Ohabolana 1
1 O razan-tsaontsi’ i Selomò ana’ i Davide, mpanjaka’ Israeleo:
Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
2 Haharendrehañe ty hihitse naho ty anatse; hahafohinañe o saontsy minday hilàlao,
Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
3 hañanarañe filieram-batañe, havañonañe, zaka-to, naho tsy firihiañe,
За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
4 haringatañe amy trentrañey, hampahihitse naho hampahilala o tora’eo;
За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
5 hijanjiña’e ty mahihitse hanompea’e hilala, le ho verèñe an-kihitse ty maharendreke,
За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
6 hahavaky o hatòm-bolañeo, naho o fandrazañañeo, ty enta’ o mahihitseo vaho o razan-tsaontsi’eo.
За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
7 Ty fañeveñañ’am’ Iehovà ro fifotoran-kilala, fe malain-kihitse naho anatse ty gege.
Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
8 O anake, tsendreño, ty fameren-drae’o, naho ko ado’o ty fañòhan-drene’o;
Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
9 Ie firavahañe soa an-doha’o eo vaho hareañe am-bozo’o eo.
Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
10 O anake, ihe edrè’ o tsivokatseo, ko miantoke.
Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
11 Ie manao ty hoe: Antao hindre ama’ay; antao hivoñon-dio, hiambotrak’ am’ondaty mahitio tsy aman-tali’ey;
Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
12 hagodran-tika veloñe iareo manahake i kiboriy, ty vata’e iaby, hambañe amo mivariñe an-kòak’ aoo; (Sheol h7585)
Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова, (Sheol h7585)
13 Hahaisake ze atao vara soa, hañatsafan-draha kinopake amo akiban-tikañeo;
Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
14 Mipiteha ama’ay arè, sindre hitraok’ an-koroñe raike.—
Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
15 O anake, tsy iharoan-dia iereo, kalaño ty tombo’o tsy ho ami’ty lala’ iareo;
Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
16 fa milay mb’an-katsivokaram-b’eo o tombo’ iareo malisa hampiori-dioo.
Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
17 Toe tsy vente’e ty amohàm-pandrike ambane’ ty masom-boroñe eo!
Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
18 fe o liom-bata’eo ty iampira’ iareo, ty fiai’iareo avao ty amandroña’iareo.
И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
19 Izay ty sata’ o mpitavam-bara am-patiti’eo, asinta’e ty fiai’ i mitañ’ aze’ey.
Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
20 Mikok’ an-dalambey eo t’i Hihitse; poñafe’e an-tameañe ey i fiarañanaña’ey.
Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
21 Mikaik’ ami’ty fangovovoha’ondatio, mametse saontsy an-dalam-pizilihañ’an-drova eo:
Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
22 Pak’ombia ry seretseo ty mbe ho tea’o ty firoerano’o? naho mbe hifale ami’ty famokafoka’e o mpanivetiveo, vaho mbe halain-kilala o gegeo?
Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
23 Mibaliha ty amy fañendahakoy, Hadoako ama’ areo ty añ’ovako ao; hampahafohineko anahareo o entakoo.
Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
24 Amy te nikoike iraho, f’ie nifoneñe; nahitiko ty tañako, fe leo raike tsy nañaoñe,
Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
25 fonga nifarie’ areo o fañerekoo, vaho niambohoa’ areo o endakoo,
Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
26 Aa le izaho ka ty hiankahake ami’ty hankà’areo, vaho ho kizaheko t’ie mianifañe,
То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
27 ie vovoa’ ty havorombeloñe hoe te tiobey, naho iambovoa’ ty hankàñe manahake te talio, ie iambotraha’ ty haloviloviañe naho ty halonjerañe,
Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
28 Hikaik’ ahy amy zao iereo fe hamoeako hitsoek’ ahy fa tsy hahaoniñe.
Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
29 Amy t’ie nalain-kilala, tsy nijoboñe ty fañeveñañe am’ Iehovà,
Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
30 nitambolitritrie’ iereo ty fañerèko, vaho tsinambolitio’ iereo o fitrevokoo,
Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
31 Aa le hagedra’ iareo ty voka’ o sata’ iareoo, naho ho etsa-kilily,
Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
32 Ie mañoho-doza amo trentrañeo t’ie miamboho, naho mandrotsake o dagolao t’ie midada.
Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
33 Fe ho soa fimoneñe ty mitsendreñe ahiko vaho hiaiñ’añ’oleñañe, tsy ho hemban-kankàñe.
Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
