
7 Se, jeg roper: Vold! - men jeg får intet svar; jeg skriker om hjelp, men det er ingen rett å få.
Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
8 Min vei har han stengt, så jeg ikke kommer frem, og over mine stier legger han mørke.
Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
9 Min ære har han avklædd mig og tatt bort kronen fra mitt hode.
Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
10 Han bryter mig ned på alle kanter, så jeg går til grunne, og han rykker op mitt håp som et tre.
Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
11 Han lar sin vrede brenne mot mig og akter mig som sin fiende.
Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
12 Hans hærflokker kommer alle sammen og rydder sig vei mot mig, og de leirer sig rundt om mitt telt.
Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
13 Mine brødre har han drevet langt bort fra mig, og mine kjenninger er blitt aldeles fremmede for mig.
Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
14 Mine nærmeste holder sig borte, og mine kjente har glemt mig.
Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
15 Mine husfolk og mine tjenestepiker akter mig for en fremmed; jeg er en utlending i deres øine.
Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
16 Kaller jeg på min tjener, så svarer han ikke; med egen munn må jeg bønnfalle ham.
Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
17 Min ånde er motbydelig for min hustru, og min vonde lukt for min mors sønner.
Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
18 Endog barn forakter mig; vil jeg reise mig, så taler de mot mig.
И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
19 Alle mine nærmeste venner avskyr mig, og de jeg elsket, har vendt sig mot mig.
Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
20 Mine ben trenger ut gjennem min hud og mitt kjøtt, og bare tannhinnen er ennu urørt på mig.
Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
21 Forbarm eder, forbarm eder over mig, I mine venner! For Guds hånd har rørt ved mig.
Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
22 Hvorfor forfølger I mig likesom Gud og blir ikke mette av mitt kjøtt?
Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
23 Men gid mine ord måtte bli opskrevet! Gid de måtte bli optegnet i en bok,
О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
24 ja, med jerngriffel og bly for evig bli hugget inn i sten!
Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
25 Men jeg - jeg vet min gjenløser lever, og som den siste skal han stå frem på støvet.
Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
26 Og efterat denne min hud er blitt ødelagt, skal jeg ut fra mitt kjød skue Gud,
И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
27 han som jeg skal skue, mig til gode, han som mine øine skal se og ikke nogen fremmed - mine nyrer tæres bort i mitt liv.
Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
28 Når I sier: Hvor vi skal forfølge ham! - I har jo funnet skylden hos mig -
Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
29 så frykt for sverdet! For vrede er en synd som er hjemfalt til sverd. Dette sier jeg forat I skal tenke på at det kommer en dom.
Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.