Tauanga 32

1 Na he tini rawa nga kahui a nga tama a Reupena, ratou ko nga tama a Kara: a ka kite ratou i te whenua o Iatere, i te whenua hoki o Kireara, na, he wahi pai tena wahi mo nga kahui;

А рувимците и гадците имаха твърде много добитък; и когато видяха Язирската земя и Галаадската земя, че, ето, мястото беше място за добитък,

2 Na ka haere nga tama a Kara ratou ko nga tama a Reupena, ka korero ki a Mohi raua ko Ereatara tohunga, ki nga rangatira ano o te whakaminenga, ka mea,

то гадците и рувимците дойдоха та говориха на Моисея, на свещеника Елеазара, и на първенците на обществото, казвайки:

3 Ko Ataroto, ko Ripono, ko Iatere, ko Nimira, ko Hehepona, ko Ereare, ko Hepama, ko Nepo, ko Peono,

Атарот, Девон, Язир, Нимра, Есевон, Елеала, Севама, Нево и Веон,

4 Ko te whenua katoa i patua na e Ihowa i te aroaro o te whakaminenga o Iharaira, he whenua pai tena mo nga kahui, he kahui ano hoki a au pononga.

земята, която Господ порази пред Израилевото общество, е земя за добитък; а слугите ти имат добитък.

5 I mea ano ratou, Mehemea e manakohia ana matou i tou aroaro, me homai tenei whenua hei kainga mo au pononga; kaua matou e meatia kia whiti i Horano.

За това, рекоха, ако сме придобили твоето благоволение, нека се даде тая земя на слугите ти имат добитък.

6 Na ka mea a Miho ki nga tama a Kara ratou ko nga tama a Reupena, Ko o koutou teina koia kia haere ki te whawhai, a ko koutou kia noho ki konei?

А Моисей рече на гадците и на рувимците: Да идат ли братята ви на бой, а вие тук да седите?

7 He aha koutou i pehi ai i te ngakau o nga tama a Iharaira kia kaua e whiti ki te whenua i homai e Ihowa ki a ratou?

Защо обезсърчавате сърцата на израилтяните, та да не преминат в земята която Господ им е дал?

8 I pena ano o koutou matua i taku tononga atu i a ratou i Kareheparenea kia kite i te whenua.

Така сториха бащите ви, когато ги изпратиха от Кадис-варни, за да видят земята;

9 I to ratou haerenga hoki ki runga ki te awaawa o Ehekora, a, ka kite ratou i te whenua, na pehia ana e ratou nga ngakau o nga tama a Iharaira, kia kaua e haere ki te whenua i homai nei e Ihowa ki a ratou.

отидоха до долината Есхол, и, като видяха земята, обезсърчиха сърцата на израилтяните, та да не възлязат в земята, която Господ им бе дал.

10 Na ko te muranga o to Ihowa riri i taua ra, a ka oati ia, ka mea,

И в оня ден гневът на Господа пламна, и той се закле казвайки:

11 E kore rawa nga tangata i haere mai nei i Ihipa, nga mea e rua tekau, he maha atu ranei o ratou tau, e kite i te whenua i oati ai ahau ki a Aperahama, ki a Ihaka, ki a Hakopa; mo ratou kihai i tino whai i ahau:

Ни един от ония мъже, които излязоха из Египет, от двадесет години и нагоре, няма да види земята, за която съм се клел на Авраама, Исаака и Якова, защото не Ме последваха напълно,

12 Heoi ano ko Karepe, ko te tama a Iepune Keniti, raua ko Hohua, te tama a Nunu; mo raua i tino whai i a Ihowa.

освен Халева син на Ефония Кенезов и Исус Навиевият син, защото те напълно последваха Господа.

13 Na ko te muranga o te riri o Ihowa ki a Iharaira, a meinga ana ratou kia kopikopiko i te koraha, e wha tekau nga tau, a poto noa taua whakapaparanga i mahi na i te kino i te tirohanga a Ihowa.

Гневът на Господа пламна против Израиля, и той ги направи да се скитат из пустинята за четиридесет години, догде се довърши изцяло онова поколение, което беше сторило зло пред Господа.

14 Na, kua ara ake na koutou hei whakakapi mo o koutou matua, he huanga tangata hara, hei whakanui atu i te mura o to Ihowa riri ki a Iharaira.

