Luka 12
1 Msambi uvaha wa vandu wanga valangika, pavakonganiki na kutumbula kulivatilana. Yesu avajovili hoti vawuliwa vaki. “Mujiyangalila na ngemeku ya Vafalisayu ndi uhomela wavi.
Между това, като се събра едно многохилядно множество, дотолкова, че един други се тъпчеха, Той почна да говори на учениците Си: Преди всичко пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие.
2 Chindu chochoha chila chechigubikiwi yati chigubukuliwa na chochoha chechifiyiki yati chimanyikana.
Няма нищо покрито, което не ще се открие, и тайно, което не ще се узнае.
3 Gala gamwajovili kuchitita, yati giyuwanika pepilangala, na chochoha chamwapwepi mumfiyu mugati kuni milyangu yidindanu, yati chikokoselewa pamulima woha.”
Затова, каквото сте говорили на тъмно, ще се чуе на видело; и каквото сте казали на ухо във вътрешните стаи, ще се разгласи от покрива.
4 “Nikuvajovela, nyenye mwavankozi vangu, mkotoka kuvayogopa vala vevikoma higa, nambu nakuhotola kukita chindu chingi kangi.
А на вас, Моите приятели, казвам: Не бойте се от тия, които убиват тялото, и след това не могат нищо повече да сторят.
5 Yati nivalangisa wa kuyogopewa, mumuyogopa Chapanga, akamala kukukoma, ihotola kumutaga mundu kumotu wa magono goha wangajimika. Nikuvajovela, mumuyogopa mwenuyo!” (Geenna g1067)
Но ще ви предупредя от кого да се боите: Бойте се от онзи, който, след като е убил, има власт да хвърля в пъкъла. Да! Казвам ви, от него да се боите. (Geenna g1067)
6 “Yimanyikini kuvya mayeluyelu mhanu ziguliswa kwa mashonga gadebe neju, nambu kawaka hata njasi yimonga yeyikosiwa na Chapanga.
Не продават ли се пет врабчета за два асария? И ни едно от тях не е забравено пред Бога.
7 Hati umahele wa mayunju ga mitu yinu zimanyikini kwa Chapanga. Mukotoka kuyogopa, nyenye mwitopela neju kuliku mayeluyelu gamahele!”
Но вам и космите на главата са всички преброени. Не бойте се; вие сте много по-скъпи от врабчетата.
8 “Chakaka nikuvajovela, mundu yoyoha yula mwaakuniyidakila pavandu kuvya mwene ndi wangu, Mwana wa Mundu yati amuyidakila palongolo ya vamitumu va Chapanga kuvya mwenuyo mundu waki.
И казвам ви: Всеки, който изповяда Мене пред човеците, ще го изповяда и Човешкият Син пред Божиите ангели;
9 Nambu mundu yoyoha yula mwaakunibela pavandu, na Mwana wa Mundu mewawa yati akumbela palongolo ya vamitumu va Chapanga.”
но ако се отрече някой от Мене пред човеците, ще бъде отречен пред Божиите ангели.
10 “Yoyoha yula mweijova lilovi la kumubelelela Mwana wa Mundu, mwenuyo yati ilekekeswa, nambu mweamliga Mpungu Msopi, yati ivya nakulekekeswa.”
И всекиму, който би казал дума против Човешкия Син, ще му се прости; но ако някой похули Святия Дух, няма да му се прости.
11 “Pevakuvapeleka nyenye kwa makakala, munyumba za kukonganekela Vayawudi, amala vahamula mihalu, amala kwa vachilongosi lenili muhamuliwa mkotoka kuvya na wogohi yati myangula kyani amala yati mujova wuli.
И когато ви заведат в синагогите и пред началствата и властите, не се безпокойте как или какво ще отговорите, или какво ще кажете.
12 Muni lukumbi lulolo, Mpungu Msopi yati akuvawula gakujova.”
Защото Святият Дух ще ви научи в същия час, какво трябва да кажете.
13 Mundu mmonga mu msambi wa vandu akamjovela Yesu, “Muwula, mjovela mlongo wangu tigavana vindu vyetihalili kwa dadi witu.”
И някой си от множеството Му рече: Учителю, кажи на брат ми да раздели с мене наследството.
