Matio 25
1 Nitaroñe amo mpiama’eo indraike t’i Iesoà, ami’ty hoe: I fifehean-dikerañey, le ampanahafeñe ami’ty somondrara folo; songa ninday ty jiro-kapoa’e vaho nionjoñe hifanalaka amy mpañengay.
Тогава небесното царство ще се уприличи на десет девици, които взеха светилниците си, и излязоха да посрещнат младоженеца.
2 Nineñe naho votro ty lime, nahihitse naho nahimbañe ty lime.
А от тях пет бяха неразумни и пет разумни.
3 Ninday o jiro’eo i lime nineñe rey, f’ie tsy nañandesañe solike,
Защото неразумните, като взеха светилниците, не взеха масло със себе си.
4 Ninday solike an-jonjòñe mindre amo jiro’eo i nahihitse rey.
Но разумните, заедно със светилниците си взеха и масло в съдовете си.
5 Ie niroñoñ’ añe i mpañengay, le nilañahen-droro.
И докато се бавеше младоженецът, додряма се на всичките, и заспаха.
6 Aa naho nivaki-miraleñe, inay ty koike: Inao, hitotsake i mpañengay, antao hifanalaka ama’e.
А по среднощ се нададе вик: Ето младоженецът [иде!] излизайте да го посрещнете!
7 Nitroatse amy zao i somondrara rey, nikotepe o jiro’eo.
Тогава всички ония девици станаха и приготвиха светилниците си.
8 Aa hoe i mineñe rey amo mahihitseo: Anoloro solike fa kípeke o jiro’aio.
А неразумните рекоха на разумните: Дайте ни от вашето масло, защото нашите светилници угасват.
9 Hoe ty natoi’ i nahihitse rey: Aiy! hera tsy hahaeneñe ty anay naho ty anahareo: Akia hey mb’amo mpanao-balikeo, le ikalò ho anahareo.
А разумните в отговор казаха: Да не би да не стигне и за нас и за вас, по-добре идете при продавачите и си купете.
10 Aa ie nitoha hivily añe, nitotsake i mpañengay naho nindre ama’e mb’ an-tsabadidan-enga-vao ao o niveka’eo, vaho nagabeñe ty lalam-bey.
А когато те отидоха да купят, младоженецът пристигна; и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвори.
11 Ie añe, loneake eo i somondrara mineñe rey nikoike amy lalambeiy ami’ty hoe: Rañandria, isokafo.
После дохождат и другите девици и казват: Господи! Господи! Отвори ни.
12 Hoe ty natoi’e: Taroñeko ama’areo, toe alik’amako nahareo.
А той в отговор рече: Истина ви казвам: Не ви познавам.
13 Aa le mitaoa, fa tsy fohi’areo ndra ty andro ndra ty ora hitotsaha’ i mpañengay.
И тъй, бдете; защото не знаете ни деня, ни часа, [в който Човешкият Син ще дойде].
14 Hoe ka ty nandrazaña’ Iesoà amo mpiama’eo: Ampanahafeñe amy t’indaty mitaveañe añe; kinanji’e o mpitoro’eo, le nandivà’e vara.
Защото е както, когато човек при тръгването си за чужбина, свиква своите слуги, и им предаде имота си.
15 Tinolo’e bogady volamena lime ty raike, nanolora’e bogady volamena roe ty faharoe, vaho raike ty fahatelo; songa ty amy hahalefea’ey; vaho nañavelo amy lia’e añe.
На един даде пет таланта, на друг два, на трети един, на всеки според способността му; и тръгна.
16 Nimb’eo i nandrambe bogady volamena limey le nahatovoñe lime.
Веднага тоя, който получи петте таланта, отиде и търгува с тях, и спечели още пет таланта.
17 Manahake izay, i nandrambe roey, nimb’eo re nikalo, nandetake, vaho nampitomboe’e [roe].
Също и тоя, който получи двата спечели още два.
18 Fe nimb’eo i nahazo raikey nihaly an-tane vaho nakafi’e ao i drala’ i talè’eiy.
А тоя, който получи единия, отиде разкопа в земята, и скри парите на господаря си.
19 Ie roñoñe añe, niloneake ty talè’ i mpitoroñe rey vaho nampamolilia’e.
След дълго време дохожда господарят на тия слуги и прегледа сметката с тях,
20 Nitotoke mb’eo i nahazo bogady volamena limey le nanoa’e ty hoe: O Talè, tinolo’o bogady volamena lime iraho, Heheke te nampitomboeko lime.
И когато се приближи тоя, който бе получил петте таланта, донесе още пет таланта, и рече: Господарю, ти ми предаде пет таланта; ето, спечелих още пет.
21 Hoe i talè’ey ama’e: Toe mpitoroñe soa naho migahin-drehe, amy te ihe nahambeñe i tsiampey le hampifehèko maro, miheova mb’am-pirebehan-talè’o.
Господарят му рече: Хубаво, добри е верни слуго! В малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
22 Nañarivo mb’eo ka i nandrambe bogady volamena roey, nanao ty hoe: O talè, tinolo’o bogady volamena roe, ingo, tinompeko roe ka.
Приближи се и тоя, който бе получил двата таланта, и рече: Господарю, ти ми даде два таланта, ето, спечелих още два таланта.
23 Hoe i talè’ey ama’e: Toe mpitoroñe soa naho migahin-drehe, amy te ihe nahambeñe i tsiampey le hampifehèko maro, miheova mb’am-pirebehan-talè’o.
Господарят му рече: Хубаво, добри и верни слуго! Над малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
24 Pok’eo i nahazo i raikeiy, nanao ty hoe: O talè, apotako t’ie ondaty gañe, mitatake ty tsy nitongisa’o vaho mampitoboroñe ty tsy nandraraha’o.
Тогава се приближи тоя който бе получил един талант, и рече: Господарю, аз те знаех, че си строг човек; жънеш гдето не си сял, и събираш гдето не си пръскал;
25 Aa kanao ihembañako, nimb’eo le nahajako i bogady volamena’oy; intoy i azoy ho ama’o.
и като се убоях отидох и скрих таланта ти в земята; ето, имаш своето.
26 Aa le hoe ty natoi’ i talè’ey: Ty mpitoroñe tsivokatse naho tembo toy, ie nifohi’o te mitatake ty tsy nitongisako naho manontoñe ty tsy nandrarahako,
А Господарят му в отговор каза: Зли и лениви слуго! Знаел си, че жъна гдето не съм сял, и събирам гдето не съм пръскал;
27 aa vaho tsy ho najo’o amo bankeo o dralakoo, le izaho nimpoly ho nahazo ty ahiko rekets’ ana’e.
ти, прочее, трябваше да внесеш парите ми на банкерите, и когато си дойдех, щях да взема своето с лихва.
28 Aa le rambeso ama’e i bogady volamenay, vaho atoloro amy nanovoñe bogady volamena limey.
Затова, вземете от него таланта и дайте го на този, който има десет таланта.
29 I manañey ty ho tolorañe; fe amy tsy manañey, ndra ty kede tinendre ho aze ro haloly ama’e.
Защото на всекиго, който има, ще се даде, и той ще има изобилие; а от този, който няма от него ще се отнеме и това, което има.
30 Le avokovokò ami’ty fimoromoroñan’ ankeokeoke ao i mpitoroñe votroy, ho ama’e ty fangololoihañe naho aly vazañe.
А тоя безполезен слуга хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
31 Ie totsake atoy amañ’enge’e i Ana’ ondatiy rekets’ o hene navahe’eo, le hiambesatse amy fiambesam-bolonahe’ey.
А когато дойде Човешкият Син в славата Си, и всичките [свети] ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол.
32 Hatontoñe añatrefa’e eo ze kilakila’ ondaty, le havahe’e hambañe ami’ty fañavaha’ ty mpiarake amo oseo o añondrio.
И ще се съберат пред Него всичките народи; и ще ги отлъчи един от други, както овчарят отлъчва овцете от козите;
33 Hanoe’e an-kavana eo o añondrio naho an-kavia’e eo o oseo.
и ще постави овцете от дясната Си страна, а козите от лявата.
34 Le hoe ty ho tsarae’ i Mpanjakay amo ankavana’eo: Mihovà ry nitahien-dRaekoo, lovao i fifehean-dikerañe nihalankañeñe ho anahareo boak’ amy namboareñe ty voatse toiy pake henaneoy;
Тогава Царят ще рече на тия, които са от дясната Му страна: Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света.
35 amy te nikerè iraho le nanjotsoa’ areo haneñe; naran-drano le nampinome’ areo; niambahiny le nampihovae’ areo;
Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте;
36 nibolositse le nampisikine’areo; nisiloke le nitilihe’areo; ie tam-porozò ao le nimb’ amako nahareo.
гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте.
37 Le hoe ty hatoi’ o vañoñeo: O Talè, ombia ty nahatreava’ay Azo saliko te nahaanjañ’ azo? ndra taliñiereñe te nampikama’ay rano?
Тогава праведните в отговор ще му кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и Те нахранихме; или жаден, и Те напоихме?
38 nibongy t’ie sinalo’ay?
И кога Те видяхме странник, и Те прибрахме, или гол и Те облякохме?
39 natindry t’ie nitilihe’ay, tambalabey te nomb’ ama’o ao?
И кога Те видяхме болен или в тъмница и Те споходихме?
40 Hoe ty hatoi’ i Mpanjakay am’iareo: Eka! to t’itaroñako te, ndra mbia’ mbia nanoe’ areo amo misotry retiañe, ndra amo kedekedeke retoañe, le nanoe’ areo amako.
А Царят в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили.
41 Le hoe ka ty hanoe’e amo an-kavia’eo: Misitaha amako ty fokompatse, mb’ amy afo tsy modoy, mb’amy toetse kinotepe ho anahareo naho i mpañìnjey vaho o anjeli’eoy. (aiōnios g166)
Тогава ще рече и на тия, които са от лявата Му страна: Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели. (aiōnios g166)
42 amy te nikerè iraho, fe tsy nifahana’ areo, naran-drano fe tsy nampinòme’ areo,
Защото огладнях и не Ме нахранихте; ожаднях и не Ме напоихте;
43 niambahiny fe tsy nampizilihe’ areo, nihalo fe tsy nampisikine’ areo, narare vaho tan-drohy ao fe tsy nitilihe’ areo.
странник бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница бях, и не Ме посетихте.
44 Le hoe ty hatoi’ iareo: Ombia ty nifankanjoa’ay ama’o, ry Talè, te nisaliko, taliñiereñe ndra mpañavelo, nibongy, nisiloke ndra am-balabey ao le tsy tama’o nañimb’Azo zahay?
Тогава и те в отговор ще кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница и не Ти послужихме?
45 Inao ty hatoi’e: Taroñeko ama’ areo, ndra mbia’ mbia tsy nanoe’ areo ami’ty raike amo poie’e retiañe, ndra amo kedekede retoañe le tsy nanoe’ areo amako.
Тогава в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже не сте направили това на ни един от тия най-скромните, нито на Мене сте го направили.
