Joba 20
1 Dia namaly Zofara Namatita ka nanao hoe:
Тогава нааматецът Софар в отговор рече:
2 Noho izany dia mamaly ahy ny eritreritro, eny, noho ny fihetsiketsiky ny saiko.
Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.
3 Reko lalandava ny anatra mampahamenatra ahy; Ary ny fanahiko mamaly ahy avy amin’ ny fahalalako.
Чух укорително изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.
4 Tsy fantatrao va fa hatramin’ ny ela, eny, hatrizay nampitoerana ny olona tetỳ ambonin’ ny tany,
Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,
5 Dia vetivety foana ny firavoravoan’ ny ratsy fanahy, ary indray mipi-maso monja ny fifalian’ ny mpihatsaravelatsihy?
Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?
6 Fa na dia mipaka amin’ ny lanitra aza ny hahavony, ka mitehika amin’ ny rahona ny lohany,
Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците.
7 Dia ho very mandrakizay toy ny dikiny ihany izy; Izay nahita azy dia hanao hoe: Aiza izy?
Пак той ще се изрине за винаги, както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат, Где е той?
8 Manidina tahaka ny nofy izy ka tsy ho hita; Eny, ampandosirina tahaka ny tsindrimandry amin’ ny alina izy.
Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.
9 Ny maso izay mijery, dia indray mitopy ihany no ahitany azy; Ary dia tsy hahita azy intsony ny fitoerany.
Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.
10 Ny zanany hitambitamby amin’ ny malahelo, ary ny tànany ihany no hampody ny hareny.
Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.
11 Ny taolany dia feno ny herin’ ny fahatanorana, Nefa hiara-mandry aminy eo amin’ ny vovoka izany.
Костите му са пълни със съгрешенията на младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.
12 Na dia mamy ao am-bavany aza ny ratsy, ka afeniny ao ambanin’ ny lelany,
Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си.
13 Ary tsitsiny ka tsy foiny, fa tehiriziny ao amin’ ny lanilaniny ihany,
Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,
14 Dia miova ny haniny ao an-kibony, ka aferon’ ny vipera no ao anatiny.
Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.
15 Harena no nateliny, nefa aloany indray; Loaran’ Andriamanitra hiala ao an-kibony izany.
Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.
16 Ny poizin’ ny vipera no hotsentsefiny; Hahafaty azy ny lelan’ ny menarana.
Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.
17 Tsy ho faly mahita renirano izy, dia ony sy riaky ny tantely sy ronono.
Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.
18 Tsy azony atelina izay nikelezany aina, fa tsy maintsy hampodiny; Na dia be aza ny hareny, dia tsy ho araka izany ny hafaliany.
Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,
19 Fa nampahory sy nahafoy ny reraka izy ka naka trano an-keriny, fa tsy hahatontosa azy.
Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.
20 Satria tsy mahalala mionona ny kibony, dia tsy hahavonjy ny tenany mbamin’ ny tiany indrindra izy.
Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази нищо от това, което му е най-мило;
21 Tsy misy tsy tratry ny fieremany; Ka dia tsy haharitra ny fiadanany.
Понеже не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.
22 Ho poriporitra izy, na dia mihoa-pampana aza ny fananany; Ny tanan’ ny ory no hamely azy.
Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.
23 Halefan’ Andriamanitra ny fahatezerany mirehitra hameno ny kibony; Eny, halatsany aminy toy ny ranonorana izany ho hanina ho azy.
Когато се кани да напълни корема си, Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него, когато още яде.
24 Raha mandositra ny vy fiadiana izy, dia hahavoa azy miboroaka ny tsipìka varahina;
Когато бяга от желязното оръжие, Стрелата на медния лък ще го прониже.
25 Tsoahany izany, ka mivoaka avy amin’ ny tenany; Eny, ny manelatselatra dia mivoaka avy amin’ ny aferony; Lasa izy azon’ ny fahatahorana mafy.
Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.
26 Ny aizim-pito no voarakitra ho amin’ ny raki-malalany; Afo tsy tsofina no handoro azy sady handevona izay sisa ao amin’ ny lainy.
Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван от човек ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.
27 Hambaran’ ny lanitra ny helony, Ary ny tany hitsangana hiampanga azy,
Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се повдигне против него.
28 Ho lasa ny harena tafiditra ao an-tranony; Eny, ho levona izany amin’ ny andro fahatezerany.
Богатството на дома му ще изчезне, В деня на Божия гняв ще се разпилее.
29 Izany no anjaran’ ny ratsy fanahy avy amin’ Andriamanitra, sy lova voatendrin’ Andriamanitra ho azy.
Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.
