Esaias 32
1 Se, med rettferdighet skal kongen regjere, og fyrstene skal styre efter rett,
Ето, един цар ще царува с правда, И началниците ще управляват с правосъдие;
2 og enhver av dem skal være som et skjul for været og et ly mot regnskyll, som bekker i ørkenen, som skyggen av et veldig fjell i et tørstende land.
И всеки човек от тях ще бъде като заслон от вятър И като прибежище от буря, Като водни потоци на сухо място, Като сянка от голяма канара в изтощена земя.
3 Da skal de seendes øine ikke være blinde, og de hørendes ører skal være lydhøre,
Очите на виждащите не ще бъдат помрачени, И ушите на слушащите ще бъдат внимателни.
4 de lettsindiges hjerte skal formå å skjønne, og de stammendes tunge skal ha lett for å tale klart.
Също и сърцето на безразсъдните ще разбере мъдрост, И езикът на гъгнивите ще говори бърже и ясно.
5 Dåren skal ikke mere kalles edel, og den svikefulle skal ikke kalles høimodig.
Подлият не ще се нарича вече великодушен, Нито ще се казва сребролюбецът щедър;
6 For dåren taler dårskap, og hans hjerte finner på ondt for å utføre vanhellig dåd og for å tale forvendte ting om Herren, for å la den hungrige sulte og la den tørste mangle drikke.
Защото подлият ще говори подло, И сърцето му ще работи беззаконие, Тъй щото да върши нечестие и говори заблуда против Господа, За да изтощи душата на гладния, И да направи питието на жадния да чезне.
7 Og den svikefulles våben er onde; han legger listige råd for å føre de saktmodige i ulykke ved falske ord, selv når den fattige taler det som rett er.
А на коварния средствата са зли; Той измислюва лукави кроежи За да погуби сиромаха с лъжливи думи Даже като немотния говори право.
8 Men den edle har edle tanker, og han blir fast ved det som er edelt.
Но великодушният измислюва великодушни неща, И за великодушни неща ще стои.
9 I sorgløse kvinner, stå op, hør min røst! I trygge døtre, vend eders ører til min tale!
Станете, вие охолни жени, и слушайте гласа ми; Чуите думата ми, вие безгрижни дъщери;
10 Om år og dag skal I beve, I trygge! For det er slutt med all vinhøst, frukthøsten kommer ikke.
За една година и няколко дни ще бъдете смущавани, вие безгрижни; Защото гроздоберът ще чезне, беритбата няма да настане.
11 Forferdes, I sorgløse! Bev, I trygge! Klæ eder nakne og bind sekk om eders lender!
Треперете, вие охолни; смутете се вие безгрижни; Съблечете се и оголете се, и опашете кръста си с вретище.
12 De slår sig for brystet og klager over de fagre marker, over det fruktbare vintre.
Те ще се бият в гърди за приятни полета, За плодородните лозя.
13 På mitt folks jord skyter torner og tistler op, ja over alle gledens hus i den jublende by.
Тръни и глогове ще растат в земята на людете Ми, Още и върху всичките къщи, гдето се веселят във веселещия се град;
14 For palasset er forlatt, svermen i byen er borte; haug og vakttårn er blitt til huler for evige tider, til fryd for villesler, til beite for buskap -
Защото палата ще бъде изоставен, Шумният град ще бъде напуснат, Крепостта и кулата ще станат до века пещери, Наслаждение на диви осли, пасбище на стада,
15 inntil Ånden blir utøst over oss fra det høie, og ørkenen blir til fruktbar mark, og fruktbar mark aktes som skog.
Докато духът се излее на нас от свише, И пустинята стане плодородно поле, И плодородното поле се счете като лес.
16 Og rett skal bo i ørkenen, og rettferdighet skal ha sitt hjem på den fruktbare mark.
Тогава правосъдие ще се засели в пустинята, И правда ще обитава в плодородното поле.
17 Og rettferdighetens verk skal være fred, og rettferdighetens frukt skal være ro og trygghet til evig tid.
Правдата ще издействува мир; И светлината на правдата ще бъде покой и увереност до века.
18 Og mitt folk skal bo i fredens bolig og i trygghetens telter og på sorgfrie hvilesteder.
И Моите люде ще обитават в мирно заселище, В утвърдени жилища, и в тихи успокоителни места.
19 Men det skal hagle når skogen styrter ned, og dypt skal byen trykkes ned.
Но ще пада градушка върху падащия лес; И градът съвсем ще се сниши.
20 Lykkelige er I som sår ved alle vann, som slipper oksen og asenet på frifot!
Блажени вие, които сеете при всяка вода, Които изпращат навред нозете на вола и на осела!
