< 1 Krønikebok 18 >

1 Derefter slo David filistrene og ydmyket dem, og han tok Gat med tilhørende småbyer ut av filistrenes hender.
След това Давид порази филистимците и ги покори, и отне Гет и селата му от ръката на филистимците.
2 Han slo også moabittene, og moabittene blev Davids tjenere og måtte svare ham skatt.
Порази и моавците; и моавците станаха Давидови слуги и плащаха данък.
3 Likeledes slo David kongen i Soba Hadareser ved Hamat, da han drog avsted for å styrke sitt herredømme ved Frat-elven.
Давид още порази совския цар Ададезер в Емат, като последният отиваше да утвърди властта си на реката Евфрат.
4 Og David tok fra ham tusen vognhester og syv tusen hestfolk og tyve tusen mann fotfolk; og David lot skjære fotsenene over på alle vognhestene; bare hundre vognhester sparte han.
Давид му отне хиляда колесници, седем хиляди конници и двадесет хиляди пешаци и Давид пресече жилите на всичките колеснични коне, само че запази от тях за сто колесници.
5 Syrerne fra Damaskus kom for å hjelpe Hadareser, kongen i Soba; men David slo to og tyve tusen mann av dem.
И когато дамаските сирийци дойдоха за да помогнат на совския цар Ададезер, Давид порази от сирийците двадесет и две хиляди мъже.
6 Og David la krigsmannskap i det damaskenske Syria, og syrerne blev Davids tjenere og måtte svare ham skatt. Således hjalp Herren David overalt hvor han drog frem.
Тогава Давид постави гарнизон в дамаска Сирия; и сирийците станаха Давидови слуги и плащаха данък. И Господ запазваше Давида където и да отиваше.
7 David tok de gullskjold som Hadaresers tjenere hadde båret, og førte dem til Jerusalem.
И Давид взе златните щитове, които бяха върху слугите на Ададезера, та ги донесе в Ерусалим.
8 Og fra Hadaresers byer Tibhat og Kun tok David en stor mengde kobber; av det gjorde Salomo kobberhavet og søilene og kobberkarene.
И от Тиват и от Хун, Ададезериви градове, Давид взе твърде много мед, от която Соломон направи медното море, стълбовете и медните съдове.
9 Da kongen i Hamat To'u hørte at David hadde slått hele Soba-kongen Hadaresers hær,
А ематският цар Той, когато чу, че Давид порази всичката сила на совския цар Ададезер,
10 sendte han sin sønn Hadoram til kong David for å hilse på ham og ønske ham til lykke, fordi han hadde stridt mot Hadareser og slått ham; for Hadareser hadde jevnlig ført krig mot To'u. Han sendte også alle slags gullkar og sølvkar og kobberkar.
прати сина си Адорам при цар Давида за да го поздрави и да го благослови понеже се бил против Ададезера и го поразил, защото Ададезер често воюваше против Тоя. И Адорам донесе със себе си всякакви златни, сребърни и медни съдове;
11 Også dem helliget kong David til Herren sammen med det sølv og gull han hadde tatt fra alle hedningefolkene: fra Edom og fra Moab og fra Ammons barn og fra filistrene og fra amalekittene.
па и тях цар Давид посвети на Господа, заедно със среброто и златото, което беше отнел от всичките народи, от Едом, от Моав, от амонците, от филистимците и от Амалика.
12 Det var Absai, Serujas sønn, som slo edomittene i Saltdalen, atten tusen mann.
При това, Ависей, Саруиният син, порази осемнадесет хиляди едомци в долината на солта.
13 Så la han krigsmannskap i Edom, og alle edomittene blev Davids tjenere. Således hjalp Herren David overalt hvor han drog frem.
И постави гарнизони в Едом, и всичките едомци се подчиниха на Давида. И Господ запазваше Давида където и да отиваше.
14 Så regjerte nu David over hele Israel, og han gjorde rett og rettferdighet mot hele sitt folk.
Така Давид царува над целия Израил, и съдеше всичките си люде и им раздаваше правда.
15 Joab, Serujas sønn, var høvding over hæren, og Josafat, Akiluds sønn, historieskriver;
А Иоав, Саруиният син беше над войската; а Иосафат, Ахилудовият син, летописец;
16 Sadok, Akitubs sønn, og Abimelek, Ebjatars sønn, var prester og Savsa statsskriver;
а Садок, Ахитововият син и Авимелех, Авиатаровият син, свещеници; а Суса, секретар;
17 Benaja, Jojadas sønn, var høvding over livvakten, og Davids sønner var de første ved kongens side.
а Ванаия, Иодаевият син, беше над херетците и фелетците; а Давидовите синове бяха първенци около царя.

< 1 Krønikebok 18 >