Salamo 49
1 Janjiño zao, ry kilakila ondatio; manokilaña ravembia, ze hene mpimone’ ty tane toy;
За първият певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте всички жители на вселената,
2 Ty ambane naho ty ambone, ty mpañaleale miharo ami’ty rarake.
И ниско поставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.
3 Hivolan-kihitse ty vavako, vaho ho ereñeren-troko ty hilala.
Устата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни неща;
4 Hatokilako mb’am- pandrazañan-drehake ty sofiko. ho ventareko an-dokanga ty tafatòñoko,
Ще поведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.
5 Ino ty hahahembañ’ ahiko an-tsan-kankàñe, ie miarikoboñe ahy ty hatsivokara’ o mpañonjo-tomitse amakoo,
Защо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?
6 o mpiato amo fanaña’eoo, vaho mirengevok’ ami’ty habei’ o vara’eo?
От ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,
7 Leo ondaty raike, ndra manao akore, tsy hahavoavily ty ain-dongo’e, ndra hibanabana jebañe aman’Añahare ho aze—
Ни един от тях не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.
8 Loho sarotse ty vilin’ ai’e, tsy mete tsy hadoke kitro katroke:
(Защото толкова скъп е откупът на душата им, Щото всеки трябва да се оставя от това за винаги),
9 —t’ie ho veloñe nainai’e, tsy hahaoniñ’ i koboñey,
Та да живее вечно И да не види изтление.
10 ie oni’e te mihomake o mahihitseo; songa mikenkañe ty minè naho i dagola, vaho apo’e amo ila’eo ty vara’e.
Защото гледа, бе мъдрите умират, И еднакво с тях погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.
11 Ty fitsakorean-tro’ iareo t’ie tsy ho modo o akiba’eo, naho ty fimoneña’ iareo mb’an-tariratse iaby kitro añ’afe’e, ie atao’e amy añara’ey i tane’ey.
Тайната им мисъл е, че домовете им ще траят вечно, И жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.
12 Toe tsy mahatan-ty asi’e ondatio; le manahake o bibio t’ie mate.
Но човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.
13 Izay ty fombà’ o sèretseo, naho o mandimbe iareoo, ze miantoke ty enta’ iareoo. Selà
Това е пътят на безумните; Но пак идещите подир тях човеци одобряват думите им. (Села)
14 Hoe añondry iereo tinendry ho mb’an-kibory ao, ho mpiara’iareo ty havilasy; ho fehe’ o vañoñeo te maraindray; ho a’ i tsikeokeokey ty vinta’ iareo hihomak’ ao, tsy hanaña’ iareo akiba ka. (Sheol h7585)
Назначават се като овци за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях. (Sheol h7585)
Но Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята. Защото ще ме приеме. (Села) (Sheol h7585)
16 Ko hemban-drehe naho mihamaro ty vara’ ondaty, naho mitombo ty enge’ i anjomba’ey;
Не бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;
17 F’ie mihomake, tsy eo ty hendese’e. tsy hañorik’ aze higodañe ao ty enge’e.
Защото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на друг подир него,
18 Eka! nitata’e ty fiai’e te niveloñe: Nitsiririeñe t’ie niraorao.
Ако и да е облажавал душата си приживе, И човеците да те хвалят, когато правиш добро на себе си.
19 Homb’am-pimoneñan-droae’e ao re; tsy ho isa’e ka ty hazavàñe.
Пак ще дойда при рода на бащите си. които никога няма да видят виделина.
20 T’indaty iasiañe, mete tsy maharendreke t’ie, manahake o bibio, hihomake.
Човек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.