14 Yesu akamyangula, “Nkozi wangu, yani mweaniviki nene kuhamula mihalu pagati yinu amala kuvya mtepulanisa?”
А Той му каза: Човече, кой Ме е поставил съдия или делач над вас?
15 Ndi, akavajovela voha, “Mujiyangalilayi na kuvya na mtima wa kugana vindu vyamahele, muni wumi wa mundu uvi lepi muvindu vyamahele vyeavi navyu.”
И каза им: Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие; защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му.
16 Kangi akavajovela luhumu ulu. Kwavi na mundu mmonga mweavi na vindu vyamahele, mgunda waki wapambiki mabenu gamahele.
И каза им притча, като рече: Нивите на един богаташ родиха много плод.
17 Akaholalela mumtima waki na kujova. Hinu nikita wuli muni kawaka pandu pakuvika mabenu gangu?
И той размишляваше в себе си, думайки: Какво да правя, защото нямам где да събера плодовете си.
18 Ndi, yati nikita aga, yati nidenya chibana changu na kupamanda kangi vivaha na mwenumo yati nivika mabenu gangu goha pamonga na vindu vyangu.
И рече: Ето какво ще направя: Ще съборя житниците си, и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си.
19 Kangi nikujijovela namwene, hinu uvinavyu vindu vyabwina vyeukuvigana mumiyaka yamahele ndi upumulilayi na ulyayi na unywayi na uheka!
И ще река на душата си: Душо, имаш много бла г ' а, натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се.
20 Nambu Chapanga akamjovela, Uhimwiki veve, kilu ya lelu wumi waku yati utoliwa. Na vindu vyeujivikili yati vivya vya yani?
А Бог му рече: Глупецо! Тая нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, чие ще бъде?
21 Yesu akamalisila kujova, “Chenichi ndi cheyivya mundu mweajivikili vindu vyamahele ndava yaki mwene, nambu palongola ya Chapanga ivya mngangu.”
Така става с този, който събира имот за себе си, и не богатее в Бога.
22 Kangi Yesu akavajovela vawuliwa vaki, “Ndava ya genago, nikuvajovela, mkotoka kung'ahikila ndava ya chakulya chemugana muni mulamayi, amala nyula zemukuzigana ndava ya higa yinu.
Рече още на учениците Си: Затова ви казвам, не се безпокойте за живота си, какво ще ядете, нито за тялото си, какво ще облечете.
23 Ndava muni wumi witopela kuliku chakulya, na higa yitopela kuliku nyula.
Защото животът е повече от храната, и тялото от облеклото.
24 Lola makungulu, gimija lepi, wala kubena na gangali chibana. Pamonga na genago, Chapanga agalisa chakulya. Hinu nyenye mwitopela kuliku videge!
Разгледайте враните, че не сеят, нито жънат; те нямат нито скривалище, нито житница, но пак Бог ги храни. Колко по-скъпи сте вие от птиците!
25 Yani mweavi pagati yinu kwa kujing'aha ihotola kujiyonjokesala hati ligono limonga la wumi waki?
И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?
26 Hinu ngati, nakuhotola kuhenga chindu chidebe ngati ichi, ya kyani kujing'aha na mambu gangi?
И тъй, ако и най-малкото нещо не можете стори, защо се безпокоите за друго?
27 Mugalola maluva ga mdahi chegikula, nakuhenga lihengu wala giluka lepi nyula. Nambu nikuvajovela nkosi Solomoni pamonga na kuvya na vindu vyamahele, nambu avi lepi na nyula za kunyamba ngati liluva limonga.
Разгледайте кремовете как растат; не се трудят, нито предат; но казвам ви, нито Соломон във всичката си слава не се е обличал както един от тях.
28 Hinu ngati Chapanga akuganyambisa manyahi ga kumgunda, lelu livili na chilau yaki giyochwa pamotu, wu, nakuhotola kuvawalika nyenye? Vandu mwemusadika padebe.”
И ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, колко повече ще облича вас, маловери!
29 “Na nyenye mkotoka kuhololela neju ndava ya kung'ahikila kuvya mwilya kyani amala mwinywa kyani.
