< Ohabolana 17 >
1 Tsara ny sombi-mofo maina misy fiadanana Noho ny trano feno hena misy fifandirana.
По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.
2 Ny mpanompo hendry dia hanapaka ny zanaka manao izay mahamenatra Sady hizara lova amin’ ny mpirahalahy.
Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.
3 Ny memy ho an’ ny volafotsy, ary ny fatana fandrendrehana ho an’ ny volamena; Fa Jehovah ihany no Mpamantatra ny fo.
Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.
4 Ny mpanao ratsy mampandry sofina amin’ ny molotra mandainga; Ary ny mpandainga mihaino ny lela mampidi-doza.
Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.
5 Izay mihomehy ny malahelo manala baraka ny Mpanao azy; Ary izay faly amin’ ny fahorian’ ny sasany dia tsy maintsy hampijalina.
Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.
6 Satroboninahitry ny antitra ny zafiny; Ary voninahitry ny zanaka ny rainy.
Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.
7 Ny teny jadona tsy tandrifiny halahatry ny adala, Koa mainka fa tsy tokony ho an’ ny zanak’ andriana ny molotra mandainga.
Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.
8 Ny kolikoly dia toy ny vato soa eo imason’ izay mahazo azy, Ka na aiza na aiza alehany dia ambinina ihany.
Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен.
9 Izay te-ho be fitiavana dia manaron-keloka; Fa izay mamohafoha teny mampisaraka ny tena mpisakaiza.
Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.
10 Ny anatra dia manan-kery kokoa amin’ ny hendry Noho ny kapoka injato amin’ ny adala.
Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.
11 Ny maditra dia fatra-pitady ny ratsy, Ka dia iraka lozabe no irahina hamely azy.
Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.
12 Aleo mifanena amin’ ny bera very anaka Toy izay amin’ ny adala feno hadalana.
По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.
13 Izay mamaly ratsy ny soa, Ny ratsy tsy hiala ao an-tranony.
Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.
14 Ny fiandohan’ ny ady dia toy ny manata-drano, Koa ilaozy ny fifandirana, dieny tsy mbola mifandramatra.
Започването на разпрата е като, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.
15 Izay manamarina ny meloka, na izay manameloka ny marina, Dia samy fahavetavetana eo imason’ i Jehovah.
Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.
16 Hatao inona re ity vola an-tànan’ ny adala? Hamidy fahendrena va? tsy manan-tsaina izy.
Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?
17 Izay tena sakaiza tokoa dia tia amin’ ny andro rehetra, Sady miseho ho rahalahy hamonjy amin’ ny fahoriana.
Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.
18 Olona tsy ampy saina izay mifandray tanana Hiantoka eo anatrehan’ ny sakaizany.
Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.
19 Izay tia ady dia tia heloka; Ary izay manao vavahady avo mitady fahasimbana.
Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.
20 Izay madi-po tsy hahita soa; Ary izay manana lela mandainga hivarina any amin’ ny loza.
Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.
21 Izay miteraka adala hahazo alahelo; Ary ny rain’ ny adala tsy ho faly.
Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.
22 Ny fo ravoravo mahasalama tsara; Fa ny fanahy kivy mahamaina ny taolana.
Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.
23 Ny ratsy fanahy mandray kolikoly avy any anaty lamba Ho entiny mamadika ny rariny.
Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.
24 Eo anoloan’ ny manan-tsaina ny fahendrena; Fa ny mason’ ny adala dia mibirioka any amin’ ny faran’ ny tany.
Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.
25 Ny zanaka adala mampalahelo ny rainy Sady fahoriana mangidy amin’ ny reniny niteraka azy.
Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.
26 Tsy mety raha mampijaly ny marina, Na mamely ny manan-kaja noho ny fahamarinany.
Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им.
27 Izay mahafihim-bava no manam-pahalalana; Ary izay mahatsindry fo no manan-tsaina.
Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.
28 Na ny adala aza, raha tsy miteny, dia atao ho hendry, Ary izay mahafihim-bava dia toa manan-tsaina.
Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.