Deotoronomia 1
1 Iretoañe o tsara nilañona’ i Mosè am’ Israele iaby alafe’ Iardeney, am-patrambey ao, an-tane mira tandrife i Sofe añivo’ i Parane naho i Tòfele naho i Labane naho i Katseròte vaho i Dizahabe.
Ето думите, които Моисей говори на целия Израил оттатък Иордан, в пустинята, на полето срещу Суф, между Фаран, Тофол, Лаван, Асирот и Дизаав.
2 (Mahamodo andro folo-raik’ amby ty lia mb’e Kadàse-Barnèa mb’eo t’ie miary mb’e Vohi-Seire añe.)
(Има единадесет дена разстояние от Хорив през пътя на поляната Сиир до Кадис-варни).
3 Aa ie tamy taom-paha efa-poloy, ami’ty vola’e faha-folo-raik’amby, ami’ty andro valoha’ i volañey le ninday lañonañe amo ana’ Israeleo t’i Mosè, amy nampisaontsie’ Iehovày aze;
В четиридесетата година, в единадесетия месец на първия ден от месеца, Моисей говори на израилтяните според всичко що Господ му заповяда за тях,
4 naho fa zinevo’e t’i Sihone mpanjaka’ o nte-Amore nimoneñe e Khesboneo, naho i Oge mpanjaka’ i Basane nimoneñe e Astaròte e Ederèy ao;
след като беше поразил аморейския цар Сион, който живееше в Есевон и васанския цар Ог, който живееше в Астарот, в Едраи.
5 alafe’ Iardeney atoy, an-tane’ i Moabe, ty nimanea’ i Mosè halangesañe i Hake ami’ty hoe:
Оттатък Иордан в Моавската земя, почна Моисей да изяснява тоя закон, като казваше:
6 Nitsara aman-tika e Korebe añe t’Iehovà Andrianañaharentika nanao ty hoe: Ihe loho tambatse ami’ty vohitse toy:
Господ нашият Бог ни говори на Хорив, казвайки: Доволно сте седели на тая планина.
7 mitoliha naho tonjohizo ty lia’ areo, le mionjona mb’am-bohi’ o nte Amoreo mb’eo; naho mb’an-tane mañohoke aze iaby mb’ an-tane-mira ey naho mb’amo vohibohitseo naho mb’am-bavatane ao naho mb’ atimo añe naho mb’ añolon-driake mb’eo pak’ an-tane’ i nte-Kanàney naho pake Lebanone añe vaho migadoña amy oñe ra’elahiy, i oñe Peràtey.
Обърнете се, тръгнете по пътя си та идете към планинските страни на аморейците и към всичките им съседни места в полето, в поляната на долината, и към юг, и към крайморията в земята на ханаанците, и към Ливан до голямата река, реката Ефрат.
8 Ingo, fa nalahako añatrefa’ areo o taneo; akia rambeso ho anahareo i tane nifañinà’ Iehovà aman-droae’ areoy: amy Avrahame naho am’ Ietsake vaho am’ Iakobe, t’ie hatolots’ am’ iareo naho o tarira’ iareo hanonjohio.
Ето, Аз турям пред вас тая земя; влезте та завладейте земята, за която Господ се е клел на бащите ви, на Авраама, Исаака и Якова, че ще я даде на тях и на потомството им подир тях.
9 Ie amy zay nanao ty hoe ama’ areo iraho, Tsy lefeko ty mivave anahareo, izaho avao,
В онова време ви говорих, казвайки: Аз сам не мога да ви нося.
10 fa nampanaranàhe’ Iehovà Andrianañahare’ areo ho mira ami’ty ia’ o vasian-dikerañeo androany.
Господ вашият Бог ви е умножил; и, ето, днес по множество вие сте като звездите на небето.
11 Le ee te hampitomboe’ Iehovà Andrianañaharen-droae’ areo añ’ arivo ty ia’ areo vaho hitahy anahareo amy nampitamae’ey.
