Deotoronomia 14
1 Ie fa ana’ Iehovà Andrianañahare’ areo, ko mandriadria-tsandriñe ndra mampipeake ty ambonem-pihaino’ areo ty amo vilasio.
Вие сте чада на Господа вашия Бог; да не правите по тялото си нарязвания, нито да се бръснете между очите си поради мъртвец.
2 Amy t’ie ondaty-miavake am’ Iehovà Andrianañahare’o, naho jinobo’ Iehovà h’ondaty an-koroji’e ao boak’ amy ze foko ambone’ ty tane toy.
Защото сте люде свети на Господа вашия Бог, и вас избра Господ измежду всичките племена, които са по лицето на земята, за да Му бъдете собствени люде.
3 Ko kamae’ areo ty raha tiva.
Да не ядеш нищо мръсно.
4 Inao o biby mete kamae’ areoo: ty añombe, ty añondry, naho ty ose,
Ето животните, които бива да ядете: говедото, овцата и козата,
5 ty aiàle, tsebý, iakemore, ose-lý, disone, osem-bohitse vaho añondrim-bohitse.
елена, сърната, бивола, дивата коза, кошутата, дивия вол и камилопарда.
6 Ze biby mivaki-hotro, ie misara-kotro roe amo biby mivazakotao, ie ty ho kamae’ areo.
Всяко животно между четвероногите, което има раздвоена нога и разцепено на два нокътя копито и което преживя, тях да ядете.
7 Fe tsy ho kamae’ areo ze mpihota haneñe avao, ke vaki-hotroo avao manahake ty rameva, ty bitro naho ty trandrake, fa ndra t’ie mihota haneñe izay, tsy vaki-hotro, aa le faly ama’ areo izay.
Но да не ядете от ония, които само преживят, или които само имат раздвоено и разцепено копито, като камилата, заекът и питомният заек; понеже те преживят, но нямат раздвоено копито, те са нечисти за вас;
8 le ty lambo, ndra t’ie vaki-hotro, tsy mihota haneñe, le faly ama’ areo. Tsy ho hane’ areo ty hena’e le tsy ho tsapaeñe ty fate’e.
и свинята, понеже има раздвоено копито, но не преживя, е нечиста за вас; от месото на тия да не ядете, и до мършата им да се не допирате.
9 Le inao ty mete kamaeñe amy ze hene raha veloñe an-drano ao: ze rekets’ ela’e naho sisi’e, mete kamae’ areo,
От всички що са във водите, ето кои да ядете: всички, които имат перки и люспи да ядете;
10 fe tsy ho kamae’ areo ze tsy aman’ela’e ndra sisi’e, maleotse ama’ areo izay.
но да не ядете никои, които нямат перки и люспи; те са нечисти за вас.
11 Mete kamae’ areo ze hene voroñe malio.
От всичките чисти птици можете да ядете.
12 Fa tsy ho kamae’ areo ka iretoy: ty tratràke, ty beivorotse naho ty salale;
А ето тия, които не бива да ядете: орела, грифа, морския орел,
13 ty hitikitike, ty vantio naho ty fañaoke ty amo karaza’eo,
пиляка, сокола, съпа по ведовете му;
14 le ze hene koàke ty amo karaza’eo;
всяка врана по видовете й;
15 ty voron-tsatrañe, ty voron-dolo-bori-sofy, ty vorom-potsy naho ze karazan-tsimalaho;
камилоптицата, бухала, кукувицата, ястреба по видовете му,
16 ty voron-dolo kede, ty voron-dolom-pikodrìtse naho ty voron-dolo foty
малкия бухал, ибиса, лебеда,
17 naho ty voron-dolon-tane maike, ty hondria naho ty voron-dolom-pipao-piañe;
пеликана, лешояда, рибаря,
18 ty sama naho ze karaza-dangoro, ty kotrohake vaho ty kananavy.
щърка, цаплята по видовете й, папуняка, и прилепа.
19 Fonga faly ama’ areo ka ze bibi-kede miropake naho mitiliñe, tsy ho kamaeñe izay.
Всичките крилати пълзящи са нечисти за вас: не бива да се ядат.
