Abahluleli 1
1 Emva kokufa kukaJoshuwa, abako-Israyeli babuza uThixo bathi, “Pho ngubani ozahamba kuqala ukuba ayesilwela lamaKhenani na?”
Подир смъртта на Исуса, израилтяните се допитаха до Господа, казвайки: Кой пръв ще възлезе за нас против ханаанците да воюва против тях?
2 UThixo waphendula wathi, “NguJuda ozahamba; ilizwe sengilinikele ezandleni zabo.”
И Господ каза: Юда ще възлезе, ето, предадох земята в ръката му.
3 Lapho-ke abantu bakoJuda bathi kwabakoSimiyoni abafowabo, “Hambani lathi elizweni esalabelwayo, ukuyakulwa lamaKhenani. Lathi sizakwenanisa ngokuhamba lani kwelenu.” Ngakho abakoSimiyoni ahamba labo.
Тогава Юда каза на брата си Симеона: Възлез с мене в моя предел, за да воюваме против ханаанците, и аз ще отида с тебе в твоя предел. И Симеон отиде с него.
4 Kwathi uJuda esehlasele, uThixo wanikela amaKhenani lamaPherizi ezandleni zabo, wabulala abantu abazinkulungwane ezilitshumi eBhezekhi.
Юда, прочее възлезе; и Господ предаде ханаанците и ферезейците в ръката им; и те поразиха от тях в Везек десет хиляди мъже.
5 Kukhonapho abafica khona u-Adoni-Bhezekhi balwa laye, baqothula amaKhenani kanye lamaPherizi.
И намериха Адонивезека във Везек, воюваха против него и поразиха ханаанците и ферезейците.
6 U-Adoni-Bhezekhi wabaleka, kodwa baxotshana laye baze bambamba, bamquma izithupha zakhe lamazwane amakhulu.
А Адонивезек побягна; но те го погнаха и хванаха го, и отсякоха палците на ръцете му и на нозете му.
7 U-Adoni-Bhezekhi wasesithi, “Amakhosi angamatshumi ayisikhombisa ayequnywe izithupha zawo lamazwane amakhulu ayedobha imvuthuluka ngaphansi kwetafula yami. Khathesi uNkulunkulu usephindisele kimi ngalokho engakwenza kuwo.” Bamusa eJerusalema lapho afela khona.
И рече Адонивезек: Седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и на нозете си са събирали трохи под трапезата ми; както съм аз правил, така ми въздаде Бог. И доведоха го в Ерусалим, гдето и умря.
8 Abantu bakoJuda bahlasela leJerusalema bayithumba. Bahlasela idolobho ngezinkemba balithungela ngomlilo.
И юдейците воюваха против Ерусалим, и, като го завлякоха, поразиха го с острото на ножа и предадоха града на огън.
9 Emva kwalokho, abantu bakoJuda bahamba bayakulwa lamaKhenani ayehlala elizweni lezintaba, iNegebi kanye lamawatha ezintaba angasentshonalanga.
Подир това, юдейците слязоха, за да воюват против ханаанците, които живееха в хълмистата, и в южната и в полската страни.
10 Baqhubeka bayahlasela amaKhenani ayehlala eHebhroni (kuqala eyayithiwa yiKhiriyathi Aribha) banqoba uSheshayi, u-Ahimani kanye loThalimayi.
Юда отиде и против ханаанците, които живееха в Хеврон (а по-напред името на Хеврон беше Кириат-арва), и убиха Сесая, Ахимана и Талмая;
11 Besuka lapho baqhubeka bayahlasela abantu ababehlala eDebhiri (kuqala eyayithiwa yiKhiriyathi-Sefa).
и от там отиде против жителите на Девир (а по-напред името на Девир беше Кириат-сефер).
12 UKhalebi wathi, “Ngizakwendisela indodakazi yami u-Akhisa endodeni ezahlasela ithumbe iKhiriyathi-Sefa.”
И рече Халев: Който порази Кириат-сефер и го превземе, нему ще дам дъщеря си Аса за жена.
