Deotoronomia 31
1 Nimb’eo amy zao t’i Mosè, ninday o saontsy zao am’ Israele iaby.
След това Моисей, като изговори тия думи на целия Израил, прибави та им каза:
2 Le hoe re am’ iareo, Zato tsy roapolo taoñe androany iraho; aa tsy lefeko ka ty miakatse naho ty mimoake; vaho fa nanoe’ Iehovà ty hoe: Tsy hitsake Iardeney irehe.
На сто и двадесет години съм аз днес; не мога вече да излизам и да влизам; и Господ ми е казал: Няма да преминеш тоя Иордан.
3 Iehovà Andrianañahare’o ty hitsak’ aolo, ie ro handrotsake o rofoko iabio añatrefa’o, le ihe ty hitavañe iareo ho fanaña’o; vaho Iehosoa ty hitsak’ aolo amy tsinara’ Iehovày.
Господ твоят Бог Той ще върви пред тебе; Той ще изтреби тия народи от пред тебе, и ти ще ги завладееш; и Исус, той ще върви пред тебе, според както Господ говори.
4 Le hanoe’ Iehovà am’ iereo hambañe amy nanoe’e amy Sihone naho i Oge mpanjaka’ o nte-Amoreo vaho amo tane’ iareoo, ie nandrotsak’ iareo.
И Господ ще им направи така както направи на аморейските царе Сион и Ог, и на земята им, които изтреби.
5 Le hasese’ Iehovà ama’ areo, vaho hanoe’ areo ama’e ze hene lily nandiliako.
Господ ще ги предаде вам; и вие да им сторите според всичките заповеди, които съм ви заповядал.
6 Aa le mihaozara, naho mavitriha, ko mihakahaka naho ko ihembaña’o amy te hindre ama’o t’Iehovà Andrianañahare’o, tsy hado’e irehe vaho tsy haforintse’e.
Бъдете силни и дързостни, не бойте се нито да се страхувате от тях; защото Господ твоят Бог Той е, Който върви пред теме; не ще отстъпи от тебе нито ще те остави.
7 Kinoi’ i Mosè t’Iehosoa vaho nanoe’e ty hoe am-pahaisaha’ Israele iaby: Mihafatrara naho mahasibeha, amy te tsy mete tsy hindreza’o lia ondaty retiañe mb’an-tane nifantà’ Iehovà aman-droae’ iareo hatolo’e iareo, le ihe ty hampandova iareo aze.
Тогава Моисей повика Исуса и му каза, пред целия Израил: Бъди силен и смел, защото ти ще въведеш тия люде в земята, за която Господ се е клел на бащите им, че ще им я даде, и ти ще им я разделиш за наследство.
8 Hiaolo azo t’Iehovà; ie ty hindre ama’o, tsy hilesa ama’o, naho tsy ho farie’e, aa le ko hemban-drehe, ko miroreke.
Господ, Той е, Който ходи пред тебе, Той ще бъде с тебе; не ще отстъпи от тебе нито ще те остави; не бой се нито се страхувай.
9 Sinoki’ i Mosè ty Hake toy le natolo’e amo mpisoroñe nte-Levy mpinday i vatam-pañina’ Iehovàio, vaho amo hene androanavi’ Israeleo.
А Моисей написа тоя закон и го предаде на свещениците, Левиевите потомци, които носеха ковчега за плочите на Господния завет, и на всичките Израилеви старейшини.
10 Le hoe ty nandilia’ i Mosè am’iareo, ie peake ze taom-paha-fito, amy andro namantañañe amy taom-pamotsorañeiy, amy sabadidan-tsokemitrahay,
Моисей им заповяда, казвайки: В края на всяка седма година, в годината определена за опрощаването, в празника на скинопигията,
11 ie miheo mb’ añatrefa’ Iehovà Andrianañahare’oy mb’amy toetse ho joboñe’ey mb’eo t’Israele iaby, le ho vakie’o añatrefa’ Israele iaby am-pijanjiña’ iareo ty Hake toy.
когато целия Израил се събира да се явява пред Господа твоя Бог на мястото, което Той избере, да прочиташ тоя закон пред целия Израил на всеослушание.