И тъй, не търсете какво да ядете и какво да пиете, и не се съмнявайте;
30 Muni vandu vangasadika va milima yingi ya pamulima uwu, vavi mukung'ahika ndava ya genago. Nambu nyenye, Dadi winu avimanyili vindu vyoha vyemugana.
защото всичко това търсят народите на света; а Отец ви знае, че се нуждаете от това.
31 Hinu, mun'gaikila kulonda hoti Unkosi wa Chapanga na genago yati mwipewa kwa kuyonjokeswa.”
Но търсете [Божието] царство и [всичко] това ще ви се прибави.
32 “Mukotoka kuyogopa nyenye msambi udebe, muni Dadi winu aganisiwi kuvapela Unkosi waki.
Не бой се, малко стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде царството.
33 Mugulisa vindu vinu, na mashonga gene muvatangatila vangangu. Mujikitila chihaku cha mashonga changalala na kijivikila vindu vinu vyabwina kunani kwa Chapanga kwangapunguka. Kwenuko vahiji nakuhegelela, wala vingokoko na kuhalibisa.
Продайте имота си и давайте милостиня; направете си кесии, които не овехтяват, неизчерпаемо съкровище на небесата, гдето крадец не се приближава, нито молец изяжда.
34 Pechivi chibana chaku ndi maholo na luhala lwa mtima waku yati uvya penapo.”
Защото гдето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.
35 “Mujitendekela na kuhengeka kuni, na hahi zinu ziyaka,
Кръстът ви да бъде препасан и светилниците ви запалени;
36 muvya ngati vavanda vavamulindila mkulu wavi mweihuma kundowa, vamudindulila mlyangu peihodesa.
и сами вие да приличате на човеци, които чакат господаря си, когато се върне от сватба, за да му отворят незабавно, щом дойде и похлопа.
37 Vamotiswa vavanda vala bambu wavi peuwuya akuvakolela vakona mihu! Chakaka nikuvajovela, bambu yula yati ikunga mkungi muchiwunu na kuvajovela vatama pahi pandu pakulyelela na akavahengela.
Блажени ония слуги, чийто господар ги намери будни, когато си дойде; истина ви казвам, че той ще се препаше, ще ги накара да седнат на трапезата и ще дойде да им прислужи.
38 Vamotisiwa vavanda vala, hati ngati bambu wavi peiwuya pagati ya kilu amala hati hambakucha na kuvakolela vakona mihu!
И ако дойде на втора стража, или на трета стража, и ги намери така, блажени са ония слуги.
39 Mumanyila lijambu lenili, ngati mkolo nyumba ngamanyili lukumbi lwa muhiji kubwela, ngaatamili mihu, ngaileki lepi nyumba yaki yidenyewayi.
Но това да знаете, че ако домакинът беше знаел в кой час щеше да дойде крадецът, бдял би и не би оставил да му подкопаят къщата.
40 Mewawa na nyenye yikuvagana mujitendelekeha, ndava mwangalumanya lukumbi, Mwana wa Mundu peibwela.”
Бъдете, прочее, и вие готови; защото в час, когато Го не мислите, Човешкият Син ще дойде.
41 Petili akamkota, “Bambu, luhumu ulu ukutijovela nga tete amala ukuvajovela vandu voha?”
Тогава Петър каза: Господи, само на нас ли казваш тая притча, или и на всичките?
42 Bambu akayangula. Ndi, yani mweavi mtumisi mbwina na analuhala? Kangi bambu waki amuviki kuvayimalila vavanda vangi na kuvapela chakulya pa lukumbi lwaki.
Господ каза: Кой е, прочее, онзи верен и благоразумен настойник, когото господаря му ще постави над домочадието си, да им дава на време определената храна?
43 Asangaluka mtumisi yula, ngati mkulu waki peiwuyayi yati amkolela ikita chenicho.
Блажен онзи слуга, чийто господар, когато си дойде, го намери, че прави така.
44 Chakaka nikuvajovela, mkulu mwenuyo yati amuvika mtumisi mwenuyo kuyimalila vindu vyaki vyoha.
Истина ви казвам, че ще го постави над целия си имот.