20 Fe mete kamaeñe ty voroñe malio.
От всички чисти птици можете да ядете.
21 Tsy ho kamae’ areo ze nimate boboke; mete atolotse ami’ty renetane mimoneñe an-drova’o ao ho kamae’e, ke haleta’o ami’ty ambahiny. F’ie ondaty-miavake am’ Iehovà Andrianañahare’o. Vaho tsy hahandroe’o an-drononon-drene’e ty vik’ose.
Никаква мърша да не ядете; (на чужденеца, който е отвътре портите ти, можеш да я даваш да я яде, или да я продаваш на чужденец); защото вие сте люде свети на Господа вашия Бог. Да не вариш яре в млякото на майка му.
22 Toe handivà’o ty fahafolo’ ze hene voka’ o tongise’oo, ze vokare’ o tete’o boa-taoñeo;
Непременно да даваш десетък от всичките си произведения, които си посял, които нивата ти произвежда всяка година.
23 le ho kamae’o añatrefa’ Iehovà Andrianañahare’o, amy toetse ho joboñe’e hampipoha’e i tahina’eiy ty fahafolo’ o mahakama’oo, ty divai’o, ty mena’o vaho ty valohan’ ana’ o añombe’oo naho o mpirai-lia’oo, hioha’o ty hañeveñe am’ Iehovà Andrianañahare’o nainai’e.
И десетъкът от житото си, от виното си и от маслото си, и първородните от говедата си и от овците си да ядеш пред Господа твоя Бог, на мястото, което избере за да настани Името, Си там; за да се научиш да се боиш всякога от Господа твоя Бог.
24 Aa naho loho lava i liay, tsy hahasese i rahay, naho lavitse azo ty toetse ho joboñe’ Iehovà Andrianañahare’o hampipoha’e i tahina’ey, ie fa nitahia’ Iehovà Andrianañahare’o
Но ако, когато те благослови Господ твоят Бог, пътят е много дълъг за тебе, щото да не можеш да ги занесеш, понеже е много далеч от тебе мястото, което избере Господ твоят Бог, за да настани Името Си там,
25 le itsaloho drala, le vontitiro am-pitàñe ao i dralay, vaho akia mb’amy toetse ho joboñe’ Iehovà Andrianañahare’oy mb’eo;
тогава да разменяш десетъка си с пари и да вържеш парите в ръката си, па да идеш на мястото, което избере Господ твоят Бог;
26 kalò ze tea’o amy dralay: he añombe ke añondry, ke divai-vao ke divai-ela, ze satri’ ty tro’o. Le eo ty hikama’o añatrefa’ Iehovà Andrianañahare’o, vaho mirebeha, ihe naho o keleia’oo.
и да дадеш парите за какво да е нещо, което пожелае душата ти, за говеда или за овци, или за вино, или за спиртни пития, или за какво да е нещо, което би пожелала душата ти; и там, пред Господа, твоя Бог, да ядеш и да се развеселиш, ти, домът ти
27 Ko aforintse’o i nte-Levy mpimoneñe an-drova’oy, ie tsy aman’ anjara ndra lova ama’o.
и левитинът, който е отвътре портите ти; него да не пренебрегваш, защото той няма дял нито наследство с тебе.
28 Ie modo ty taom-paha-telo, le hene hakare’o amy taoñey ty fahafolo’ ty hapeam-boka’o vaho ahajao an-drova’o ao
В края на всяка трета година да изваждаш целия десетък от произведението си през оная година и да го складираш отвътре градските си порти,
29 le homb’eo i nte-Leviy, ie tsy aman’ anjara ndra lova ama’o, naho i renetane mpimoneñe ama’oy naho i bode-raey vaho i vantotsey, o añaten-dalambei’oo, le hikama am-para’ t’ie anjañe, soa te hitahy azo t’Iehovà Andrianañahare’o amy ze hene fitoloñam-pità’o.
тъй щото левитинът, (защото той няма дял нито наследство с тебе), чужденецът, сирачето и вдовицата, които са отвътре портите ти, да дохождат, да ядат и да се насищат; за да те благославя Господ твоят Бог във всичките дела на ръцете ти, които ще вършиш.
