< Esaias 12 >
1 På den tid skal du si: Jeg takker dig, Herre; for du var vred på mig, men din vrede hørte op, og du trøstet mig.
В оня ден ти ще речеш: Господи, ще Те славословя, Защото, ако и да си се разгневил на мене, Гневът Ти се отвърна, и Ти си ме утешил.
2 Se, Gud er min frelse, jeg er trygg og frykter ikke; for Herren, Israels Gud, er min styrke og lovsang, og han blev mig til frelse.
Ето, Бог ми е спасение; Ще уповавам, и не ще се боя; Защото Господ Иеова е моя сила и песен, И Той стана мое спасение.
3 Og I skal øse vann med glede av frelsens kilder.
Затова с веселие ще начерпете вода От изворите на спасението.
4 Og I skal si på den tid: Takk Herren, påkall hans navn, kunngjør hans gjerninger blandt folkene, forkynn at hans navn er ophøiet!
И в оня ден ще речете: Славословете Господа, Възгласете името Му, заявете между племената делата Му, Напомнете, че е възвишено Неговото име.
5 Syng Herrens pris, for herlige ting har han gjort! La dette bli kunngjort over hele jorden!
Пейте Господу, защото извърши велики дела; Нека бъде познато това по цялата земя.
6 Rop høit og juble, I Sions innbyggere! Stor er Israels Hellige midt iblandt eder!
Извикай и възклицавай, сионска жителко, Защото Светият Израилев е велик всред тебе.