12 Atontono ondatio, o lahilahio naho o rakembao naho o keleiañeo naho i renetane an-drova’oy, hijanjiña’ iareo, handrendreke naho hañeveñe am’ Iehovà Andrianañahare’ areo vaho hene hambena’ iareo orike o enta’ ty Hake toio.
Събирай людете, мъжете, жените, децата и чужденеца, който е отвътре градовете ти, за да чуят и се научат, та да се боят от Господа вашия Бог, и да внимават да изпълняват всичките думи на тоя закон;
13 Le hitsanoñe naho hioha’ o amori’ iareo mboe tsy mahilalao ty hañeveñe am’ Iehovà Andrianañahare’ areo, amo andro iaby hiveloma’ areo an-tane hitsaha’ areo Iardeney hitavana’ areoo.
да чуят и чадата им, които не знаят, та да се научат да се боят от Господа вашия Бог до тогава, до когато живеете в земята, към която преминавате през Иордан, за да я завладеете.
14 Le hoe t’Iehovà amy Mosè: Ingo, mitotoke ty andro tsy mete tsy hivetraha’o; kanjio t’Iehosoa vaho miatrefa amy kibohom-pamantañañey nahareo hamantohako aze. Aa le nimb’eo t’i Mosè naho Iehosoa, niatreke i kibohom-pivoriy;
Тогава Господ каза на Моисея: Ето, наближават дните ти да умреш; повикай Исуса, и представете се в шатъра за срещане, за да му дам поръчка. Моисей, прочее, отиде и Исус, и се представи в шатъра за срещане.
15 le niboak’ amy kivohoy t’Iehovà am-po’ ty rahoñe mijoala ao, le nijohañe ambone’ i lalan-kibohom-pamantañañey i rahoñe mijoalay.
И Господ се яви в шатъра в облачен стълб; и облачният стълб застана до върха на шатъра.
16 Le hoe t’Iehovà amy Mosè: Ingo, hitrao-pihity aman-droae’o ao irehe fe hiongake hañarapilo aman-drahare ankafankafa’ i taney ondaty retiañe, ie homb’eo hiharo am’ iereo ao, naho hienga ahy vaho hifotetse amy fañinako nanoeko am’ iereoy.
И Господ рече на Моисея: Ето, ти ще заспиш с бащите си; а тия люде ще се подигнат да блудствуват след чуждите богове на земята, гдето отиват да се намират между тях, а ще оставят Мене, и ще престъпват завета, който направих с тях.
17 Le hisolebotse am’iereo amy andro zay ty habosehako, le haforintseko, vaho haetako am’iereo ty tareheko; havoremboreñe iereo, hisamboria’ ty hekoheko naho ty hankàñe maro, soa te hanao ty hoe iereo amy andro zay: Hera, ie tsy mindre aman-tika t’i Andrianañaharentika, ty mampidoñe o hankàñeo aman-tikañe?
И в оня ден гневът на Ми ще пламне против тях, а Аз ще ги оставя и ще скрия лицето Си от тях; и ще бъдат разграбвани, и много злини и скърби ще ги постигнат; та ще кажат в оня ден; Не постигнаха ли ни тия злини понеже нашият Бог не е всред нас?
18 Fe toe haetako amy andro zay ty tareheko amo fonga haleorañe nanoe’ iereo ami’ty fitoliha’ iareo mb’an-drahare ila’eo.
И в оня ден Аз непременно ще скрия от тях лицето Си поради всичките злини, които ще са сторили, като се обърнат към чужди богове.
19 Aa le sokiro ho anahareo ty sabo toy vaho anaro o ana-Israeleo: ajoño am-palie’ iareo ao soa te ho valolombeloko hanisìañe o ana’ Israeleo ty sabo toy.
И сега, напишете си тая песен и научете израилтяните на нея; турете я в устата им, тъй щото тая песен да Ми бъде за свидетелство против израилтяните.
20 Amy te, ie fa naseseko mb’an-tane nifantàko aman-droae’e mb’eo, i orikorihen-dronono naho tanteley; le ie fa nikama naho ànjañe mbore fa sometsètse le hitolik’ aman’ drahare ila’e, hitoroñe iareo naho hañinje ahy, vaho hifotetse amy fañinakoy.
