Jobs 14
1 Et menneske, født av en kvinne, lever en kort tid og mettes med uro.
Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
2 Som en blomst skyter han op og visner, han farer bort som skyggen og holder ikke stand.
Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
3 Endog over en sådan holder du dine øine åpne, og mig fører du frem for din domstol!
И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
4 Kunde det bare komme en ren av en uren! Ikke én!
Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
5 Når hans dager er fastsatt, hans måneders tall bestemt hos dig, når du har satt ham en grense som han ikke kan overskride,
Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
6 så vend ditt øie bort fra ham, så han kan ha ro så vidt at han kan glede sig som en dagarbeider ved sin dag!
Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
7 For treet er det håp; om det hugges, så spirer det igjen, og på nye skudd mangler det ikke;
Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
8 om dets rot eldes i jorden, og dets stubb dør ut i mulden,
Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
9 så setter det allikevel knopper ved eimen av vannet og skyter grener som et nyplantet tre.
Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
10 Men når en mann dør, så ligger han der, når et menneske opgir ånden, hvor er han da?
Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
11 Som vannet minker bort i en sjø, og som en elv efterhånden blir grunnere og tørker ut,
Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
12 så legger et menneske sig ned og reiser sig ikke igjen; så lenge himmelen er til, våkner de ikke - de vekkes ikke op av sin søvn.
Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
13 Å om du vilde gjemme mig i dødsriket og skjule mig der til din vrede var over - om du vilde sette mig et tidsmål og så komme mig i hu! (Sheol h7585)
О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! (Sheol h7585)
14 Når en mann dør, lever han da op igjen? Alle min krigstjenestes dager skulde jeg da vente, til min avløsning kom;
Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
15 du skulde da rope, og jeg skulde svare dig; efter dine henders verk skulde du lenges.
Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
16 Men nu teller du mine skritt og akter stadig på min synd.
А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
17 Forseglet i en pung ligger min brøde, og du syr til over min misgjerning.
Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
18 Men som et fjell faller og smuldres bort, og en klippe flyttes fra sitt sted,
Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
19 som vannet huler ut stener og flommen skyller bort mulden, således gjør du menneskets håp til intet;
Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
20 du overvelder ham for alltid, og han farer bort; du forvender hans åsyn og lar ham fare.
Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
21 Kommer hans barn til ære, da vet han det ikke, og blir de ringeaktet, da blir han det ikke var.
Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
22 Bare over ham selv kjenner hans legeme smerte, og bare over ham selv sørger hans sjel.
Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