(Господ Бог на бащите ви да ви умножи хиляди пъти повече от колкото сте сега, и да ви благослови според както ви е обещал!)
12 Fa aia ty hahavaveako, t’ie raike, ty fañangara’ areo naho ty fampioremeña’ areo vaho ty fampihohokohofa’ areo ahiko.
Как ще мога аз сам да нося тая тегоба - вас, и товара от вас и вашите препирни?
13 Tendreo o mahilala’ areoo, o mahihitseo naho o maharofoanañe amo rofoko’ areoo le hanoeko mpifehe’ areo.
Изберете измежду племената си мъже мъдри, разумни и познати; и аз ще ги поставя началници над вас.
14 Le natoi’ areo ty hoe, Mete i nisaontsia’o hanoeñey.
И вие в отговор ми рекохте: Това, което каза ти, добре е да го направим.
15 Aa le rinambeko o mpiaolo’ o fifokoa’ areoo, o mahihitse naho mahilalao naho najadoko ho talè’ areo ho mpifelek’ arivo, naho mpifeleke zato, naho mpifeleke limampolo, naho mpifeleke folo, vaho ho mpitoronjo, ki-foko, ki-foko.
Прочее, взех началниците на племената ви, мъдри и познати мъже, и ги поставих началници над вас, хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзиратели на племената ви.
16 Le nafantoko amo mpizaka’ areoo amy andro zay, ty hoe: Mijanjiña añivo’ o rolongo’ areoo vaho mizakà an-katò añivo’ ze ondaty naho ty rahalahi’e ndra ze renetane ama’e.
И в онова време заръчах на съдиите ви, като казах: Изслушвайте съдебните дела на братята си, и съдете правилно между човека и брата му и чужденеца, който е при него.
17 Ko mirihy an-jaka; fe janjiño ty kede naho ty bey; ko hembañe ami’ty lahara’ ondaty, fa an’Andrianañahare ty zaka, le ze tsy lefe’ areo ro hasese amako ho tsanoñeko.
В съда да не гледате на лице; да изслушвате малкия, както големия; да се не боите от човешко лице, защото съдът е Божий. И всяко дело, което е много мъчно за вас, отнасяйте се до мене, и аз ще го изслушвам.
18 Aa le nililieko henane zay ze hene raha hanoe’ areo.
И в онова време заповядах ви всичко, което трябваше да вършите.
19 Aa ie nienga i Korebe tika, le niranga i fatrañe jabajaba maharevendreveñe nioni’ areo am-piariañe ty vohi’ o nte-Amoreoy, amy nandilia’ Iehovà Andrianañaharentikañey; le nivotrake e Kadese-Barneà eo,
Като отпътувахме от Хорив, преминахме цялата оная голяма и страшна пустиня, която видяхте, и се отправихме към планинските страни на аморейците, според както Господ нашият Бог ни заповяда, и дойдохме на Кадис-варни.
20 vaho hoe ty nanoeko: ie fa nandoak’ am-bohi’ o nte-Amoreo, i hatolo’ Iehovà Andrianañaharen-tika aman-tikañey.
И рекох ви: Дойдохте до планинските страни на аморейците, които ви дава Господ нашият Бог.
21 Ingo fa napo’ Iehovà Andrianañahare’o añatrefa’o eo o taneo: aa le mionjona mb’eo naho rambeso ami’ty nitsara’ Iehovà Andrianañaharen-droae’o, ko hembañe vaho ko mitsolofìñe.
Ето, Господ твоят Бог туря пред тебе тая земя; върви напред, завладей я както ти е говорил Господ Бог на бащите ти; не бой се и да не те е страх.
22 Aa le songa niharine amako nanao ty hoe: hamantoke ondaty hiaolo antika mb’eo zahay hitsikarake i taney vaho hinday saontsy amantika ami’ty lalañe hionjonan-tika mb’eo naho o rova higaoñan-tikañeo.
