Joba 30
1 Fa ankehitriny kosa dia mihomehy ahy na dia izay tokon-jandriko aza, dia zanak’ ireo izay nolaviko tsy ho isan’ ny amboa miandry ny ondriko akory aza.
Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
2 Eny, mampaninona ahy ny herin’ ny tànan’ ireo. Izay efa very fahatanjahana?
Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
3 Manjenjena noho ny tsi-fisian-kanina sy ny mosary izy; Homankomana foana any an-tany karankaina izy, dia eo an-katoky ny loza sy ny fandringanana.
От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
4 Mitsongo anambodihena eo amin’ ny kirihitrala izy, ary ny fakan’ ny anjavidy no fihinany.
Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
5 Roahina tsy ho eo amin’ ny olona izy sady akoraina toy ny mpangalatra.
Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
6 Any an-dohasaha mahatsiravina no tsy maintsy itoerany, dia ao an-dava-tany sy an-dava-bato.
Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
7 Minananana eny amin’ ny kirihitrala izy ary mitangorona eo ambanin’ ny amiana.
Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
8 Zanaky ny adala izy sady zanaky ny tsy manan-kaja, ka roahina tsy ho eo amin’ ny tany.
Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
9 Ary ankehitriny efa ataony an-kira aho. Eny, efa ambentinteniny aho.
А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
10 Ataony toy ny zava-betaveta aho ka halaviriny, ary tsy menatra handrora ny tavako izy.
Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
11 Fa noketrahin’ Andriamanitra ny kofehiko, ka nampietreny aho; Ka dia mba nesorin’ iretsy kosa teo anatrehako ny lamboridiny.
Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
12 Misy androvolahy mitsangana eo ankavanako; Manosika ny tongotro hiala izy ary manandratra tovon-tany hampidirany loza amiko.
Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
13 Mandrava ny lalako sy manararaotra ny andravana ahy izy, nefa ny tenany tsy manan-kamonjy,
Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
14 Toy ny fiditra eo amin’ ny banga lehibe no fihaviny, ka avy ao amin’ ny voarava no imaonany.
Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
15 Voatodika hamely ahy ny fampitahorana: Manenjika ny voninahitro tahaka ny rivotra izy, ka levona tahaka ny rahona ny famonjena ahy
Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
16 Ary ankehitriny, raraka ato anatiko ny fanahiko. Fenjàn’ ny andro fahoriana aho.
И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
17 Ny alina mampahalò ny taolako ho afaka amiko, ary tsy mitsahatra ireo manotahota ahy ireo.
През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
18 Noho ny haben’ ny hery dia tonga tsy antonona ny akanjoko, manenda ahy tahaka ny vozon-dobaka izany.
Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
19 Eny, nanary ahy teo amin’ ny fotaka Izy, ka efa tahaka ny vovoka sy ny lavenona aho
Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
20 Mitaraina aminao aho, nefa tsy mihaino ahy Hianao; Mijoro eo aho, nefa ierenao foana.
Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
21 Efa manjary lozabe amiko Hianao; Ny herin’ ny tananao no andrafianao ahy.
Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
22 Aingainao ho eny amin’ ny rivotra aho ka alefanao handeha, ary levoninao amin’ ny tafio-drivotra mifofofofo ho tsinontsinona aho.
Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
23 Fa fantatro fa hampodinao any amin’ ny fahafatesana aho, dia any amin’ ny trano fivorian’ ny olombelona rehetra.
Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
24 Kanefa tsy manainga ny tànany va ny olona, raha ianjeran’ ny rava? Ary tsy mitaraina va izy, raha tratry ny loza?
Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
25 Tsy nitomany ny ory va aho? Tsy nangorakoraka ny malahelo va ny fanahiko?
Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
26 Fa niandry ny soa aho, kanjo tonga ny ratsy; Ary nanantena ny mazava aho, kanjo avy ny maizina.
Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
27 Nandevilevy ny tsinaiko ka tsy nanam-pitsaharana; Nitsena ahy ny andro fahoriana.
Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
28 Mitsaitsaika mitafy lamba fisaonana aho sady tsy mahita masoandro; Mitsangana aho ka mitaraina eo ampivorian’ ny olona.
Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
29 Rahalahin’ ny amboadia aho Ary naman’ ny ostritsa.
Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
30 Efa mainty ny hoditro sady miendakendaka, ary efa karankaina noho ny hafanana ny taolako.
Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
31 Nanjary fisaonana ny lokangako. Ary feon’ ny mitomany ny sodiko.
Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
