Hopa 14
1 Ko te tangata i whanau i te wahine, he torutoru ona ra; ki tonu ano i te raruraru.
Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
2 Ano he puawai ia e puta mai ana, e kotia iho ana: rere ana ia, ano he atarangi, kahore hoki he tumautanga.
Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
3 E titiro mai ano ranei ou kanohi ki te penei? E mea ranei koe i ahau kia whakawa taua ki a taua?
И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
4 Ko wai hei homai i te mea ma i roto i te mea poke? Hore rawa.
Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
5 Kua rite na hoki nga ra mona: kei a koe te maha o ona marama; takoto rawa i a koe te tikanga mona, a e kore ia e whiti ki tua.
Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
6 Tahuri ke atu te titiro i a ia, kia ai ona pariratanga, kia ata tutuki ai tona ra, kia rite ai ki o te kaimahi.
Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
7 Ka ai hoki he whakaaronga ki te rakau i tapahia, tera ano e pariri, e kore ano hoki e mutu te wana o tona pihi.
Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
8 Ahakoa kua tawhitotia tona pakiaka a ki te whenua, a kua mate tona tinana i roto i te oneone;
Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
9 Heoi ma te haunga o te wai ka pihi, ka kokiri ona peka ano ko ta te mea tupu.
Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
10 Ko te tangata ia, mate iho, marere noa iho; ae, ka hamo te tangata, a kei hea ia?
Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
11 Pera i nga wai e he mai nei i te moana, i te awa e mimiti ana, ka maroke;
Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
12 E pera ana ano te tangata, e takoto ana a kahore he whakatikanga ake: kahore he marangatanga ake mo ratou, a kia kore ra ano nga rangi; e kore ano ratou e ara i to ratou moe.
Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
13 Aue, kia huna noatia oti ahau e koe ki te po, kia waihotia noatia iho ahau e koe kia ngaro ana, kia hoki ra ano tou riri; kia rohea noatia mai e koe tetahi wa moku, a ka mahara mai ai ano ki ahau! (Sheol h7585)
О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! (Sheol h7585)
14 Ki te mate te tangata, e ora ano ranei ia? Ka tatari ahau i nga ra katoa o toku ngananga, kia tae mai ra ano he whakaputanga moku.
Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
15 Mau e karanga, kia whakao atu ai ahau; kahore hoki e kore ka matenui koe ki te mahi a ou ringa.
Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
16 Inaianei hoki e taua ana e koe oku hikoinga; he teka ianei e matatau tonu mai ana koe ki toku hara?
А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
17 Hiri rawa toku he ki roto ki te putea, tuitui rawa e koe toku kino.
Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
18 He pono ko te maunga e horo ana e memeha noa ake ana, e nekehia ana te toka i tona wahi;
Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
19 E ngau ana te wai i nga kohatu; ma tona puhaketanga e horoi atu te puehu o te whenua; a whakangaromia iho e koe te tumanako a te tangata.
Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
20 Taea ana ia e koe ake tonu atu, a pahure ana ia; puta ke ana i a koe tona mata, a tonoa atu ana ia kia haere.
Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
21 Ko te whakahonoretanga o ana tama, kahore e mohiotia e ia; ka hoki iho ratou hei ware, heoi kahore tetahi aha o ratou e maharatia e ia.
Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
22 E mamae ano ia te kikokiko o tona tinana, a ka tangi tona wairua i roto i a ia.
Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
