Salamo 77
За първия певец, по Едутуна, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.
2 Amy andro nahampohek’ ahiy t’ie nipay i Talè; an-taña nahity, tsy nigebañe te haleñe; nifoneñe tsy hohòeñe ty foko.
В деня на неволята си търсих Господа, Нощем прострях ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.
3 Ie mahatiahy iraho, ry Andrianañahare le mitretretretre, ie tsakorèko, le mitoirañe ty troko. Selà
Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села)
4 Tana’o tsy hikòpoke o holi-masokoo; embetse iraho tsy mahafivolañe.
Удържаш очите ми в не спане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.
5 Nereñereko o andro taoloo, o taoñe haehaeo,
Размислих за древните дни, За годините на старите времена.
6 Tiahiko o nititihako an-kaleñeo; mifañaoñe ami’ty troko iraho, le hoe ty fitsakorean-troko:
Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва като казва:
7 Haitoa’ i Talè zafe-anake hao? le lia’e tsy hisohe’e hao?
Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?
8 Fa modo kitro añ’afe’e hao ty fiferenaiña’e? Fa nilesa kitro-katroke hao i nampitamae’ey?
Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?
9 Nihaliñon’Añahare hao ty fatariha’e? nagabe’e an-kaviñerañe ao hao i fitretreza’ey? Selà
Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села)
10 Le hoe raho: Zao ty halemeako: Ie ataoko ho mete miova ty fitàn-kavana’ i Andindimoneñey.
Тогава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява.
11 Ho tiahiko ty fitoloña’ Ià, hahatsikaitse o raha tsitantane nanoe’o haehaeo.
Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността,
12 Ho hene tsakorèko o fitoloña’oo, hereñerèko o tolon-draha’oo.
И ще размишлявам върху всички що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.
13 Ry Andrianañahare, masiñe ty lala’o; ia ty ndrahare ra’elahy hañirinkiriñe aman’ Añahare?
Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както истинският Бог?
14 Ihe ro Andrianañahare mitolon-kalatsàñe! fa naboa’o am’ ondatio ty haozara’o.
Ти си Бог, който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.
15 Nijebañem-pità’o ondati’oo, o tarira’ Iakobe naho Iosefeo. Selà
Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села)
16 Nahatrea Azo o ranoo, ry Andrianañahare, ie nahatrea azo i ranoy le nivalitaboake! nitabohazake i lalekey.
Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.
17 Nampikojojoake orañe o rahoñeo; nigorogodoiñe i likerañey, nimb’etia mb’atia ka o ana-pale’oo.
Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.
18 Tam-po’ i tangololahiy ty fivola’ i ampi’oy; nampireandreañe’ i helatsey ty voatse toy! nihondrahondra naho niozoñozoñe ty tane toy.
Гласът на гърма Ти бе вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.
19 Nitoañe’ i lala’oy i riakey, i rano jabajabay ty nilalan-tsile’o; vaho tsy nioniñe o liam-pandia’oo.
През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.
20 Narahe’o hoe lia-raike ondati’oo, am-pità’ i Mosè naho i Aharone.
Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.
