Zabbuli 104
1 Weebaze Mukama, ggwe emmeeme yange. Ayi Mukama Katonda wange, oli mukulu nnyo; ojjudde obukulu n’ekitiibwa.
Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен,
2 Yeebika ekitangaala ng’ayeebikka ekyambalo n’abamba eggulu ng’eweema,
Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
3 n’ateeka akasolya k’ebisulo bye eby’oku ntikko kungulu ku mazzi; ebire abifuula amagaali ge, ne yeebagala ebiwaawaatiro by’empewo.
Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
4 Afuula empewo ababaka be, n’ennimi z’omuliro ogwaka abaweereza be.
Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;
5 Yassaawo ensi ku misingi gyayo; teyinza kunyeenyezebwa.
Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
6 Wagibikkako obuziba ng’ekyambalo; amazzi ne gatumbiira okuyisa ensozi ennene.
Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.
7 Bwe wagaboggolera ne gadduka; bwe gaawulira okubwatuka kwo ne gaddukira ddala;
От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг
8 gaakulukutira ku nsozi ennene, ne gakkirira wansi mu biwonvu mu bifo bye wagategekera.
Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
9 Wagassizaawo ensalo ze gatasaana kusukka, na kuddayo kubuutikira nsi.
Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
10 Alagira ensulo ne zisindika amazzi mu biwonvu; ne gakulukutira wakati w’ensozi.
Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
11 Ne ganywesa ebisolo byonna eby’omu nsiko; n’endogoyi ne gazimalako ennyonta.
Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:
12 Ebinyonyi eby’omu bbanga bizimba ebisu byabyo ku mabbali g’amazzi, ne biyimbira mu matabi.
При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.
13 Afukirira ensozi ennene ng’osinziira waggulu gy’obeera; ensi n’ekkuta ebibala by’emirimu gyo.
Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;
14 Olagira omuddo ne gukula okuliisa ente, n’ebirime abantu bye balima, balyoke bafune ebyokulya okuva mu ttaka.
Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
15 Ne wayini okusanyusa omutima gwe, n’ebizigo okwesiiga awoomye endabika ye, n’emmere okumuwa obulamu.
И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
16 Emiti gya Mukama gifuna amazzi mangi; gy’emivule gy’e Lebanooni gye yasimba.
Великолепните дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
17 Omwo ebinyonyi mwe bizimba ebisu byabyo; ne ssekanyolya asula mu miti omwo.
Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
18 Ku nsozi empanvu eyo embulabuzi ez’omu nsiko gye zibeera; n’enjazi kye kiddukiro ky’obumyu.
Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
19 Wakola omwezi okutegeeza ebiro; n’enjuba bw’egwa n’eraga olunaku.
Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.
20 Oleeta ekizikiza, ne buba ekiro; olwo ebisolo byonna eby’omu bibira ne biryoka bivaayo.
Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
21 Empologoma ento zikaabira emmere gye zinaalya; nga zinoonya ebyokulya okuva eri Katonda.
Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
22 Enjuba bw’evaayo ne zigenda, n’oluvannyuma ne zikomawo ne zigalamira mu mpuku zaazo.
Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
23 Abantu ne bagenda ku mirimu gyabwe, ne bakola okutuusa akawungeezi.
Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
24 Ayi Mukama, ebintu bye wakola nga bingi nnyo! Byonna wabikola n’amagezi ag’ekitalo; ensi ejjudde ebitonde byo.
Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.
25 Waliwo ennyanja, nnene era ngazi, ejjudde ebitonde ebitabalika, ebintu ebirina obulamu ebinene era n’ebitono.
Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.
26 Okwo amaato kwe gaseeyeeyera nga galaga eno n’eri; ne galukwata ge wakola mwe gabeera okuzannyiranga omwo.
Там плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.
27 Ebyo byonna bitunuulira ggwe okubiwa emmere yaabyo ng’ekiseera kituuse.
Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
28 Bw’ogibiwa, nga bigikuŋŋaanya; bw’oyanjuluza engalo zo n’obigabira ebintu ebirungi ne bikkusibwa.
Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,
29 Bw’okweka amaaso go ne byeraliikirira nnyo; bw’obiggyamu omukka nga bifa, nga biddayo mu nfuufu.
Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
30 Bw’oweereza Omwoyo wo, ne bifuna obulamu obuggya; olwo ensi n’ogizza buggya.
Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
31 Ekitiibwa kya Katonda kibeerengawo emirembe gyonna; era Mukama asanyukirenga ebyo bye yakola.
Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
32 Atunuulira ensi, n’ekankana; bw’akwata ku nsozi ennene, ne zinyooka omukka.
Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
33 Nnaayimbiranga Mukama obulamu bwange bwonna; nnaayimbanga nga ntendereza Katonda wange ennaku zonna ze ndimala nga nkyali mulamu.
Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
34 Ebirowoozo byange, nga nfumiitiriza, bimusanyusenga; kubanga mu Mukama mwe neeyagalira.
Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
35 Naye abakola ebibi baggweewo ku nsi; aboonoonyi baleme kulabikirako ddala. Weebaze Mukama, gwe emmeeme yange. Mumutenderezenga Mukama.
Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.
