2 Samuel 22
1 David kvad denne sang for Herren den dag da Herren hadde utfridd ham av alle hans fienders hånd og av Sauls hånd.
Тогава Давид изговори Господу думите на тая песен, в деня, когато Господ го беше избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула;
2 Og han sa: Herren er min klippe og min festning og min redder,
и рече: - Господ е скала моя, крепост моя, и Избавител мой;
3 min klippefaste Gud, som jeg setter min lit til, mitt skjold og min frelses horn, min borg og min tilflukt, min frelser; fra vold frelser du mig.
Бог е канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, и рога на избавлението ми; Висока моя кула е, и прибежище ми е, Спасител мой е; Ти ме избавяш от насилие.
4 Jeg påkaller den Høilovede, Herren, og blir frelst fra mine fiender.
Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.
5 Dødens bølger omspente mig, fordervelsens strømmer forferdet mig.
Защото вълните на смъртта ме окръжиха, Порои от беззаконие ме уплашиха;
Връзките на ада ме обвиха, Примките на смъртта ме стигнаха (Sheol h7585)
7 I min trengsel påkalte jeg Herren, og jeg ropte til min Gud; han hørte fra sitt tempel min røst, og mitt skrik kom for hans ører.
В утеснението си призовах Господа, И към Бога мой викнах; И от храма Си Той чу гласа ми, И викането ми стигна в ушите Му.
8 Da rystet og bevet jorden, himmelens grunnvoller skalv, og de rystet; for hans vrede var optendt.
Тогаз са поклати и потресе земята; Основите на небето се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.
9 Det steg røk op av hans nese, og fortærende ild fra hans munn; glør brente ut av ham.
Дим се издигаше из ноздрите Му, И огън из устата Му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.
10 Og han bøide himmelen og steg ned, og det var mørke under hans føtter.
Той сведе небето и слезе, И мрак бе под нозете Му.
11 Og han fór på kjeruber og fløi, og han lot sig se på vindens vinger.
Възседна на херувими и летя, И яви се на ветрени крила.
12 Og han gjorde mørke til skjul rundt omkring sig, vannmasser, tykke skyer.
Положи за скиния около Си тъмнината. Събраните води, гъстите въздушни облаци.
13 Frem av glansen foran ham brente gloende kull.
От святкането пред Него Огнени въглища са разпалиха.
14 Herren tordnet fra himmelen, den Høieste lot sin røst høre.
Гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си;
15 Og han utsendte piler og spredte dem omkring - lyn og forvirret dem.
И прати стрели та ги разпръсна, Светкавици та ги смути.
16 Da kom havets strømmer til syne; jordens grunnvoller blev avdekket ved Herrens trusel, for hans neses åndepust.
Тогава се явиха морските дълбочини, Откриха са основите на света От изобличението на Господа, От духането на духа на ноздрите Му.
17 Han rakte sin hånd ut fra det høie, han grep mig; han drog mig op av store vann.
Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води;
18 Han fridde mig ut fra min sterke fiende, fra mine avindsmenn; for de var mig for mektige.
Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха, Защото бяха по-силни от мене.
19 De overfalt mig på min motgangs dag; men Herren blev min støtte.
Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.
20 Og han førte mig ut i fritt rum; han frelste mig, for han hadde behag i mig.
И извади ме на широко, Избави ме, защото има благоволение към мене.
21 Herren gjengjeldte mig efter min rettferdighet, han betalte mig efter mine henders renhet.
Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме.
22 For jeg tok vare på Herrens veier og vek ikke i ondskap fra min Gud;
Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.
23 for alle hans lover hadde jeg for øie, og fra hans bud vek jeg ikke,
Защото всичките Му съдби са били пред мене; И от повеленията Му не съм се отдалечил.
24 og jeg var ulastelig for ham og voktet mig vel for min synd.
Непорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.
25 Og Herren gjengjeldte mig efter min rettferdighet, efter min renhet for hans øine.
Затова ми въздаде Господ според правдата ми, Според чистотата ми пред очите Му.
26 Mot den fromme viser du dig from, mot den rettvise stridsmann viser du dig rettvis,
Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш,
27 mot den rene viser du dig ren, mot den forvendte viser du dig vrang.
