Ohabolana 14
1 Mandranjy ty akiba’e ty rakemba mahihitse, fe arotsa’ ty minè an-taña’e ty aze.
Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
2 Mañeveñe am’ Iehovà ty mañavelo an-kahiti’e, fe manirika aze ty mengok’ amo lala’eo.
Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
3 Am-bava’ i dagola ty kobay ho an-dambosi’e, fe mañaro ty mahihitse o fivimbi’eo.
В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
4 Ie tsy eo añombe, koake ty riha’e; Toe mahavokatse ty haozaran’ añombe.
Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
5 Tsy mandañitse ty mpitalily migahiñe, fe mikofòke habodiake ty mpitarom-bande.
Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
6 Mipay hihitse ty mpanivetive fa tsy mahatrea, fe mora ami’ty mahafohiñe ty hitendreke hilala.
Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
7 Mihankaña ami’ty fiatrefañe i minèñey, fa tsy ho oni’o eo ty soñy mahilala.
Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
8 Ty hihi’ i mahilalay: le t’ie mahatsikarake ty lia’e, fe hakalitahañe ty hagegean-dagola.
Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
9 Sirikae’ ty minèñe ty fisolohoañe, fe amo vañoñeo ty fiharoan-drehake.
Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
10 Fohi’ ty troke ty hafaim-piai’e, vaho tsy itraofa’ ty ambahiny ty firebeha’e.
Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
11 Harotsake ty akiba’ i rati-tserekey, fe hiraorao ty kivoho’ o vañoñeo.
Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
12 Eo ty làlañe atao’ ondaty ho vantañe, f’ie migodañe mb’an-kavilasy ao.
Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
13 Mikoretse ty arofo ndra t’ie miankahake, vaho migadoñ’ an-kontoke ty rebeke.
Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
14 Atsake o sata’eo ty midisa-voly, fe mahaeneñe t’indaty soa i azey.
Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
15 Kila iantofa’ ty seretse, fe tsakorè’ ty hendre o lia’eo.
Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
16 Mihilotse ty mahihitse vaho iholiara’e ty raty, fe mijikajika naho mitsidaredare ty dagola.
Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
17 Manao raha tsi-roe-tafa-toe ty mora boseke, vaho tsambolitioheñe ty mikinia.
Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
18 Mandova hagegeañe ty seretse, fe sabakaen-kilala ty hendre.
Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
19 Hidrakadrakak’ anatrefa’ ty soa ty raty, naho an-dalambei’ o vantañeo ty tsereheñe.
Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
20 Heje’ ty rañe’e i rarakey, fe maro ty mikoko i mpañalealey.
Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
21 Aman-tahiñe ty manirìka ondaty, haha ka ty matarike amo poi’eo.
Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
22 Tsy hidridrike hao ty mpikilily? Fe fiferenaiñañe naho hatò ro amo misafiry hasoao.
Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
23 Amam-bokatse ze hene fitoloñañe, fe mahararake ty soñy mikofofoake.
От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
24 Sabaka’ o mahihitseo ty vara’e; fe hagegeañe ty hanè’ o dagolao.
Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
25 Mpañaha aiñe ty mpitaroñe mahity, fe mpikitro-draha ty mikofò-bande.
Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
26 Fañarovañe fatratse ty fañeveñañe am’ Iehovà, vaho amam-pipalirañe o ana’eo.
В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
27 Havelo migoangoañe ty fañeveñañe am’ Iehovà, toe fampiariañe o fandri-kakoromahañeo.
Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
28 Enge’ i mpanjakay ty borizañe maro; ampoheke ka ty ana-donake tsy ama’ ondaty.
Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
29 Àmpon-kilala ty malaon-kaviñerañe; fe mpañonjo hagegeañe ty mora boseke.
Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
30 Mahavelon-tsandriñe ty arofo hendre, fe mahavoroke taolañe ty farahy.
Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
31 Mitera i Andrianamboatse aze ty mamorekeke o rarakeo, fe miasy Aze ty mitretre mahatra.
Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
32 Arotsa’ ty fandilara’e ty rati-tsereke, fe am-pitsalohañe ty vañoñe te mivetrake.
Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
33 Mimoneñe añ’arofo’ i mahilalay ty hihitse, fe abentabenta’ o dagolao ty antrok’ ao.
В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
34 Mañonjom-pifeheañe ty havañonañe, fe mañìnje o borizañeo ty hakeo.
Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
35 Osihe’ ty mpanjaka ty mpitoroñe mitoloñe an-kihitse, fe atretrè’e an-kaviñerañe ty manao hasalarañe.
Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
