Joba 21
1 Dia namaly Joba ka nanao hoe:
Тогава Иов в отговор рече:
2 Mihainoa dia mihainoa ny teniko, Ary aoka izany no ho fampiononanareo ahy.
Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.
3 Mandefera amiko ianareo, fa mba hiteny kosa aho izao; Ary rehefa tapitra ny teniko, dia mandatsalatsà ihany indray ianareo.
Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.
4 Raha ny amiko, moa ny ataon’ ny olona va no itarainako? Ary raha izany, nahoana no hahalefitra ny fanahiko?
За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?
5 Jereo aho, dia aoka ho talanjona ianareo, ary mitampena vava.
Погледнете на мене, и почудете се, И турете ръка на устата си.
6 Eny, raha mahatsiaro izany aho, dia raiki-tahotra, sady toran-kovitra ny tenako:
Само да си наумя тия въпроси ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.
7 Nahoana no velona ny ratsy fanahy ka sady tratrantitra no be hery?
Защо живеят нечестивите, Остаряват; даже стават и много силни.
8 Ny zanany koa mitomoetra tsara eo anatrehany, ary ny zafiny eo anoloany.
Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.
9 Ny ankohonany miadana ka tsy manan-tahotra, ary ny tsorakazon’ Andriamanitra tsy mamely azy.
Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.
10 Ny ombilahiny mampiteraka ka mahavanona; Ny ombivaviny miteraka ka tsy mamotsotra.
Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята.
11 Mamoaka ny zanany madinika toy ny ondry aman’ osy izy, ka mikoriana ny zanany.
Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.
12 Mihoby mitondra ampongatapaka sy lokanga izy ary mifaly amin’ ny feon-tsodina.
Пеят при музиката на тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.
13 Mandany ny androny amin’ ny fahafinaretana izy; Amin’ ny indray mipi-maso monja no idinany any amin’ ny fiainan-tsi-hita. (Sheol h7585)
Прекарват дните си в благополучие; И в една минута слизат в гроба. (Sheol h7585)
14 Kanefa anie ireo no manao amin’ Andriamanitra hoe: Mialà aminay! Fa tsy mba irinay ny hahalala ny lalanao.
Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.
15 Zinona izay Tsitoha, no hotompoinay? Ary inona no soa ho azonay, raha mivavaka aminy?
Що е Всемогъщият, та да Му служим? И какво се ползваме, като Го призоваваме?
16 Indro, tsy avy amin’ ny tenany ihany ny fahafinaretany! Ho lavitra ahy anie ny fisainan’ ny ratsy fanahy!
Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
17 Indraindray foana no mba maty ny jiron’ ny ratsy fanahy, sy tonga ny loza manjo azy. Ary amelaran’ Andriamanitra fandrika ireny noho ny fahatezerany,
Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! Бог им разпределя болезни в гнева Си.
18 Ka tonga tahaka ny mololo voatetika indaosin’ ny rivotra izy sy tahaka ny akofa entin’ ny tafio-drivotra.
Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.
19 Andriamanitra, hoy ianareo, mbola hampijaly ny zanany noho ny helodrainy! Tsia; fa ny tenan’ ireny ihany no aoka hovaliany, mba hahalalany.
Думате, Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. По-добре нека въздаде на сами тях, за да го усещат;
20 Aoka ny masony ihany no hahita ny loza manjo azy, ary aoka ny tenany ihany no hisotro ny fahatezeran’ ny Tsitoha.
Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.
21 Fa mampaninona azy moa ny amin’ ny taranany mandimby azy, raha tapaka ny isan’ ny androny?
Защото какво наслаждение от дома си има нечестивият след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?
22 Moa Andriamanitra va no hampianarim-pahalalana, nefa Izy no mitsara ny any an-danitra aza?
Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?
23 Maty ny anankiray, raha tsy mbola mihena ny fahatanjahany, sady miadana tokoa ka tsy manana ahiahy;
Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;
24 Feno ronono ny fitoeran-drononony, ary vonton-tsoka ny taolany.
Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.
25 Ary ny anankiray maty amin’ ny fahorian’ ny fanahiny kosa ka tsy mba nanandrana soa akory.
А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.
26 Samy mandry ao amin’ ny vovoka izy roa tonta, ka feno olitra ny tenany.
Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.
27 Indro, fantatro ny hevitrareo sy ny saim-petsy amelezanareo ahy;
Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.
28 Fa hoy ianareo: Aiza ny tranon’ ny mpitohatoha? Ary aiza ny lay fitoeran’ ny ratsy fanahy?
Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?
29 Kanefa tsy mba nanontany tamin’ ny mpandeha amin’ ny tany lavitra va ianareo? Ary tsy heverinareo va ny zava-mahagaga, ambaran’ Ireo hoe:
Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им примери,
30 Amin’ ny andro hahitan-doza dia voaaro ihany ny ratsy fanahy, ary amin’ ny andro fahatezerana dia enti-miala izy?
Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?
31 Iza no hanambara ny lalany eo anatrehany? Ary raha misy zavatra nataony, iza no sahy hamaly azy?
Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?
32 Ary ho entina ho eny an-tany fandevonana izy ka mbola hitazana ao am-pasana;
Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата си.
33 Ho mamy aminy ny bainga any an-dohasaha, ary ny olona rehetra hanaraka azy, toy ny nandehanan’ ny maro tany alohany.
Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него,
34 Endrey! ity ianareo mba mampionona ahy foana! Ary ny famalianareo anefa, raha voasana tsara, dia lainga ihany!
Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава само лъжа?