13 U-Othiniyeli, indodana kaKhenazi, umnawakhe kaKhalebi, wayithumba; ngakho uKhalebi wendisela indodakazi yakhe u-Akhisa kuye.
И превзе го Готониил, син на Кенеза, по-малкия брат на Халева; и той му даде дъщеря си Ахса за жена.
14 Ngelinye ilanga u-Akhisa wafika ku-Othiniyeli wamkhuthaza ukuthi acele insimu kuyise. Lapho esehlile kubabhemi wakhe uKhalebi wambuza wathi, “Kuyini engingakwenzela khona?”
И като отиваше тя му внуши щото да поиска от баща й нива; и тъй, като слезе от осела, Халев й рече: Що ти е?
15 Waphendula wathi, “Ngicela ungenzele umusa obalulekileyo. Njengoba unginike umhlaba eNegebi, ngicela unginike lemithombo yamanzi.” Ngakho uKhalebi wamnika imithombo eyayingaphezulu leyayingaphansi.
А тя му рече: Дай ми благословение; понеже си ми дал южна страна, дай ми и водни извори. И Халев й даде гоните извори и долните извори.
16 Abayinzalo kayisezala kaMosi, amaKheni, bahamba labantu bakoJuda besuka edolobheni laMalala besiyahlala phakathi kwabantu basenkangala yakoJuda eNegebi eduze le-Aradi.
И потомците на кенееца, Моисевия тъст, отидоха от Града на палмите, заедно с юдейците, в Юдовата пустиня, която е на юг от Арад; и отидоха та се заселиха между людете.
17 Emva kwalokho abantu bakoJuda bahamba labakoSimiyoni abafowabo bahlasela amaKhenani ayehlala eZefathi, idolobho basebelichitha ngokupheleleyo. Ngakho lathiwa yiHoma.
Тогава Юда отиде с братята си Симеона, та поразиха ханаанците, които живееха в Сефат; и обрекоха града на изтребление; и градът се нарече Орма.
18 Abantu bakoJuda bathumba njalo iGaza, i-Ashikheloni kanye le-Ekroni, idolobho linye ngalinye kanye lelizwe lalo.
Юда завладя и Газа с околностите му, Аскалон с околностите му и Акарон с околностите му.
19 UThixo wayelabantu bakoJuda. Bathumba ilizwe lezintaba, kodwa behluleka ukuxotsha abantu ababesemagcekeni ngoba babelezinqola zempi ezenzwe ngensimbi.
Господ беше с Юда; и той изгони жителите на хълмистата страна, обаче, не изгони жителите и на долината, защото имаха железни колесници.
20 Njengokuthembisa kukaMosi, iHebhroni yaphiwa uKhalebi, owaxotsha kuyo amadodana amathathu ka-Anakhi.
И дадоха Хеврон на Халева, според както Моисей беше казал; и той изгони от там тримата Енакови синове.
21 Kodwa abakoBhenjamini behluleka ukususa amaJebusi ayehlala eJerusalema; lalamhlanje amaJebusi ahlala khona labakoBhenjamini.
А вениаминците не изгониха евусейците, които населяваха Ерусалим но евусейците живееха в Ерусалим заедно с вениаминците, както живеят и до днес.
22 Ngalesosikhathi abendlu kaJosefa bahlasela iBhetheli, njalo uThixo wayelabo.
Също и Иосифовият дом, и те отидоха против Ветил; и Господ беше с тях.
23 Ekuthumeni kwabo abantu ukuba bayehlola iBhetheli (kuqala idolobho lelo lalithiwa yiLuzi),
И Иосифовият дом прати да съгледат Ветил (а по-напред името на града беше Луз).
24 inhloli zabona umuntu ephuma edolobheni zasezisithi kuye, “Sitshengise ukuthi singangena njani edolobheni, thina-ke sizabona ukuthi uphatheka kuhle.”
И съгледателите видяха един човек, който излизаше из града, и рекоха му: Покажи ни, молим, входа на града, и ще ти покажем милост.