И, ето, вместо бащите си, издигнахте се вие, прибавка на грешни човеци, и ще разпалите повече пламъка на Господния гняв против Израиля.

15 No te mea ki te tahuri ke koutou, a kahore e whai i a ia, ka waiho ano ratou e ia i te koraha; a ma koutou ka ngaro ai tenei iwi katoa.

Защото, ако вие се отвърнете от Него, Той ще остави тях още еднъж в пустинята; и така вие ще станете причина да погинат всички тия люде.

16 Na ka whakatata ratou ki a ia, ka mea, Ka hanga e matou he taiepa hipi ki konei mo a matou kararehe, me etahi pa mo a matou tamariki:

Но те пристъпиха при Моисея и рекоха: Ще съградим тука огради за добитъка си и градове за челядите си;

17 Ko matou ia ka haere me a matou patu i mua i nga tama a Iharaira, kia kawea ra ano ratou e matou ki te wahi mo ratou: a me noho a matou tamariki ki nga pa e whai taiepa ana, he wehi hoki i nga tangata o tenei whenua.

а сами ние сме готови да вървим въоръжени пред израилтяните, догде ги заведем до мястото им; и челядите ни ще седят в укрепените градове в безопасност от местните жители.

18 E kore matou e hoki ki o matou whare, kia riro ra ano tona kainga i tenei, i tenei o nga tama a Iharaira.

Няма да се върнем в домовете си догде израилтяните не наследят, всеки наследството си.

19 E kore hoki matou e tu tahi me ratou i te kainga i tawahi o Horano, i tua atu ranei; no te mea ka riro mai he kainga mo matou i tenei taha o Horano, i te taha ki te rawhiti.

Защото ние няма да наследим с тях отвъд Иордан и по-нататък, понеже нашето наследство ни се падна отсам Иордан на изток.

20 Na ka mea a Mohi ki a ratou, Ki te meatia tenei mea e koutou, ki te haere koutou me a koutou patu i te aroaro o Ihowa ki te whawhai,

Тогава Моисей им рече: Ако направите това, ако отидете въоръжени на бой пред Господа,

21 Ki te whiti katoa hoki koutou i Horano me a koutou patu i te aroaro o Ihowa, kia peia ra ano e ia ona hoariri i mua i a ia,

ако всички въоръжени преминете Иордан пред Господа, догде изгони Той враговете Си от пред Себе Си,

22 A ka taea te whenua i te aroaro o Ihowa: katahi koutou ka hoki, a ka harakore ki te aroaro o Ihowa, ki te aroaro ano hoki o Iharaira; a mo koutou tenei whenua hei nohoanga i te aroaro o Ihowa.

и земята се завладее пред Господа, а подир това се върнете, тогава ще бъдете невинни пред Господа и пред Израиля, и ще имате тая земя за притежание пред Господа.

23 Tena ia, ka kore koutou e pena, nana, kua hara koutou ki a Ihowa; a kia mohio koutou, e hopukia ano koutou e to koutou hara.

Но ако не направите така, ето, ще съгрешите пред Господа; и да знаете, че грехът ви ще ви намери.

24 Hanga nga pa mo a koutou tamariki, me nga taiepa mo a koutou hipi; meatia ano hoki te mea i puta mai i o koutou mangai.

Съградете градове за челядите си и гради за овците си, и сторете това, което излезе из устата ви.

25 Na ka korero nga tama a Kara ratou ko nga tama a Reupena ki a Mohi, ka mea, Ka pena au pononga me ta toku ariki i whakahau ai.

И гадците и рувимците говориха на Моисея, казвайки: Слугите ти ще сторят, както господарят ни каза.

26 Ko reira a matou tamariki, a matou wahine, a matou kahui, me a matou kararehe katoa, ko nga pa o Kireara:

Децата ни, жените ни, стадата ни и всичкият ни добитък ще останат тук в галаадските градове;

27 Ko au pononga ia me whiti katoa atu, rite rawa i te patu mo te pakanga, whawhai ai i te aroaro o Ihowa; me pera me ta toku ariki i ki ai.

а слугите ти, всички въоръжени и опълчени, ще отидат пред Господа на бой, както господарят ни каза.

