Jobs 10
1 Min sjel er lei av mitt liv, jeg vil la min klage ha fritt løp, jeg vil tale i min sjels bitre smerte.
Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
2 Jeg vil si til Gud: Fordøm mig ikke, la mig vite hvorfor du strider mot mig!
Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
3 Tykkes det dig godt at du undertrykker, at du forkaster det dine hender med omhu har dannet, og lar ditt lys skinne over ugudeliges råd?
Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
4 Har du menneskeøine, eller ser du således som et menneske ser?
Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
5 Er dine dager som et menneskes dager, eller dine år som en manns dager? -
Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
6 siden du søker efter min misgjerning og leter efter min synd,
Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
7 enda du vet at jeg ikke er ugudelig, og at det ingen er som redder av din hånd.
При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?
8 Dine hender har dannet mig og gjort mig, helt og i alle deler, og nu vil du ødelegge mig!
Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
9 Kom i hu at du har dannet mig som leret, og nu lar du mig atter vende tilbake til støvet!
Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
10 Helte du mig ikke ut som melk og lot mig størkne som ost?
Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
11 Med hud og kjøtt klædde du mig, og med ben og sener gjennemvevde du mig.
С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
12 Liv og miskunnhet har du gitt mig, og din varetekt har vernet om min ånd.
Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
13 Og dette gjemte du i ditt hjerte, jeg vet at dette hadde du i sinne:
Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
14 Syndet jeg, så vilde du vokte på mig og ikke frikjenne mig for min misgjerning;
Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,
15 var jeg skyldig, da ve mig, men var jeg uskyldig, skulde jeg dog ikke kunne løfte mitt hode, mett av skam og med min elendighet for øie;
Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
16 og hevet det sig dog, så vilde du jage efter mig som en løve, og atter vise dig forunderlig mot mig;
Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
17 du vilde føre nye vidner mot mig og øke din harme mot mig, sende alltid nye hærflokker mot mig.
Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
18 Hvorfor lot du mig utgå av mors liv? Jeg skulde ha opgitt ånden, og intet øie skulde ha sett mig;
Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;
19 jeg skulde ha vært som om jeg aldri hadde vært til; fra mors liv skulde jeg ha vært båret til graven.
Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
20 Er ikke mine dager få? - Han holde op! Han la mig være, så jeg kan bli litt glad,
Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
21 før jeg går bort for ikke å vende tilbake, bort til mørkets og dødsskyggens land,
Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,
22 et land så mørkt som den sorteste natt, hvor dødsskygge og forvirring råder, og hvor lyset er som den sorteste natt!
Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.
