Genesisy 1
1 Tam-pifotorañ’ añe, namboaren’ Añahare o likerañeo naho ty tane toy,
В началото Бог създаде небето и земята.
2 ie amy zay tsy amam‑bintañe naho kòake ty tane toy naho nimoromoroñe ty an-tarehe’ i lalekey, vaho nihelahela ambone’ o ranoo t’i Arofon’ Añahare.
А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.
3 Hoe t’i Andrianañahare: Ampiloneahan-kazavàñe; le nisodehan-kazavàñe.
И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.
4 Nivazohon’ Añahare i hazavañey te nisoa, le navahen’ Añahare amy ieñey i hazavàñey,
И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината.
5 nataon’ Añahare ty hoe Andro i hazavàñey vaho nanoe’e ty hoe Haleñe i ieñey. I haleñey vaho i antoandroy—ty andro valoha’e.
И Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи.
6 Le hoe t’i Andrianañahare: Ampiboahan-dañelañe añivo’ o ranoo hisitaha’ ty rano ami’ty rano.
И Бог каза: Да бъде простор посред водите, който да раздели вода от вода.
7 Aa le namboaren’ Añahare i lañelañey vaho navì’e amy rano ambone’ i lañelañey ty rano ambane’ i lañelañey. Le izay ty ie.
И Бог направи простора; и раздели водата, която беше под простора
8 Nataon’ Añahare ty hoe likerañe i lañelañey. I haleñey vaho i antoandroy—ty andro faharoe.
И Бог нарече простора Небе. И стана вечер, и стана утро, ден втори.
9 Le hoe t’i Andrianañahare: Hatontoñe antoetse raike o rano ambane’ i likerañeio hiboaha’ ty tane maike. Le iizay ty ie.
И Бог каза: Да се събере на едно място водата, която е под небето, та да се яви сушата; и стана така.
10 Nataon’Añahare ty hoe Tane i maikey, naho ty hoe Riake o rano nifanontoñeo, le nivazohon’Añahare te soa.
И Бог нарече сушата Земя, и събраната вода нарече Морета; и Бог видя, че беше добро.
11 Aa le hoe t’i Andrianañahare: Ampitiriañ’ ahetse i taney, rongoñe mamoa voa naho hatae mamoa voa rekets’ àta’e ty amy karaza’ey. Le izay ty ie.
И Бог каза: Да произрасти земята крехка трева, трева семеносна и плодно дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе да е в него на земята; и стана така.
12 Aa le nitirian’ ahetse ty tane toy, rongoñe mamoa voa ty amy karaza’ey, vaho hatae mamoa voa rekets’ àta’e, ty amy karaza’ey. Le nivazohon’ Añahare te soa.
Земята произрасти крехка трева, трева която дава семе, според вида си, и дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе е в него; и Бог видя че беше добро.
13 I haleñey vaho i antoandroy—ty andro fahatelo.
И стана вечер, и стана утро ден трети.
14 Le hoe t’i Andrianañahare: Ampiboaheñe failo i lañelañen-dikerañey hañavake ty antoandro ami’ty haleñe ho vintañe naho famotoañañe naho andro vaho taoñe;
И Бог каза: Да има светлина на небесния простор, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за показване времената, дните, годините;
15 ho jiro amy lañelañen-dikerañey hañilo ty tane toy. Le iizay ty ie.
и да бъдат за светила на небесния простор, за да осветляват земята; и стана така.
16 Le namboaren’ Añahare ty jiro roe jabajaba—hifehe ty andro ty jiro bey naho hifehe ty haleñe ty jiro zai’e—vaho o vasiañeo.
Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило, за да владее деня, а по-малкото светило, за да владее нощта; създаде и звездите.
17 Aa le napon’Añahare amy lañelañen-dikerañey iereo hañilo ty tane toy
И Бог ги постави на небесния простор, за да осветляват земята,
18 hamehe ty andro naho ty haleñe vaho hañavake i ieñey amy hazavàñey. Nivazohon’ Añahare te soa.
да владеят деня и нощта, и да разделят светлината от тъмнината; и Бог видя, че беше добро.
