Ohabolana 13
1 Miantoke ty lafan-drae’e ty ajaja karafito, fe tsy mañaon-trevoke ty mpiteratera.
Мъдрият син слуша бащината си поука, А присмивателят не внимава на изобличение.
2 Ty havokaran-tsaontsi’ ondatio ro ikama’e raha mafiry, fe tsihavokarañe ty fañiria’ o mpitroboo.
От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, А душата на коварните ще яде насилство.
3 Mahatan-kavelo ty mahambeñe ty falie’e; mianto ka ty mampidañadaña fivimby.
Който пази устата си, опазва душата си, А който отваря широко устните си ще погине.
4 Tea-haneñe ty votroo, fe tsy mahazo; ho anjañeñe ka ty mavitrike.
Душата на ленивия желае и няма, А душата на трудолюбивите ще се насити.
5 Malain-dremborake ty vañoñe, fe manao ty hameñarañe naho hasalarañe ty lahiaga.
Праведният мрази лъжата, А нечестивият постъпва подло и срамно.
6 Mahambeñe i an-dalam-bantañey ty havañonañe, fe mamotsake ty mpanan-kakeo o hatsivokarañeo.
Правдата пази ходещия непорочно, А нечестието съсипва грешния.
7 Eo ty miamoke ho mpañefoefo fe poi’e; eo ka ty manao ho rarake f’ie mpañaleale.
Един се преструва на богат, а няма нищо; Друг се преструва на сиромах, но има много имот.
8 Mahajebañe ty fiai’ ondaty o vara’eo, fe tsy mañaom-pañembàñañe ty rarake.
Богатството на човека служи за откуп на живота му; А сиромахът не внимава на заплашвания.
9 Mirebeke ty failo’ o vantañeo, fe hakipeke ty jiro’ i lahiaga.
Виделото на праведните е весело, А светилникът на нечестивите ще изгасне.
10 Fifandierañe avao ty ente’ ty fibohabohañe, fe hihitse ty rambese’ ty mañaom-bere.
От гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети.
11 Mikepake ty vara niazo an-tsata koake, fa mampitombo ka ty mitromake hanontoña’e.
Богатството придобито чрез измама ще намалее, А който събира с ръката си ще го умножи.
12 Mampikoretse arofo ty fitamañe nihànkañe, fe hataen-kaveloñe ty salala niheneke.
Отлагано ожидане изнемощява сърцето, А постигнатото желание е дърво на живот.
13 Hanaña’ i tsaray songo ty manirìka aze, fe ho tambezeñe ty mañeveñe amo lilio.
Който презира словото, сам на себе си вреди, А който почита заповедта има отплата.
14 Figoangoañan-kavelo ty Fañòha’ o mahihitseo hiholiara’e o fandrin-kavilasio.
Поуката на мъдрия е извор на живот. За да отбягва човек примките на смъртта.
15 Tendreke fañisohañe ty hilala soa, fe tomoantoañe ty lala’ o manao bodongeroo.
Здравият разум дава благодат, А пътят на коварните е неравен.
16 Hene mitoloñe an-kilala ze hendre, fe hagegeañe ty aboa’ i dagolay.
Всеки благоразумен човек работи със знание, А безумният разсява глупост,
17 Mivariñ’an-dama ty irake vìlañe, fe fijanganañe ty mpihitrike migahiñe.
Лошият пратеник изпада в зло, А верният посланик дава здраве.
18 Hararahañe naho hasalarañe ty hizò ty tsi-mañaon-dafa, iasiañe ka ty miantok’ endake.
Сиромашия и срам ще постигнат този, който отхвърля поука, А който внимава на изобличение ще бъде почитан.
19 Mamy an-troke ty fisalalàñe heneke, fe mamparitsike i dagola ty isitaha’e ty raty.
Изпълнено желание услажда душата, А на безумните е омразно да се отклоняват от злото.
20 Miha-mahihitse te miharo lia ami’ty mahihitse, f’ie halovilovy te mpiami’ty gege.
Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.
21 Tokoen-kasotriañe ty aman-kakeo, fe firaoraoañe ty anambezañe o vantañeo.
Злото преследва грешните, А на праведните ще се въздаде добро.
22 Mampandova amo anan’ ana’eo ty vañoñe, fe mihaja ho a o vantañeo ty vara’ o piaroteñeo.
Добрият оставя наследство на внуците си, А богатството на грешния се запазва за праведния,
23 Bey ty havokarañe an-tane-hoba’ i rarakey, fe ifaopaoha’ ty tsy-hatò.
Земеделието на сиромасите доставя много храна, Но някои погиват от липса на разсъдък.
24 Malaiñ-anake ty mampipoke fikiso, fe mikoko aze ty mipiso am-pahimbañañe.
Който щади тоягата си, мрази сина си, А който го обича наказва го на време.
25 Mahaeneñe ty tro’e ty mahakama’ i vantañey, fe kefoke ty fisafoa’ i lahiaga.
Праведният яде до насищане на душата си, А коремът на нечестивите не ще се задоволи.
