Ohabolana 22
1 Paiaeñe mandikoatse ty vara jabajaba ty añarañe soa, vaho ambone’ ty volafoty naho ty volamena ty fañisohañe.
За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато.
2 Ty ihambaña’ ty mpañefoefo naho ty rarake: songa sata’ Iehovà Andrianamboatse.
Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.
3 Mizò hankañe ty maharendreke vaho mipalitse, fe misorok’ avao ty seretse vaho liloveñe.
Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.
4 Ty tambem-piambaneañe naho ty fañeveñañe am’ Iehovà, ro vara naho hasiñe vaho haveloñe.
Наградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.
5 An-dala’ ty mengoke ty fatike naho ty fandrike; ihankaña’ ty mahambem-piaiñe.
Тръне и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.
6 Anaro ty ajaja ty lala’ homba’e, le tsy handriha’e te bey.
Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.
7 Fehè’ ty mpañaleale ty rarake, ondevo’ ty mampisongo ty mpisongo.
Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.
8 Handrofotse haemberañe ty mitongy hatsivokarañe, vaho hipoke ty kobain-kaboseha’e.
Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.
9 Soa tata ty matarike, amy te andiva’e mahakama ty rarake.
Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.
10 Soiho añe o mpañìnjeo, le hibioñe ty mah’ankoheke; hijihetse ka ty sotasota naho inje.
Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.
11 Rañe’ ty mpanjàka ty mpikoko arofo-malio vaho rei-tave ty saontsi’e.
Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.
12 Mihaja hilala o fihaino’ Iehovào, fe havalintsingora’e ty fivola’ o mpamañahio.
Очите на Господа пазят онзи, който има знание, И той осуетява думите на коварния.
13 Hoe ty votro: Liona ty alafe ao! havetra’e an-dalañe ey iraho.
Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!
14 Kadaha laleke ty vava’ i tsimirirañey; mihotrak’ ao ze iviñera’ Iehovà.
Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.
15 Mifehefehe an-tro’ ty ajalahy ao ty hagegeañe, f’ie anoe’ ty kobaim-pandilovañe soike.
Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.
16 Songa mahararake ty famorekekeañe o rarakeo hanontonan-teña, naho ty fanolorañe ami’ty mpañaleale.
Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.
17 Atokilaño ty ravembia’o naho janjiño ty fitaro’ o mahihitseo; vaho itsakoreo o fañòhakoo,
Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,
18 Toe mahasoa azo te hampireketa’o, soa t’ie ho veka’e am-pivimbi’o.
Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.
19 Soa te hatokisa’o t’Iehovà, ty nampaharendrehako azo anindroany, eka ihe ‘nio!
За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на тях днес - да! тебе.
20 Tsy fa nanokirako famereañe naho fampandrendrehañe telopolo?
Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.
21 hampalangesañe ama’o ty hiti’e naho ty hatò, hahatoiña’o an-katò ty nañirak’azo.
За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?
22 Ko kamere’o o rarakeo amy te poie, ko demohe’o an-dalambey eo ty mpisotry;
Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,
23 fa mihalaly ho a iareo t’Iehovà; vaho ho tavane’e ty fiai’ ze mitavañe am’iereo.
Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.
24 Ko mirañetse amo mandoviakeo, vaho ko mirekets’amy t’indaty miforoforo.
Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.
25 kera ho zatse o sata’eo, vaho hifehefehe am-pandrik’ ao ty fiai’o.
Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.
26 Ko mpiamo mpanò-tañañe ndra miantoke mpisongoo.
Не бъди от тия, които дават ръка, От тия, които стават поръчители за дългове,
27 Naho tsy ama’o ty hañavaha’o aze, akore te hasinto’e i tihy ambane’oy?
Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?
28 Ko avi’o ty vorovoro haehae najadon-droae’oo,
Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.
29 Mahaoniñe ondaty mavitrike am-pitoloña’e hao irehe? ho mpitorom-panjàka re, tsy hijohañe aolo’ o tsotrao.
Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.