Тогава всички вие дойдохте при мене и рекохте: Да изпратим мъже пред нас, за да съгледат за нас земята, и да ни донесат известие, по кой път да отидем в нея, и в кои градове да идем.
23 Toe ninòko i saontsy zay, vaho rinambeko t’indaty folo-ro’ amby, songa raike ami’ty fifokoañe;
Това ми беше угодно: за това избрах от вас дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе.
24 le nitolike iereo nionjoñe mb’am-bohibohitse mb’eo naho nandoak’ am-bavatane Eskole vaho nitsoetsoek’ ao.
И те като тръгнаха възкачиха се на поляната, и, пристигнали до долината Есхол, я съгледаха.
25 Nandrambesa’ iareo am-pitàñe ty voka’ i taney le nendese’ iareo nizotso mb’ aman-tikañe atoy, vaho ninday saontsy aman-tika nanao ty hoe: Soa i tane natolo’ Iehovà Andrianañaharen-tika aman-tikañey.
И взеха в ръцете си от плодовете на земята, та ни донесоха: донесоха ни и известие, като казаха: Земята, която Господ нашият Бог ни дава, е добра.
26 F’ie amy zay, tsy ni-mete nionjom-beo nahareo te mone niola ami’ty nandilia’ Iehovà Andrianañahare’ areo,
Но вие отказахте да вървите напред, а се възпротивихте на повелението на Господа вашия Бог.
27 vaho niñeoñeoñe an-kiboho’ areo ao ami’ty hoe: ty falai’ Iehovà antika ty nañakara’e antika an-tane Mitsraime hanesea’e am-pità’ o nte-Amoreo harotsake.
Роптахте в шатрите си и рекохте: Понеже ни мразеше Господ, за това ни изведе из Египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и да ни изтреби.
28 Aia ty hionjonan-tika? Nahamohake ty arofo’ay ty enta’ o longontikañeo nanao ty hoe, Ra’elahy naho abo te amantika ondatio naho jabajaba o rova’ iareo reketse kijoly mitiotiotse mb’andikerañ’ eio vaho niisa’ay ao o ana’ i Anàkeo.
Къде да вървим ние напред? Нашите братя ни обезсърчиха, понеже рекоха: Людете са по-големи и по-високи от нас; градовете са големи и укрепени до небето; още и видяхме там Енаковите потомци.
29 Aa le nanoeko ty hoe, Ko irevendreveñañe, ko ihembañañe.
Но аз ви рекох: Да се не ужасявате и да се не боите от тях.
30 Iehovà Andrianañahare Mpiaolo ro hialy ho anahareo hambañe amy nanoe’e e Mitsraime añe aolom-pihaino’ areoy;
Господ вашият Бог, Който върви пред вас, Той ще се бие за вас, също както стори за вас пред очите ви в Египет
31 naho tam-patrambey añe; fa niisa’ areo ty fiotroña’ Iehovà Andrianañahare’ areo, manahake ty fiotroña’ ondaty i ana-dahi’ey, amo lia’ areo iabio ampara’ te nivotrak’ an-tane atoy.
и в пустинята, гдето ти видя как Господ твоят Бог те е носил, както човек носи сина си, през целия път, по който ходихте, догде стигнахте на това място.
32 F’ie amy zay, tsy natokisa’ areo t’Iehovà Andrianañahare’ areo,
А относно това вие не повярвахте Господа вашия Бог.
33 i Mpiaolo am-pañaveloañey nipay ze hañoreña’ areo o kibohotseo, ie añ’afo ao te haleñe hanoroa’e ty lalan-kombà’ areo vaho an-drahoñe ao te handro.
Който вървеше пред вас в пътя, за да ви търси място, где да поставите стан, нощем с огън, за да ви показва пътя, по който трябваше да вървите, а денем с облак.
