1 Mosebok 8

1 Da kom Gud Noah i hu og alle de ville dyr og alt feet som var med ham i arken; og Gud lot en vind fare over jorden, og vannet falt.

Тогава си спомни Бог за Ноя и за всичко живо и за всичкия добитък, що бяха с него в ковчега; и Бог накара вятър да мине по земята, та водите престанаха.

2 Og det store dyps kilder og himmelens sluser lukkedes, og regnet fra himmelen stanset.

Тоже се затвориха изворите на бездната и небесните отвори, и дъждът от небето спря.

3 Og vannet vek efterhånden tilbake fra jorden, og vannet begynte å ta av, da hundre og femti dager var gått.

Малко по малко водите се оттеглиха от земята и подир сто и петдесет дни водите взеха да намаляват.

4 Og i den syvende måned, på den syttende dag i måneden, blev arken stående på Ararat-fjellene.

А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.

5 Og vannet tok mere og mere av inntil den tiende måned; i den tiende måned, på den første dag i måneden, kom fjelltoppene til syne.

Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха.

6 Og da firti dager var gått, åpnet Noah vinduet på arken som han hadde gjort,

После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, що беше направил;

7 og sendte ut en ravn; den fløi frem og tilbake, inntil vannet var tørket bort av jorden.

и изпрати гарван, който, като излезе, отиваше насам натам докато пресъхнаха водите на земята.

8 Så sendte han en due ut fra sig for å se om vannet var sunket bort fra jordens overflate.

Тогава изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята.

9 Men duen fant ikke noget hvilested for sin fot, og den kom tilbake til ham i arken, for det stod vann over hele jorden. Da rakte han ut sin hånd og tok den inn til sig i arken.

Но гълъбът, понеже не намери почивка за нозете си, върна се при него в ковчега, защото водата бе още по лицето на цялата земя. И той простря ръка та го взе, и внесе го при себе си в ковчега.

10 Så bidde han ennu syv dager til og sendte så atter duen ut av arken.

А като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.

11 Og duen kom til ham ved aftenstid, og se, den hadde et friskt oljeblad i nebbet; da skjønte Noah at vannet var sunket bort fra jorden.

И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата е спаднала по земята.

12 Men han bidde ennu syv dager til; så sendte han duen ut, og da kom den ikke tilbake til ham mere.

След това той почака още седем дни, и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него.

13 I det seks hundre og første år, i den første måned, på den første dag i måneden, var vannet tørket bort fra jorden. Da tok Noah taket av arken; og han så ut, og se, jorden var tørr.

В шестстотин и първата година на Ноевия живот, на първия ден от първия месец, водата пресъхна на земята; и Ной, като дигна покрива на ковчега, погледна, и, ето, повърхността на земята бе изсъхнала.

14 Og i den annen måned, på den syv og tyvende dag i måneden, var jorden aldeles tørr.

А на двадесет и седмия ден от втория месец земята съвършено изсъхна.

15 Da talte Gud til Noah og sa:

Тогава говори Бог на Ноя, казвайки:

16 Gå ut av arken, du og din hustru og dine sønner og dine sønners hustruer med dig.

Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените им с тебе.

17 Alle de dyr som er hos dig, alt kjød, både fuglene og feet og alt krypet som rører sig på jorden, skal du føre ut med dig, og de skal vrimle på jorden og være fruktbare og bli mange på jorden.

Изведи със себе си всичко живо от всяка твар, що е с тебе, - птици, добитък и всичките животни които пълзят по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята.

18 Så gikk han ut, og hans sønner og hans hustru og hans sønners hustruer med ham.

Ной излезе, и с него синовете му, жена му и снахите му;

19 Alle dyrene, alt krypet og alle fuglene, alt som rører sig på jorden, gikk ut av arken, hvert efter sitt slag.

излязоха от ковчега и всичките животни, всичките птици, всичко, що се движи по земята според родовете си.

20 Og Noah bygget Herren et alter, og han tok av alle de rene dyr og av alle de rene fugler og ofret brennoffer på alteret.

И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, та ги принесе за всеизгаряне на олтара;

21 Og Herren kjente den velbehagelige duft. Og Herren sa i sitt hjerte: Jeg vil aldri mere forbanne jorden for menneskets skyld; for menneskehjertets tanker er onde fra ungdommen av; og jeg vil aldri mere drepe alt levende, som jeg nu har gjort.

и Господ помириса сладко благоухание; и рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята, поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо както сторих.

22 Herefter skal, så lenge jorden står, sæd og høst, og frost og hete, og sommer og vinter, og dag og natt aldri høre op.

Догде съществува земята, сеитба и жътва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.

A Dove is Sent Forth from the Ark