< Salamo 49 >
1 Ho an’ ny mpiventy hira. Nataon’ ny Koraïta. Salamo. Mandrenesa izao, ry firenena rehetra; mihainoa, ry mponina rehetra amin’ izao tontolo izao:
За първият певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте всички жители на вселената,
2 Na ny ambany, na ny ambony, na ny manan-karena, na ny malahelo.
И ниско поставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.
3 Ny vavako hiteny fahendrena; ary ny fieritreretan’ ny foko dia fahalalana.
Устата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни неща;
4 Hanongilana ny sofiko hihaino oha-teny aho, ary hanonona teny saro-pantarina ampiarahiko amin-dokanga.
Ще поведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.
5 Nahoana no hatahotra amin’ ny andro fahoriana aho, nony manodidina ahy ny haratsian’ ny mpamingana ahy,
Защо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?
6 Dia izay matoky ny hareny, Sy mirehareha amin’ ny haben’ ny fananany?
От ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,
7 Tsy misy mahavotra ny rahalahiny akory, na mahazo manome an’ Andriamanitra izay avony,
Ни един от тях не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.
8 (Fa sarotra avotra ny ainy ka tsy azo atao mandrakizay),
(Защото толкова скъп е откупът на душата им, Щото всеки трябва да се оставя от това за винаги),
9 Mba ho velona mandrakizay izy, ka tsy ho latsaka ao amin’ ny lavaka.
Та да живее вечно И да не види изтление.
10 Fa hita fa maty ihany ny olon-kendry; ary ny adala sy ny ketrina samy levona, ka mamela ny fananany ho an’ ny hafa.
Защото гледа, бе мъдрите умират, И еднакво с тях погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.
11 Araka ny heviny dia ataony fa ho mandrakizay ny tranony, ary ny fonenany hahatratra ny taranaka fara mandimby; araka ny anarany no anononany ny taniny.
Тайната им мисъл е, че домовете им ще траят вечно, И жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.
12 Nefa na dia manana voninahitra aza ny olona, dia tsy maharitra izy; tahaka ny biby izay samy tsy maintsy ho faty izy.
Но човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.
13 Izany no falehan’ ny olona adala; ary ny taranany mandimby azy mankasitraka ny teniny. (Sela)
Това е пътят на безумните; Но пак идещите подир тях човеци одобряват думите им. (Села)
14 Tahaka ny fanangona ondry no fanangona azy any amin’ ny fiainan-tsi-hita; ny fahafatesana no mpiandry azy; ary hanapaka azy ny mahitsy nony maraina; ary ny bikany ho levona any amin’ ny fiainan-tsi-hita, ka tsy hisy fonenany. (Sheol )
Назначават се като овци за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях. (Sheol )
15 Fa Andriamanitra kosa hamonjy ny aiko amin’ ny herin’ ny fiainan-tsi-hita, Satria handray ahy Izy. (Sela) (Sheol )
Но Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята. Защото ще ме приеме. (Села) (Sheol )
16 Aza matahotra ianao, raha misy olona tonga manan-karena, ka mitombo ny voninahitry ny tranony;
Не бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;
17 Fa tsy hitondra na inona na inona izy, raha maty; tsy mba hidina hanaraka azy ny voninahiny.
Защото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на друг подир него,
18 Na dia miarahaba tena aza izy, raha mbola velona ― Fa hidera anao ny olona, raha manisy soa ny tenanao ianao ―
Ако и да е облажавал душата си приживе, И човеците да те хвалят, когато правиш добро на себе си.
19 Dia hankany amin’ ny razany izy, tsy hahita ny mazava intsony mandrakizay ireny.
Пак ще дойда при рода на бащите си. които никога няма да видят виделина.
20 Izay olona manana voninahitra, nefa tsy manan-tsaina, dia tahaka ny biby izay samy tsy maintsy ho faty.
Човек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.