45 Nambu muhengaji yula, ngati akujijovela mumtima waki, Mkulu wangu acheliwi kuwuya, ndi itumbula kuvatova vatumisi vayaki, vadala na vagosi, na kulya na kunywa na kugala,
Но ако онзи слуга рече в сърцето си: Господарят ми се забави, и почне да бие момчетата и момичетата, да яде, да пие и да се опива,
46 Mkulu waki yati iwuya ligono na lukumbi lwanga manyikana, yati amudumula hipandi hipandi na kumuvika lilundu limonga la vangasadika.
то господарят на онзи слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква и в час, който не знае, и, като го бие тежко, ще определи неговата участ с неверните.
47 Mvanda mweamanyi gala geigana bambu waki, nambu ajitendelekili lepi kuhenga genago, bambu waki akumtova neju.
И онзи слуга, като е знаел волята на господаря си, но не е приготвил, нито постъпил по волята му, ще бъде много бит.
48 Nambu mvanda mweihenga chindu changamanya gala geigana bambu waki, mwenuyo yati itoviwa padebe. Muni yula mweapewili vyamahele, mwenuyo idayiwa vyamahele na yula mweagotoliwi vyamahele neju, yati idayiwa vyamahele neju.
А онзи, който не е знаел и е сторил нещо, което заслужава бой, малко ще бъде бит. И от всеки, комуто много е дадено, много и ще се изисква; и комуто са много поверили, от него повече ще изискват.
49 “Nibweli kuleta motu pamulima, ndi kuvya uvya ngaumali kuyaka!”
Огън дойдох да хвърля на земята; и какво повече да искам, ако се е вече запалил?
50 Nambu nivinawu ubatizu weukunigana nibatiziwa, na nene nikuung'akila neju mbaka utimilayi!
Но имам кръщение, с което трябва да се кръстя; и колко се утеснявам докле се извърши!
51 Wu! Mwiholalela nibweli kuleta uteke pamulima? Hati padebe, lepi, utekee nambu mpechenganu.
Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята? Не, казвам ви, но по-скоро раздяла.
52 Kutumbula hinu vandu mhanu va nyumba yimonga yati vipechengana upandi vadatu na upandi wungi vavili, na kangi upandi vavili na upandi wungi vadatu.
Защото отсега нататък петима в една къща ще бъдат разделени, трима против двама и двама против трима.
53 Yati vipechengana dadi na msongolo waki, msongolo na dadi waki, mau na msikana waki, msikana na nyina waki, nayala na mkamwana waki, mkamwana na nayala waki.
Ще се разделят баща против син и син против баща; майка против дъщеря и дъщеря против майка; свекърва против снаха си и снаха против свекърва си.
54 Yesu akaujovela msambi wa vandu, “Pemukugawona mahundi gihumalila kwelitipama lilanga, bahapo mwijova, yati yitonya fula, na chakaka fula yitonya.
Казваше още на народа: Когато видите облак да се издига от запад, веднага казвате: Дъжд ще вали, и така става.
55 Na pemwilola mpungu upuganisa kuhuma kuupandi wa kusini mujova, lelu yati livya lilanga, Chakaka kwivya na lilanga lachona.
И когато духа южен вятър казвате: Ще стане жега, и става.
56 Vahomela nyenye! Mumanyili kulotela mambu ga lusenje, kwa kulola chekuvi lelu kwa kulola mulima na mahundi, ndava kyani mwihotola lepi kumanya mambu ga lusenje lwa hinu?”
Лицемери! Лицето на земята и на небето знаете да разтълкувате, а това време как не знаете да разтълкувате?
57 “Ndava kyani mwavene mwihotola lepi kuhagula mambu gabwina ga kukita?
А защо и от само себе си не съдите що е право?
58 Ngati mundu mweakutakili, akukupeleka palibanji la mihalu, mbanga mutepulana mwakona munjila muni akotoka kukupeleka kwa mhamula mihalu, namwene akugotola kwa manjolinjoli na vene vakusopa muchifungu.
Защото, когато отиваш с противника си да се я явиш пред управителя, постарай се по пътя да се отървеш от него, да не би да те завлече при съдията и съдията да те предаде на служителя, и служителят да те хвърли в тъмница.
59 Chakaka yati wihuma lepi muchifungu, mbaka peumalakisa kulipa sendi ya lishonga la mwishu.”
Казвам ти, никак няма да излезеш от там, докле не изплатиш и най-последното петаче.