25 Ngakho wazitshengisa, zasezihlasela idolobho ngenkemba kodwa umuntu lowo zamyekela kanye labendlu yakhe bonke.
И той им показа входа на града, и те поразиха града с острото на ножа, а човека оставиха да излезе с цялото си семейство.
26 Ngakho-ke waya elizweni lamaHithi, lapho akha khona idolobho alibiza ngokuthi yiLuzi, okulokhe kuyilo ibizo lalo lalamhlanje.
И човекът отиде в Хетейската земя, гдето и съгради град и нарече го Луз, както е името му и до днес.
27 Kodwa uManase kabaxotshanga abantu baseBhethi-Shani loba eThanakhi kumbe eDori loba e-Ibhiliyami kumbe eMegido kanye lasemizaneni yabo eseduzane, ngoba amaKhenani ayezimisele ukuhlala kulelolizwe.
Манасия не изгони жителите на Ветсан и селата му, нито на Таанах и селата му, нито жителите на Дор и селата му, нито жителите на Ивреам и селата му, нито жителите на Магедон и селата му; но ханаанците настояваха да живеят в оная земя.
28 Kwathi abako-Israyeli sebelamandla bawabamba ngamandla amaKhenani ukuba abasebenzele kodwa kabazange bawaxotshe wonke.
А Израил, когато стана силен наложи на ханаанците данък, без да ги изгони съвсем.
29 Labako-Efrayimi kabawaxotshanga amaKhenani ayehlala eGezeri, kodwa amaKhenani aqhubeka ehlala khona labo.
Нито Ефрем изгони ханаанците, които живееха в Гезер; но ханаанците живееха в Гезер помежду им.
30 LabakoZebhuluni kabawaxotshanga amaKhenani ayehlala eKhithironi kanye laseNahaloli, asala ephakathi kwabo; kodwa bawabamba ngamandla ukuba abasebenzele.
Завулон тоже не изгони жителите на Китрон, нито жителите на Наалол; но ханаанците живееха между тях и бяха обложени с данък.
31 Labako-Asheri kababaxotshanga labo ababehlala e-Akho, kumbe eSidoni, kumbe e-Ahilabi loba e-Akhizibhi kumbe eHelibha loba e-Afekhi kumbe eRehobhi,
Асир не изгони жителите на Акхо, нито жителите на Сидон, нито на Ахлав, нито на Ахзив, нито на Хелва, нито на Афек, нито на Роов;
32 njalo ngenxa yalokhu abantu bako-Asheri bahlala lamaKhenani ayeyakhe elizweni.
но асирците обитаваха между ханаанците, местните жители, защото не ги изгониха.
33 LabakoNafithali kababaxotshanga labo ababehlala eBhethi-Shemeshi kumbe eBhethi-Anathi; kodwa abakoNafithali labo bahlala lamaKhenani ayeyakhe elizweni, kwathi lawo ayehlala eBhethi-Shemeshi kanye leBhethi-Anathi abanjwa ngamandla ukuba abe yizisebenzi zabo.
Нефталим не изгони жителите на Ветсемес, нито жителите на Ветенат, но живееше между ханаанците, местните жители; обаче жителите на Ветсемес и на Ветенат му плащаха данък.
34 Ama-Amori ancindezela abakoDani ukuba bahlale elizweni lezintaba, angabavumeli ukuba behlele phansi emagcekeni.
И аморейците принудиха данците да се оттеглят в хълмистата страна, защото не ги оставиха да слизат в долината;
35 Njalo ama-Amori ayezimisele ukuhlala kokuphela eNtabeni iHeresi, le-Ayijaloni kanye leShalibhimi, kodwa kwathi amandla abendlu kaJosefa esemakhulu, lawo abanjwa ngamandla ukuba abe yizisebenzi.
но аморейците настояваха да живеят в гората Ерес, в Еалон, и в Саалвим. Но при все това, ръката на Иосифовия дом преодоля, така щото ония бяха обложени с данък.
36 Umngcele wama-Amori wawusekela uMkhandlu weNkume usiya eSela kanye langaphetsheya.
А пределите на аморейците беше от нагорнището на Акравим, от скалата и нагоре.
