Joba 24
1 Tsy mikafitse amy El-Sadai o sa-o, Akore te tsy mahaoniñe o andro’eo o mahafohiñe azeo?
Защо, ако времената не са открити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му за съд?
2 Ao ty mameve vorovoro: ie mitavañe naho mampibotseke lia-raike.
Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;
3 Roahe’ iareo añe ty borìkem-bode-rae, vaho rambese’ iereo ho tsoake ty vosi’ i vantotsey.
Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;
4 Ampisitahe’ iereo amy lalañey ty poie’e; mitrao-pietake o rarake an-tane atoio.
Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно от тях.
5 Hehe te hoe borìke-ly an-dratraratra añe ty irembea’ iareo mitsindroke; hera hamahan-kaneñe amo ana’eo ty fatrambey.
Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята из доставя храна за чадата им.
6 Tatahe’ iereo ze haneñe an-kivok’ ao, vaho timpone’ iereo ty an-tanem-bahen-do-tserek’ ao.
Жънат фуража в нивата, за да го ядат. И берат лозата на неправедника;
7 Miboridañe t’ie mialeñe, tsy aman-tsaroñe, tsy amam-bodo amy hanintsiñey.
Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;
8 Len-oram-bohitse iereo, vihineñe ty lamilamy amy t’ie tsy amam-pipalirañe.
Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.
9 Eo ty mitavam-bode-rae am-patroa vaho andrambesan-tsoak’ ty rarake.
Други грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.
10 Ampandenàñe tsy aman-tsikiñe ty miboridañe, tavane’ iareo ty taho’ o salikoeñeo,
Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;
11 ie mamboatse menake an-kijoly ao; mandia am-piriritan-divay, f’ie maran-drano.
Изтискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.
12 Miñeoñeoñe an-drova ao ondatio, mikoiake ty fiai’ o fereo; f’ie tsy anesehan’ Añahare hagegeañe.
Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.
13 Mpiamo mpiola amo hazavàñeo, tsy fohi’ iareo o sata’eo, tsy imoneña’ iareo o lala’eo.
Дали са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,
14 Mitroatse te mazava i mpañoho-dozay, hanjevoa’e o rarakeo naho o poie’eo, ie haleñe manao malaso.
Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.
15 Mandiñe mielizava ty masom-panao havambañe, hoe re: tsy honiñam-pihaino, mbore honohonoe’e ty tarehe’e.
Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.
16 Ie añ’ieñe ro mampigorabak’ anjomba, antoandro migabeñe ao: tsy fohi’ iereo ty hazavàñe.
В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.
17 Talinjom-piantantiritse ama’e ty maraindray: mahazats’ aze ty fampangebahebahan- kamoromoroñañe.
Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.
18 Vore mikafo an-drano eo iereo; fatra an-tane ty anjara’e, tsy itsileañe ty mb’an-tanem-bahe’e.
Бърже се отдалечат по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат вече към пътя за лозята.
19 Mamotseke ranom-panala ty tariñandroke naho ty hain-tane: Izay ka ty kibory amo manan-tahiñeo. (Sheol h7585)
Както сушата и топлината поглъщат водата от снега, Така и преизподнята грешните. (Sheol h7585)
20 Handikok’ aze i hoviñey; an-kaehake ty fihinanan’ oletse aze ampara’ te tsy tiahy ka: ie pozaheñe hoe hatae i lo-tserekey.
Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.
21 Joie’e i betsiterakey, tsy soa’e ty vantotse.
Поглъщат неплодната, която ражда; И на вдовицата не правят добро,
22 Kozozote’e amañ-ozatse ty fanalolahy; mitroatse re le iatoa’ ia ty havelo’e.
Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.
23 Tolora’e fañarovañe, le iatoa’iareo; mbore jilove’e o lala’iareoo.
Бог им дава безопасност, и те се успокояват с нея, Но очите Му са върху пътищата им.
24 Onjoneñe betebeteke iereo, naho mifiotse añe; afotsake naho atontoñe ao manahake o ila’e iabio; vaho miheatse hoe t’ie lengom-boto-tsako.
Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички други си отиват, И отсичат се като главите на класовете.
25 Aa naho tsy Izay, ia ty hamente t’ie mavande hampikoake i entakoy?
И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?
