Ohabolana 6
1 O anake, ie nampipok’ antoke am’ondatio, lehe nañoho-pitàñe hitsoake ty ambahiny,
Сине мой, ако си станал поръчител на ближния си, Или си дал ръка за някой чужд,
2 ie finandri’ ty entan-tsoñi’o, vinandibandi’ ty fireham-bava’o,
Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.
3 Ano zao, ty anake toke: Mivotsora, ie fa nihotrak’ am-pità’ ondatio: akia, mireha ama’e, imaneo halaly indatiy!
Затова, сине мой, направи това и остави се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.
4 Ampifoneño roro o maso’oo, tsy hidrodreke o vohomaso’oo.
Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,
5 Mibolitira hoe hirañe an-tañañe, naho hoe kibo am-pitàm-pikehe.
Догдето не се отървеш, като сърна от ръката на ловеца, И като птица от ръката на птицоловец.
6 Akia mb’ami’ty vitike, ry tembo, haraharao o sata’eo vaho mahihira!
Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър,
7 Ie tsy amam-pifehe, tsy amam-pisary, tsy amam-pandily,
Който, макар че няма началник, Надзирател, или управител,
8 fe kotepè’e ami’ty asara ty hane’e, vaho atonto’e am-pitatahañe o lintse’eo.
Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жътва.
9 Pak’ ombia irehe te mbe hitozoke, ty mpitsorotake tia? Ombia t’ie hitroatse amy firoroa’o?
До кога ще спиш лицемерецо? Кога ще станеш от съня си?
10 Mikonkòñe kedeke, miroro tsi-ampe, mifehefare hitofa’o heike:
Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
11 le hiambotraha’ ty hararahañe hoe malaso, vaho ty hapoiañe hoe lahifihaty.
Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.
12 Ty lahi-tembo naho i lahiaga: i mpañariok’ am-bava vìlañey,
Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,
13 ami’ty maso mipie, an-tomboke mitsao tane, an-drambo-taña manondrotondro,
Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;
14 ie am-pikitrohan-draty an-tro’e nainai’e, ro mbore mikilily, mitolom-pamitse fifalaiñañe;
Който има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,
15 Aa le, hiambotraha’ ty hankàñe ami’ty manao zao le ho demoke tsy lefe jangañeñe.
Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.
16 Eneñe ty raha heje’ Iehovà, Eka, fito ro tiva ama’e:
Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:
17 ty fihaino mievoñevoñe, ty fameleke mandañitse, ty fitàñe mampiori-dio-maly,
Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,
18 ty troke mikitro-karatiañe, ty fandia mifajifajy mb’an-katsivokarañe,
Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,
19 ty mpitalily vilañe, mikofòke lañitse, naho ty mampiboele fifankalaiñañe an-drolongo’e.
Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.
20 O anake, ambeno ty lilin-drae’o, vaho ko apo’o ty fañòhan-drene’o.
Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,
21 Ifeheo an-tro’o ao nainai’e; rohizo am-bozo’o eo.
Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.
22 Hiaoloa’e te mijelanjelañe, ie màndre, hambena’e; tsekake le ivesovesoa’e.
Когато ходиш наставлението ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе,
23 Toe failo o lilio, naho hazavàñe t’i Hake, vaho lalan-kaveloñe o endake fanoroañeo.
Защото заповедта им е светилник, И наставлението им е светлина, И поучителните им изобличения са път към живот.
24 Hikalañe azo tsy homb’ amy tsimirirañey, ami’ty lela-malama’ i karapiloy.
За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.
25 Ko irie’o an-troke ty hamontramontra’e, asoao tsy ho tsepahe’ ty vohomaso’e.
Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;
26 Vonga-mofo ty tamben-tsimirirañe, fa naho vali’ ondaty, le i fiaiñe sarotsey ty itsindroha’e.
Защото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.
27 Naho otroñe’ ondaty añ’araña’e ao ty afo, tsy hirehetse hao ty saro’e?
Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?
28 Mete lia’ondaty hao ty vae mirekake, tsy hahamae’ o fandia’eo?
Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?
29 Izay ty fifandian-tihy ami’ty vali’ ondaty: tsy mete tsy liloveñe ty mitsapa aze.
Така е с оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.
30 Tsy injè’ ondatio ty mpampikametse te mikizo hampahaeneñe ty fiai’e saliko,
Дори крадецът не се пропуска ненаказан, Даже ако краде да насити душата си, когато е гладен;
31 fa ndra ie, naho tsepake, ro hañavake im-pito, fonga hondroha’e ze vara añ’akiba’e ao.
И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.
32 Akore ty hagegea’ ty mañarapilo an-drakemba: fa sata’ ty handrotsa-batañe.
Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.
33 Vono-troboke naho hasalarañe ty ho zoe’e, vaho tsy ho faopaoheñe ka i inje’ey.
Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи,
34 Mampiforoforo ondaty ty famarahiañe, tsy hapo’e amy andro hamalea’e fatey.
Защото ревнуването на мъжа е една ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;
35 Tsy handrambesa’e ondroke, tsy mahatèke aze t’ie ampitoboroñan-dravoravo.
Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да му дадеш много подаръци.