Към чистия, чист ще се явиш, А към развратния противен ще се явиш,
28 Elendige folk frelser du, men dine øine er mot de overmodige; dem fornedrer du.
Оскърбени люде ти ще спасиш; А над горделивите с очите Ти за да ги смириш.
29 For du er mitt lys, Herre, og Herren opklarer mitt mørke.
Защото Ти, Господи, си светилник мой; И Господ ще озари тъмнината ми.
30 For ved dig stormer jeg løs på fiendeskarer, ved min Gud springer jeg over murer.
Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.
31 Gud, hans vei er fullkommen; Herrens ord er rent, han er et skjold for alle dem som setter sin lit til ham.
Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.
32 For hvem er Gud foruten Herren, og hvem er en klippe foruten vår Gud?
Защото кой е бог освен Господа? И кой е канара освен нашият Бог?
33 Gud, han er mitt sterke vern og leder den ulastelige på hans vei.
Бог е силната моя крепост, И прави съвършен пътя ми;
34 Han gir ham føtter likesom hindene og stiller mig på mine høider.
Прави нозете ми като нозете на елените. И поставя ме на високите ми места;
35 Han oplærer mine hender til krig, så mine armer spenner kobberbuen.
Учи ръцете ми да воюват, Така щото мишците ми запъват меден лък.
36 Og du gir mig din frelse til skjold, og din mildhet gjør mig stor.
Ти си ми дал и щита на избавлението Си; И Твоята благост ме е направила велик.
37 Du gjør rummet vidt for mine skritt under mig, og mine ankler vakler ikke.
Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.
38 Jeg vil forfølge mine fiender og ødelegge dem, og jeg vender ikke tilbake før jeg har gjort ende på dem.
Гоних неприятелите си и ги изтребих, И не се върнах докато не ги довърших.
39 Jeg gjør ende på dem og knuser dem, så de ikke kan reise sig; de faller under mine føtter.
Довърших ги, стрих ги, та не можаха да се подигнат, А паднаха под нозете ми.
40 Og du omgjorder mig med kraft til krig, du bøier mine motstandere under mig.
Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.
41 Og mine fiender lar du vende mig ryggen, mine avindsmenn utrydder jeg.
Сторил си на обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.
42 De ser sig om, men der er ingen frelser - efter Herren, men han svarer dem ikke.
Погледнаха, но нямаше избавител, - Към Господа, но не ги послуша,
43 Og jeg knuser dem som jordens støv; jeg sønderknuser dem, tramper dem ned som søle på gatene.
Тогава ти стрих като земния прах, Сгазих ги, както калта на пътищата, и стъпках ги;
44 Og du redder mig fra mitt folks kamper, du bevarer mig til å være hode for hedninger; folkeferd som jeg ikke kjenner, tjener mig.
Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете ми, Поставил си ме глава на народите; Люде, които не познавах, слугуват ми.
45 Fremmede kryper for mig; bare de hører om mig, blir de mig lydige.
Чужденците ми се покориха; Щом чуха за мене, те ме и послушаха.
46 Fremmede visner bort og går bevende ut av sine borger.
Чужденците ослабнаха, И разтреперани излязоха из местата, гдето са се затворили.
47 Herren lever, og priset er min klippe, og ophøiet er min frelses klippefaste Gud,
Жив е Господ, И благословена да бъде Канарата ми; И да се възвиси Бог, моята спасителна скала,
48 den Gud som gir mig hevn og legger folkeferd under mig,
Бог, Който отмъщава за мене, И покорява племена под мене,
49 og som fører mig ut fra mine fiender; over mine motstandere ophøier du mig, fra voldsmannen redder du mig.
И Който ме извежда изсред неприятелите ми; Да! възвишаваш ме над въставащите против мене; Избавяш ме от насилника.
50 Derfor vil jeg prise dig, Herre, blandt hedningene og lovsynge ditt navn.
Затова, ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.
51 Han gjør frelsen stor for sin konge, og han gjør miskunnhet mot sin salvede, mot David og mot hans ætt til evig tid.
Ти си, Който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си. Към Давида и към потомството му да века.
