< Hoseas 11 >

1 Da Israel var ung, hadde jeg ham kjær, og fra Egypten kalte jeg min sønn.
Когато Израил бе младенец, тогава го възлюбих, И из Египет повиках сина си.
2 Jo mere de kalte på dem, dess mere gikk de bort fra dem; de ofrer til Ba'alene og brenner røkelse for de utskårne billeder.
Колкото повече ги викаха пророците, Толкова повече те се оттегляха от тях; Жертваха на Ваалимите, И кадяха на ваяните идоли.
3 Og det var da jeg som lærte Efra'im å gå og tok dem på mine armer; men de skjønte ikke at jeg lægte dem.
При това, аз научих Ефрема да ходи Като го хващах за мишците му; Но не познаваха, че аз ги лекувах.
4 Med menneskebånd drog jeg dem, med kjærlighets rep, og jeg var for dem som de som løfter op åket over kjevene, og jeg gav ham føde.
Привлякох ги с човешки въжа, с връзки на любов, И бях за тях като ония, които изваждат хомота от челостите им, И сложих храна пред тях.
5 Han skal ikke vende tilbake til Egyptens land, men Assur skal være hans konge; for de vilde ikke vende om.
Той няма да се върне в Египетската земя; Но Асириеца ще му бъде цар; Защото отказаха да се обърнат към Мене.
6 Sverdet skal fare om i hans byer og tilintetgjøre hans bommer og ete om sig - for deres onde råds skyld;
Меч ще свирепее против гадовете му Та ще довърши силите му, и ще ги пояде, Поради собствените им намерения.
7 for mitt folk henger fast ved sitt frafall fra mig, og kaller nogen dem til det høie, er det ingen av dem som løfter sitt øie opad.
Людете ми решително отстъпват от Мене; Ако и да ги повикат пророците да гледат към Всевишния, Пак никой не се старае да се изправи.
8 Hvorledes skal jeg kunne gi dig op, Efra'im, gi dig til pris, Israel? Hvorledes skal jeg kunne gi dig op som Adma, gjøre med dig som med Sebo'im? Mitt hjerte vender sig i mig, all min medynk våkner.
Как да те предам, Ефреме? Как да те оставя, Израилю? Как да те направя като Адама? Как да те поставя като Севоим? Сърцето ми се промени дълбоко в Мене, Милосердието ми се запали.
9 Jeg vil ikke fullbyrde min brennende vrede, jeg vil ikke atter ødelegge Efra'im; for jeg er Gud og ikke et menneske, den Hellige i din midte; jeg kommer ikke med glødende harme.
Няма да изпълня намерението на пламенния си гняв, Няма пак да изтребя Ефрема; Защото аз съм Бог, а не човек, Светият всред тебе, И няма да дойда при тебе с гняв.
10 De skal følge Herren; han skal brøle som en løve; ja, han skal brøle, og bevende skal hans barn komme fra havet;
Те ще ходят след Господа, Който ще рикае като лъв; А когато изрикае, Тогава чадата ще бързат да дойдат от запад,
11 bevende skal de komme som en fugl fra Egypten, som en due fra Assurs land, og jeg vil la dem bo i sine hus, sier Herren.
Ще бързат да дойдат от Египет като птица, И от Асирийската земя като гълъб; И ще ги настаня пак в къщите им, казва Господ.
12 Efra'im har omringet mig med løgn, og Israels hus med svik; og Juda er ennu gjenstridig mot Gud, mot den trofaste Hellige.
Ефрем ме окръжава с лъжи, И Израилевият дом с измама; И Юда още се колебае спрямо Бога, Спрямо Светият, който е верен.

< Hoseas 11 >