Hopa 30
1 Inaianei ia e kataina mai ana ahau e te hunga tamariki rawa i ahau, e te hunga kihai nei ahau i whakaae kia uru o ratou matua ki roto ki nga kuri o taku kahui.
Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
2 Ae ra, hei aha maku te kaha o o ratou ringa? He hanga pirau nei hoki to ratou koroheketanga.
Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
3 Tupuhi ana ratou i te rawakore, i te hemokai; e ngau ana ratou i te oneone pakapaka, i roto i te pouritanga o te tuhea, o te ururua.
От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
4 E whawhaki ana ratou i nga marou i roto o nga rakau ririki; a ko nga pakiaka hunipa hei kai ma ratou.
Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
5 He mea pei atu ratou i roto i nga tangata; e karangarangatia ana ratou ano he tahae.
Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
6 Me noho rawa atu ratou i nga kapiti o nga awaawa, i nga waro o te whenua, i nga kamaka.
Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
7 Tangi a kaihe ana ratou i roto i nga rakau ririki; huihuia ana ratou ki raro i nga ongaonga.
Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
8 He tamariki ratou na nga kuware, ae ra, he tamariki na te hunga ingoakore; he hunga i patua atu i runga i te whenua.
Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
9 Inaianei ia kua waiho ahau hei waiata ma ratou, ae, hei whakatauki ma ratou.
А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
10 E whakarihariha mai ana ratou ki ahau, e neke rawa atu ana i ahau, a kahore e kaiponuhia e ratou te huware ki toku mata.
Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
11 Kua oti hoki tana aho te wewete e ia, a e whakatupuria kinotia ana ahau e ia, a kua tukua e ratou te paraire i toku aroaro.
Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
12 I te taha ki matau ka ara te marea; taia ana e ratou oku waewae, a akina ana nga ara o a ratou whakangaromanga ki ahau.
Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
13 E taka kino ana ratou i toku ara, e whakatupu ana i te he moku, a kahore he hoa mahi mo ratou.
Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
14 Rite tonu ki te wai nui e pakaru mai ana to ratou haerenga mai: i taua whakangaromanga nei, huri mai ana ratou ki runga ki ahau:
Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
15 Kua tahuri mai nga whakawehi ki ahau, e aru ana ratou i toku whakaaro rangatira ano he hau; ko te whakahauora moku, pahemo ke ana ano he kapua.
Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
16 Na inaianei kua maringi toku wairua i roto i ahau: mau pu ahau i nga ra o te tangi.
И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
17 I te po e werohia ana oku wheua i roto i ahau; kahore hoki he okiokinga o nga mamae e ngau nei i ahau.
През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
18 He kaha nui no toku mate i ahua ke ai toku kakahu; e awhi nei i ahau, e penei ana me te whiri o toku koti.
Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
19 Kua maka ahau e ia ki te paru, kua rite ahau ki te puehu, ki te pungarehu.
Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
20 E tangi ana ahau ki a koe, heoi kahore koe e whakao mai ki ahau; e tu ana, heoi ka titiro kau mai koe ki ahau.
Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
21 Kua huri ke, kua kino tau mahi ki ahau: ko te kaha o tou ringa kei te tukino i ahau.
Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
22 Kua hapainga ake ahau e koe ki te hau, a meinga ana tera e koe hei hoiho moku; a whakamotitia iho ahau e koe i roto i te tupuhi.
Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
23 E mohio ana hoki ahau tera ahau e kawea e koe ki te mate, ki te whare hoki i whakaritea mo te hunga ora katoa.
Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
24 E kore ano ia tona ringa e totoro iho ki te urupa; ahakoa hei mate mona ka mea ia ki te karanga, he whakaaro ki enei mea.
Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
25 Kihai ianei ahau i tangi ki te tangata he mate nei tona? kihai ranei toku wairua i pouri ki te rawakore?
Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
26 I ahau i tatari ai ki te pai, heoi kua tae mai te kino; tumanako atu ana ahau ki te marama, heoi kua tae mai te pouri.
Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
27 Ko oku whekau, me te mea e koropupu ana, te ata takoto; haukotia mai ana ahau e nga ra o te tangi.
Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
28 E haereere pouri ana ahau, kahore he ra; ko taku whakatikanga ake i roto i te whakaminenga, ka karanga awhina.
Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
29 Hei teina ahau ki nga tarakona, hei hoa mo nga ruru.
Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
30 Ko toku kiri mangu tonu, e ngahoro ana i ahau, kaia ana oku wheua i te wera.
Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
31 No reira i tahuri ke ai taku hapa ki te tangi, me taku okana ki te reo o te hunga e uhunga ana.
Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