28 Na ka whakahaua te tikanga mo ratou e Mohi ki a Ereatara tohunga, ratou ko Hohua tama a Nunu, ko nga ariki hoki o nga whare o nga matua o nga iwi o nga tama a Iharaira:

Тогава Моисей даде поръчка за тях на свещеника Елеазара, на Исуса Навина, и на началниците на бащините домове от племената на израилтяните.

29 A ka mea a Mohi ki a ratou, Ki te whiti katoa atu i roto i a koutou nga tama a Kara i Horano, ratou ko nga tama a Reupena me a ratou patu ano, whawhai ai i te aroaro o Ihowa, a ka taea te whenua i to koutou aroaro; na me hoatu e koutou te whenua o Kireara kia puritia e ratou:

Моисей им рече: Ако гадците и рувимците преминат с вас Иордан, всички въоръжени за бой пред Господа, и се завладее земята пред вас, тогава ще им дадете Галаадската земя за притежание.

30 Ki te kahore ia ratou e whiti tahi i a koutou, me a ratou patu, na, tena he wahi hei puritanga ma ratou i roto i a koutou i te whenua o Kanaana.

Но ако не щат да преминат с вас въоръжени, тогава да вземат наследство между вас в Ханаанската земя.

31 Na ka whakautua e nga tama a Kara ratou ko nga tama a Reupena, ka mea, Ka rite tonu ta matou e mea ai ki ta Ihowa i korero mai ai ki au pononga.

И гадците и рувимците в отговор рекоха: Както рече Господ на слугите ти, така, ще сторим.

32 Me whiti matou me a matou patu i te aroaro o Ihowa ki te whenua o Kanaana, a hei puritanga ma matou to matou kainga i tenei taha o Horano.

Ние ще заминем въоръжени пред Господа в Ханаанската земя, за да притежаваме наследството си оттатък Иордан.

33 Na ka homai e Mohi ki a ratou, ki nga tama a Kara, ki nga tama a Reupena ratou ko tetahi taanga o te iwi o Manahi tama a Hohepa te kingitanga o Hihona kingi o nga Amori, me te kingitanga o Oka kingi o Pahana, te whenua me ona pa i roto i o ratou rohe, ara nga pa o te whenua a tawhio noa.

И тъй, Моисей им даде, то ест, на гадците, на рувимците и на половината от племето на Иосифовия син Манасия, царството на аморейския цар Сион и царството на васанския цар Ог, земята заедно с градовете в пределите й, градовете на околната земя.

34 Na ka hanga e nga tama a Kara a Ripono, a Ataroto, a Aroere;

И гадците съградиха Девон, Атарот, Ароир,

35 Me Ateroto Hopana, me Iatere, me Iokopeta;

Атротсофан, Язир, Иогвея,

36 Me Petenimira, me Peteharana: he pa taiepa, me nga taiepa mo nga hipi.

Ветнимра и Ветаран, укрепени градове и огради за овци.

37 A na nga tama a Reupena i hanga a Hehepona, a Ereare, a Kiriataima;

А рувимците съградиха Есевон, Елеала, Кириатаим,

38 A Nepo, a Paarameono, i whakaputaia ketia hoki nga ingoa, me Hipima: i huaina ano hoki e ratou he ingoa ke ki nga pa i hanga e ratou.

Нево и Ваалмеон (с променени имена) и Севама; и преименува градовете, които съградиха.

39 A i haere atu nga tama a Makiri tama a Manahi ki Kireara, a tangohia ana e ia, peia ana hoki te Amori i reira.

И потомците на Манасиевия син Махир отидоха в Галаад, завладяха го и изпъдиха аморейците, които бяха в него.

40 A i hoatu e Mohi a Kireara ki a Makiri tama a Manahi; a noho ana ia i reira.

За това Моисей даде Галаад на Махира Манасиевия син, и той се засели в него.

41 A i haere a Haira tama a Manahi, a tangohia ana e ia nga pa o reira, a huaina iho e ia, ko Hawotohaira.

А Манасиевият син Яир отиде та завладя градовете му и ги наименува Авот-Яир.

42 A i haere a Nopaha, a tangohia ana e ia a Kenata, me ona pa ririki, a huaina iho ki tona ingoa, ki a Nopaha.

И Нова отиде та превзе Кенан и селата му и го наименува Нова по своето име.