< Ezekiela 2 >
1 nanao amako ty hoe, O ana’ ondatio, miongaha am-pandia, le hivolañako.
И ми рече: Сине човешки, изправи се на нозете си, и ще ти говоря.
2 Aa ie nisaontsia’e le nimoak’ amako ty Tioke nampitroatse ahy an-tomboke naho tsinanoko i nitsara amakoy.
И като ми говори, Духът влезе в мене и ме постави на нозете ми; и чух онзи, който ми говореше.
3 Le hoe re tamako, O ana’ondatio, hiraheko mb’ amo ana’ Israeleo irehe, mb’amo fifokoa mpiola niola amakoo; songa niola amako iereo naho o roae’eo, pake henanekeo.
И рече ми: Сине човешки, аз те изпращам при израилтяните, при бунтовни люде, които въстанаха против Мене; те и бащите им са престъпвали Моите думи дори до тоя днешен ден.
4 Aa le hiraheko irehe mb’amo ana-dahy gan-tarehe naho fatra-poo, le hoe ty ho asa’o ama’e, Hoe ty nafe’ Iehovà Talè;
Тия чада, при които те изпращам, са безочливи и коравосърдечни; а ти да им думаш: Така казва Господ Иеова.
5 aa ke hijanjiñe iereo, he tsy hañaoñe, amy t’ie anjomba mpiola; fe ho oni’iareo te tañivo’iareo ao ty mpitoky.
послушали или непослушали, (защото е бунтовен дом), пак те ще познаят, че е имало пророк всред тях.
6 Aa ihe ana’ ondatio, ko ihembaña’o, ko irevendreveña’o o saontsi’eo fa mpiola iereo, aa ndra te mpiama’o ty fatike naho hisatse, naho kalengo ty imoneña’o, ko hembaña’o o saontsi’eo, vaho ko miriatsandry aolo’e eo, fa akiba miola iereo.
И ти, сине човешки, да се не плашиш от тях, и от думите им да се не убоиш, ако и да има тръни и бодили около тебе, и да живееш между скорпии; да се не убоиш от думите им, нито да се ужасяваш от погледите им, макар че са бунтовен дом.
7 Le ho taroñe’o am’ iereo o volakoo, ke hijanjiñe he tsy hañaoñe, amy t’ie mpiola.
И да им говориш думите Ми, или послушали или непослушали; защото са твърде бунтовни.
8 Aa ihe ka, ana’ ondatio, tsendreño ty ho volañeko; ko miola irehe manahake ty fiolà’ i anjomba mpiolay; sokafo ty falie’o, vaho kamao o azotsokoo.
Ти обаче, сине човешки, слушай това, което ти говоря; не ставай и ти бунтовник като тоя бунтовен дом; отвори устата си и изяж това, което ти давам.
9 Aa le nenteako te ingo ty fitañe nahitrik’ amako, naho tama’e ao ty boke peleke;
И като погледнах, ето ръка простряна към мене, и ето в нея свитък книга.
10 navela’e amako, ie sinokitse añ’ate’e naho alafe’e, naho nisokireñ’ ama’e ao ty fandalañe naho ty fihontohañe, vaho ty hankàñe.
И той го разви пред мене. Писаното бе отвътре и отвън, в което бяха написани плачове, ридание и горко.