19 I haleñey vaho i antoandroy—ty andro fah’ efatse.
И стана вечер, и стана утро, ден четвърти.
20 Le hoe t’i Andrianañahare: Ampifamorohoteñe raha veloñe hangetseketseke o ranoo, naho ampitiliñem-boroñe ty ambone’ tane toy an-tarehe’ i lañelañen-dindìñ’ey.
И Бог каза: Да произведе водата изобилно множества одушевени влечуги, и птици да хвърчат над земята по небесния простор.
21 Le namboaren’ Añahare o fañanen-driakeo naho ze hene raha veloñe mihetseke, mifamorohotse amo ranoo, ty amy karaza’ey, naho ze hene voroñe reketse elatse ty amy karaza’ey. Le nivazohon’ Añahare te soa.
И Бог създаде големите морски чудовища и всяко одушевено същество, което се движи, които водата произведе изобилно, според видовете им, и всяка крилата птица според вида й; и Бог видя, че беше добро.
22 Nitatan’ Añahare iereo ami’ ty hoe: Manaranàha le mangetseketseha, atsafo o ranon-driakeo, vaho ampangorokitsiheñe voroñe ty an-tane atoy.
И благослови Бог, казвайки: Плодете се, размножавайте се, и напълнете водите в моретата; нека се размножават и птиците по земята.
23 I haleñey vaho i antoandroy —ty andro faha-lime.
И стана вечер, и стана утро, ден пети.
24 Le hoe t’i Andrianañahare: Hampanaranàheñe an-tane atoy ze raha veloñe iaby ty amy karaza’ey: o hareo, naho o raha milalio naho ze hene bibi’ ty tane toy, ty amo karaza’eo. Vaho iizay ty ie.
И Бог каза: Да произведе земята одушевени животни, според видовете им: добитък, влечуги и земни зверове, според видовете им; и стана така.
25 Le namboaren’ Añahare o bibi’ ty tane toio amo karaza’eo, naho ze karazan’ añombe iaby vaho ze hene karaza-biby misitsitse an-tane atoy. Le nivazohon’ Añahare te soa.
Бог създаде земните зверове според видовете им, добитъка - според видовете му, и всичко което пълзи по земята, според видовете му; И Бог видя, че беше добро.
26 Le hoe t’i Andrianañahare: Antao hamboatse ondaty hambam-bintañ’ aman-tikañe, hifañoronkoroñe aman-tika, hifehe o fian-driakeo naho o voron-tiokeo naho o bibio naho ty tane toy iaby vaho ze biby misitsitse an-tane atoy.
И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята.
27 Aa le namboaren’ Añahare mirai-bintañe ama’e t’indaty, hambam-bintañe aman’ Añahare ty namboare’e aze, lahilahy naho ampela ty nitsene’e iareo.
и Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.
28 Nitataen’ Añahare iereo, le hoe t’i Andrianañahare ama’e: Manaranàha le mangetseketseha naho atsefo ty tane toy vaho feleho; le feheo o fian-driakeo naho o voron-tiokeo vaho ze biby misitsitse an-tane atoy.
И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.
29 Le hoe t’i Andrianañahare, Heheke te natoloko anahareo ze hene ahetse mamoa ambone’ ty tane toy, naho ze fonga hatae mamoa rekets’ àta’e ty am-po’e ao, ho fikama’areo.
И Бог рече: Вижте, давам ви всяка семеносна трева, която е по лицето на цялата земя и всяко дърво, което има в себе си плод на семеносно дърво; те ще ви бъдат за храна.
30 Aa ty amo hene bibi’ ty tane toio naho ze fonga voron-tioke vaho ze raha misitsitse an-tane atoy, ze kila raha veloñe, le nimeako ze hene ahets’antsetra ho haneñe. Le izay ty ie.
А на всичките земни зверове, на всичките въздушни птици, и на всичко, което пълзи по земята, в което има живот, давам, всяка зелена трева за храна; и стана така.
31 Nivazohon’ Añahare o raha namboare’e iabio le hehe te soa. I haleñey vaho i antoandroy—ty andro fah’ eneñe.
И Бог видя всичко, което създаде; и, ето, беше твърде добро. И стана вечер, и стана утро, ден шести.