34 Ie jinanji’ Iehovà i feon’ enta’ areo zay, le niviñetse vaho nifanta ty hoe:
А Господ чу гласа на думите ви, и като се разгневи закле се, казвайки:
35 Leo raik’ amo retoañe—o tariratse raty reo—tsy hahaisake i tane soa nifañinàko hatolotse aman-droae’ areoy,
Ни един от човеците на това зло поколение няма да види добрата земя, за която се клех, че ще я дам на бащите ви,
36 naho tsy i Kalèbe ana’ Iefonè. Ie ty hahaisake, le hatoloko aze naho amo tarira’eo i tane niliàm-pandia’ey ami’ty fañoriha’e fatratse Iehovà.
освен Халев Ефониевият син; той ще я види, и нему и на потомците му ще дам земята, на която стъпи, защото напълно последва Господа.
37 Izaho ka niviñera’ Iehovà ty ama’ areo amy tsara’ey, ty hoe: Tsy himoak’ ao ka irehe.
Па и на мене се разгневи Господ, поради вас, като каза: Нито ти ще влезеш там;
38 I Iehosoa ana’ i None, mpitoro’oy, ty himoak’ ao; osiho amy t’ie ty hampandova Israele aze.
Исус Навиевият син, който ти слугува, той ще влезе там. Насърчи го, защото той ще даде земята за наследство на Израиля.
39 Le o keleia’ areoo, o natao’ areo ho nikopaheñeo, o ana’ areoo; i mboe tsy nahilala ty soa naho ty raty henane zay rey ty himoak’ ao; le hatoloko iareo vaho ho rambese’ iareo ho fanañañe.
При това, малките ви, за които казахте, че ще бъдат разграбени и чадата ви, които днес не познават още добро или зло, те ще влязат там, и на тях ще дам земята и те ще я владеят.
40 F’inahareo ka, mitoliha naho mionjona mb’am-patrambey miary amy Ria-Binday mb’eo.
Вие се върнете та идете в пустинята по пътя за Червеното море.
41 Nanoiñ’ ahy ami’ty hoe nahareo, Toe anaña’ Iehovà hakeo! Veka’e hionjoñe hialy zahay ami’ty nandilia’ Iehovà Andrianañaharen-tika. Aa le songa nidiam-pialiañe ondatio fa natao’e ho mora ty hionjoñe mb’am-bohibohitse mb’eo.
Тогава в отговор ми рекохте: Съгрешихме против Господа; ние ще вървим напред и ще воюваме според всичко, каквото ни заповяда Господ нашият Бог. И препасахте всеки войнишките си оръжия и се надпреварвахте да се изкачвате на поляната.
42 Le hoe t’Iehovà amako, Isaontsio ty hoe: Ko mionjom’ beo vaho ko mialy, amy te tsy añivo’ areo ao iraho tsy mone ho rotsak’ aolo’ o rafelahi’ areoo.
А Господ ми рече: Кажи им: Да се не изкачвате нито да воювате, защото Аз не съм всред вас, да не би да бъдете поразени пред неприятелите си.
43 Fe ndra te nivolañeko, tsy nihaoñe’ areo. Niola amy nandilia’ Iehovày, an-tsatrin-troke ty nionjona’ areo mb’ am-bohibohitse mb’eo.
Така ви говорих; но вие не послушахте, а престъпихте Божията заповед и надменно се изкачихте на поляната.
44 Niavotse, niatrek’ anahareo amy zao o nte-Amore mpimoneñe am-bohitseo vaho nihoridañe’e hoe rene tantele. Rinotsa’ iareo am-pibara e Seire pake Kormà añe.
Тогава аморейците, които живееха на оная поляна, излязоха против вас, гониха ви, както правят пчелите, и поразиха ви в Сиир и до Орма,
45 Aa le nibalike naho nirovetse añatrefa’ Iehovà, fe tsy hinao’ Iehovà ty fiarañanaña’ areo, tsy nanokilaña’e ravembia.
И като се върнахте плакахте пред Господа; но Господ не послуша гласа ви нито ви даде ухо.
46 Aa le nitobe e Kadese ao ela ty amo andro nitoboha’ areoo.
Така стояхте в Кадис дълго време, според колкото дни прекарахте там.
