Ohabolana 23
1 Ie miambesatse hitrao-pikama ami’ty mpifehe, biribirio ty añatrefa’o eo,
Когато седнеш да ядеш с началник, Прегледай добре какво има пред тебе
2 vaho tohoro meso ty tretra’o naho mpanao avetse irehe.
Иначе ще туриш нож в гърлото си. Ако те обладава охота,
3 Ko lelalelae’o o raha mafiri’eo, fa mahakama mahatsikapy.
Не пожелавай вкусните му ястия, Защото те са примамливи гозби.
4 Ko mamokotse vatañe ho mpañaleale, ijihero am-pisafiri’o.
Не се старай да придобиеш богатство, Остави се от тая си мисъл.
5 Ampihelañe’o fihaino hao ty tsy eo? fa toe mitsene elatse manahake ty vantio ty vara mitiliñe mb’an-dindiñe eñe.
Хвърляш ли на него очите си, - то го няма! Защото наистина богатството си прави крила, Както орел ще лети към небето.
6 Ko kamae’o ty hàne’ o matitio, ko irie’o o aze mafirio;
Не яж хляба на онзи, който има лошо око, Нито пожелавай вкусните му ястия,
7 Fa hambañe ami’ty fañereñere’e añ’ova’e ao ty ie: hoe re ama’o; Mikamà naho minoma! fe tsy ama’o ty tro’e.
Защото, каквито са мислите в душата му - такъв е и той. Каза ти: Яж и пий, Но сърцето му не е с тебе.
8 Hilañe’o i pilipito’e nitsopehe’oy, vaho hianto i fañandriaña’oy.
Залъка, който си изял, ще избълваш, И ще изгубиш сладките си думи.
9 Ko misaontsy am-pitsanoña’ ty seretse, fa ho sirikae’e ty hihi’ o enta’oo.
Не говори на ушите на безумния, Защото той ще презре разумността на думите ти.
10 Ko avi’o ty nifaritsohañe haehae, vaho ko miaribañe ty tanem-bode-rae,
Не премествай стари межди, Нито влизай в нивите на сирачетата,
11 amy te maozatse ty mpijeba’ iareo; hitohaña’e ty ama’o.
Защото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе.
12 Ampiantofo filie-batañe ty arofo’o, vaho volan-kilàla o ravembia’oo.
Предай сърцето си на поука И ушите си към думи на знание.
13 Ko ahànkañe ami’ty ana’o ty lilo; fa tsy mahavetrake ty lafan-kobaiñe.
Да не ти се свиди да наказваш детето, Защото, ако и да го биеш с пръчка, то няма да умре.
Ти, като го биеш с пръчката, Ще избавиш душата му от ада. (Sheol h7585)
15 O anako, naho mahihitse ty tro’o, ho ehake ty troko,
Сине мой, ако бъде сърцето ти мъдро, То и на моето сърце ще е драго.
16 vaho hirebeke ty añ’ovako ao naho mahafivolañe ty hiti’e o soñi’oo.
Да! сърцето ми ще се радва, Когато устните ти изговарят правото
17 Ko apo’o ho tsikirihen-tro’o ty mpandilatse, fe imaneo lomoñandro ty fañeveñañe am’ Iehovà.
Сърцето ти да не завижда на грешните, Но да пребъдва в страх от Господа цял ден,
18 Toe ey ty ho avy, vaho tsy haitoañe ty fisalalà’o.
Защото наистина има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
19 O anako, mitsanoña naho mahihira, vaho avantaño mb’amy lalañey ty tro’o.
Ти, сине мой, слушай и бъди мъдър, И оправяй сърцето си в пътя,
20 Ko mitraok’ amo mpitolom-pitrini-divaio, ndra amo mpamotseke henao;
Не бъди между винопийци, Между невъздържани месоядци,
21 fa songa hivarin-ko rarake ty mahake naho i jike; vaho hisikin-tsirodea ty poie.
Защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят, И дремливостта ще облече човек в дрипи.
22 Tsendreño ty rae nisamak’ azo, vaho ko injè’o ty rene’o t’ie bey.
Слушай баща си, който те е родил, И не презирай майка си, когато остарее.
23 Vilio ty hatò le ko aletake; ikalò hihitse naho anatse vaho hilala.
Купувай истината и не я продавай, Тоже и мъдростта, поуката и разума.
24 Handia taroba ty rae’ i mahitiy; vaho hifalea’e i ana-dahy karafito nampiareñe’ey.
Бащата на праведния ще се радва много, И който ражда мъдро чадо ще има радост от него.
25 Ampiehafo ty rae’o naho i rene’o; hampinembanembañ’ i nisamak’ azoy.
Прочее, нека се веселят твоят баща и твоята майка, И да се възхищава оная, която те е родила.
26 O anake, atoloro ahiko ty tro’o, le ampifaleo amo satakoo o maso’oo.
Сине мой, дай сърцето си на мене, И очите ти нека внимават в моите пътища,
27 Kadaha laleke ty tsimirirañe, vaho vovoñe maifitse ty karapilo.
Защото блудницата е дълбока яма, И чуждата жена е тесен ров.
28 Mivoñoñe ao re hoe malaso, vaho ampitomboe’e am’ondatio ty hatsivokarañe.
Да! тя причаква като зла плячка, И умножава числото на неверните между човеците.
29 Ia ty mioremèñe, ia ty mihontoke? Ia ty ampoheke? Ia ty mitoreo? Ia ty vinonotroboke tsy amam-poto’e; Ia ty ama-maso mandofiry?
Кому горко? кому скръб? кому каране? Кому оплакване? кому удари без причина? Кому подпухнали очи?
30 O mihenekeneke an-divaio, o mitolom-pitsopeke divay linaroo.
На ония, които се бавят около виното, Които отиват да вкусят подправено вино.
31 Ko hentea’o ty hamena’ ty divay, ty fimilomilo’e am-pitovy ao, ty falamam-pioriha’e.
Не гледай виното, че е червено, Че показва цвета си в чашата, Че се поглъща гладко,
32 Ie am-para’e mitifatse hoe lapetake vaho mihehetse hoe fandrefeala.
Защото после то хапе като змия, И жили като ехидна.
33 Hahaoniñe sahàtse o maso’oo, vaho hivolan-kamengohañe ty ron-doha’o.
Очите ти ще гледат чужди жени, И сърцето ти ще изригва развратни неща;
34 Le hanahake ty mitsalalampatse aivo’ i riakey irehe, naho ty mandre ambone’ ty bodan-dain-dakañe eo.
Даже ще бъдеш като един, който би легнал всред море, Или като един, който би лежал на върха на мачта.
35 Namofok’ ahy iereo, fe tsy manaintaiñe; linafa’e fe tsy nireiko! Ombia te ho tsekake hipaiako indraike?
Удариха ме ще речеш, и не ме заболя; Биха ме, и не усетих. Кога ще се събудя за да го търся пак?