Защото, като ги въведа в земята, за която съм се клел на бащите им, земя гдето текат мляко и мед, и те ядат и се наситят и затлъстеят, тогава ще се обърнат към чужди богове и ще им служат, а Мене ще отхвърлят с презрение и ще нарушават завета Ми.
21 Ie amy zay, naho fa nañangaran-kankàñe naho hekoheko, le hitaron-tsisý am’ iareo ty sabo toy ho valolombeloñe; (amy te tsy handikofa’ ty falie’ o tarira’ iareoo), fa apotako ty fikililian-tro’ iareo ie mikitrok’ ama’e ao henanekeo, aolo’ ty aneseako iareo an-tane nifantàkoy.
И като ги постигнат много злини и Скърби, тая песен ще говори против тях като свидетел защото няма да се забрави от устата на потомството им; понеже Аз зная мислите, които те размишляват още сега, преди да съм се клел.
22 Aa le sinoki’ i Mosè amy andro zay ty sabo toy, vaho nanare’e o ana’ Israeleo.
И тъй Моисей написа тая песен в същия ден, и научи израилтяните на нея.
23 Le nafanto’e am’ Iehosoa ana’ i None ty hoe: Mihafatrara naho mahasibeha amy te ihe ro hinday o ana’Israeleo mb’an-tane nifantàko am’ iareo mb’eo vaho hañimb’azo iraho.
А Господ заръча на Исуса Навиевия син, казвайки: Бъди силен и дързостен, защото ти ще въведеш израилтяните в земята, за която съм им се клел; и Аз ще бъда с тебе.
24 Aa ie nifonire’ i Mosè ty nanokire’e am-boke o enta’ ty Hake toio t’ie nigadoñe,
А когато Моисей написа на книга думите на тоя закон дори до край,
25 le nililie’ i Mosè o nte-Levy mpitarazo i vatam-pañina’ Iehovàio ty hoe:
тогава Моисей заповяда на левитите, които носеха ковчега за плочите, на Господния завет, като каза:
26 Rambeso ty Boke Hake toy vaho apoho añ’ila’ i vatam-pañina’ Iehovà Andrianañahare’ areoy ao, soa t’ie ho valolombeloñe ama’o.
Вземете тая книга на закона и турете я край ковчега за плочите на завета на Господа нашия Бог; и там ще бъде за свидетелство против тебе.
27 Amy te fantako ty fiolà’o, naho ty hagàm-pititia’o; heheke, ndra te izaho veloñe ama’ areo atoy henanekeo, le fa miola am’ Iehovà nahareo, àntsake t’ie fa nikenkañe.
Защото аз зная непокорството ти и коравината на врата ти. Ето, догде съм още жив между вас днес, вие сте били непокорни Господу; а колко повече ще бъдете след като умра!
28 Atontono amako ze hene androanavim-pifokoa’ areo naho o mpifehe’ areoo, ho taroñeko an-dravembia’ iareo ao o tsara retiañe hikanjiako i likerañey naho ty tane toy hanisý iareo.
Съберете при мене всичките старейшини на племената си и първенците си, за да говоря тия думи на всеослушание и да призова небето и земята за свидетели против тях.
29 Amy te apotako t’ie fa nikenkañe le ho vorahe’ ty halò-tsereke, naho hivìke amy lalañe liniliko azoy vaho hankàñe ty hizò anahareo amo andro añeo, ami’ty haratiañe hanoe’ areo am-pivazohoa’ Iehovà, hikaiha’ areo ty haviñera’e ty amo satam-pità’ areoo.
Понеже знам, че подир смъртта ми непременно ще се развратите и отклоните от пътя, за който ви заповядах; и в послешните дни злини ще ви застигнат, понеже ще вършите зло пред Господа и ще Го разгневите с делата на ръцете си.
30 Aa le nisaontsie’ i Mosè an-dravembia’ i valobohò’ Israeley o tsara’ o sabo zaoo am-para’ te nigadoñe.
Моисей, прочее, изговори до край, на всеослушание пред цялото Израилево общество, думите на тая песен:
