Joba 8
1 Nanoiñe amy zao t’i Bildade nte-Sohy:
Тогава шуахецът Валдад в отговор каза:
2 Pak’ombia te ho saontsie’o o raha zao? Ampara ombia te ho tio-bey avao o entam-palie’oo?
До кога ще говориш така, И думите на устата ти ще бъдат като силен вятър?
3 Mengohen’ Añahare hao ty zaka? Ampiolahe’ i El-Sadai hao ty hatò?
Бог променя ли съда? Или Всемогъщият променя правдата?
4 Ie nandilats’ azo o ana’oo, le nasese’e ami’ty haozara’ o fiodia’eo.
Ако Му са съгрешили чадата ти, И Той ги е предал на последствията от беззаконието им;
5 Aa naho nitsoehe’o t’i Andrianañahare vaho ty fiferenaiña’ i El-Sadai,
Ако би ти прилежно потърсил Бога, Ако би се помолил на Всемогъщия,
6 naho malio naho vantan-drehe, le hivañona’e hampipoly i akiban-kavantaña’oy.
Тогава, ако беше ти чист и праведен, Непременно сега Той би се събудил да работи за тебе, И би направил да благоденствува праведното ти жилище;
7 Le ndra te nikede ty fifotora’o, hitombo ho ra’elahy ty figadoña’o.
И при все да е било малко началото ти, Пак сетнините ти биха се уголемили много.
8 Ehe añontaneo i sà’ taoloy vaho imaneo o nitsikarahen-droae’eo,
Понеже, попитай, моля, предишните родове, И внимавай на изпитаното от бащите им;
9 Bahimo tika fa toly omale avao, mbore talinjo ambone’ ty tane toy o andron-tikañeo.
(Защото ние сме вчерашни и не знаем нищо, Тъй като дните на земята са сянката);
10 Aa vaho tsy ho toroa’ iareo hao, hisaontsy ama’o, hañakatse entañe boak’ añ’arofo’ iareo ao?
Не щат ли те да те научат и да ти явят, И да произнесат думи от сърцата си?
11 Mahafitiry hao ty vinda lehe tsy an-tane hinake? Hitiry tsy aman-drano hao ty vondro?
Никне ли рогоза без тиня? Расте ли тръстиката без вода?
12 Ie maindoñe, tsy nibiraeñe, le mbe miheatse aolo’ ze hene rongoñe.
Догде е зелена и неокосена Изсъхва преди всяка друга трева.
13 Izay ty lala’ o mañaliño an’ Andrianañahareo; toe modo fitamàñe ty tsy aman-Kake.
Така са пътищата на всички, които забравят Бога; И надеждата на нечестивия ще загине.
14 Ie maràntsañe ty fiatoa’e; naho fararotse ty fatokisa’e.
Надеждата му ще се пресече; Упованието му е паяжина.
15 Hiatoa’e ty anjomba’e fe tsy hahafijadoñe; vontitire’e fe tsy leo’e.
Той ще се опре на къщата си, но тя не ще устои; Ще се хване за нея, но не ще утрае.
16 Maindoñindoñe re añatrefa’ i àndroy andrevaha’ o tsampa’eo i golobo’ey,
Той зеленее пред слънцето, И клончетата му се простират в градината му;
17 vandindire’ o vaha’eo ty votrim-bato, i traño-vatoo nitsifira’ iareoy.
Корените му се сплитат в грамадата камъни; Той гледа на камъните като дом;
18 Ie ombotañe amy toe’ey, le ho lañe’e, ami’ty hoe, Mbe lia tsy nahatrea azo iraho.
Но пак, ако го изтръгне някой от мястото му, Тогава мястото ще се отрече от него, казвайки: Не съм те видял.
19 Eka, Izay ty haeha’ i lia’ey, mbe hitiry amo debokeo ka ty ila’e.
Ето, това е радостта на пътя му! И от пръстта други ще поникнат.
20 Oniño te tsy ho farien’ Añahare ty vañoñe vaho tsy ho tohaña’e o lo-tserekeo.
Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, Нито ще подири ръката на злотворците.
21 Mbe ho lifore’e fiankahafañe ty falie’o naho o fivimbi’oo am-pazake.
Все пак ще напълни устата ти със смях И устните ти с възклицание.
22 Ho saroñen-kasalarañe ze malaiñe azo, ho modo ty kivoho’ o tsivokatseo.
Ония, които те мразят, ще се облекат със срам; И шатърът на нечестивите няма вече да съществува.
