Engero 1
1 Engero za Sulemaani, mutabani wa Dawudi, kabaka wa Isirayiri.
Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
2 Yaziwandiika okuyigiriza abantu okuba n’amagezi n’okuyiga, era n’okutegeera ebigambo eby’obulabufu; eby’obulamu eby’amagezi n’empisa.
Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
3 Sulemaani yayagala abantu okuba n’empisa, n’obulamu obw’amagezi, okukolanga ebituufu, n’okubeera abenkanya n’okugobereranga ensonga;
За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
4 okuyigiriza amagezi abatalina bumanyirivu, n’abavubuka okufuna okumanya n’okutegeera.
За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
5 N’abantu ab’amagezi nabo bwe bawulira beeyongere okuyiga n’abategeevu beeyongere okubangulwa.
За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
6 Era engero zino zaawandiikibwa okutegeera engero, enjogera n’ebikokyo.
За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
7 Kale mu kutya Mukama amagezi mwe gasookera, naye abasirusiru banyooma amagezi n’okulagirirwa.
Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
8 Mwana wange ossangayo omwoyo eri ebiragiro bya kitaawo, era tolekanga kukuutira kwa maama wo;
Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
9 bijja kuba ngule eneeweesanga omutwe gwo ekitiibwa, n’emikuufu mu bulago bwo.
Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
10 Mwana wange abakozi b’ebibi bwe bakusendasendanga, tokkirizanga.
Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
11 Bwe bakugambanga nti, “Tugende ffenna twesanyuse, tunyage, tubbe n’okutta; tokkirizanga;
Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
12 ng’entaana bw’emira abantu, naffe tubamire tutyo nga bakyali balamu, era nga balamba, ng’abagenda mu bunnya obuwanvu; (Sheol h7585)
Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова, (Sheol h7585)
13 nga twefunira eby’obugagga bye tutakoleredde, ne tujjuza amayumba gaffe obugagga obubbe;
Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
14 ng’ababi batuyita tubeegatteko, tugabane kyenkanyi ebibbe n’ebinyage.”
Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
15 Mwana wange totambuliranga wamu nabo, era ekigere kyo kiziyize okukwatanga ekkubo lyabwe:
Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
16 Kubanga ebigere byabwe bidduka bunnambiro okukola ebibi, era kibanguyira okuyiwa omusaayi.
Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
17 Nga kuba kumala biseera okutega omutego, ng’ekinyonyi ky’oyagala okukwata kikulaba,
Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
18 naye abantu ng’abo baba beetega bokka, baba beetega omutego ogunaabakwasa bo bennyini.
И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
19 Bwe lityo bwe libeera ekkubo lya buli muntu anoonya okugaggawalira mu bukyamu. Obugagga obw’engeri eyo busaanyaawo obulamu bw’abo ababufuna.
Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
20 Amagezi galeekaanira waggulu mu nguudo; gayimusa amaloboozi gaago, mu bifo ebigazi eby’omu bibuga.
Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
21 Ne galeekaanira waggulu, mu kifo enguudo ennene we zisisinkanira, era gasinzira mu miryango gy’ekibuga ne googera:
Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
22 Mulituusa ddi mmwe ab’amagezi amatono obutayagala kweyongera kuyiga by’amagezi, nammwe ab’amalala okunyoomanga eby’amagezi n’abasirusiru okukyawanga okumanya?
Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
23 Kale singa muwuliriza okunenya kwange, laba, ndifuka omutima gwange n’ebirowoozo byange mu mmwe.
Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
24 Kubanga na bayita ne mugaana okuwuliriza, ne ngolola omukono ne wataba n’omu afaayo,
Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
25 era ne mutafaayo ku magezi ge nabawa, era ne mugaana okubuulirira kwange kwonna,
Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
26 kale nange ndibasekerera nga muli mu nnaku, era mbakudaalire ng’entiisa ebagwiridde.
То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
27 Entiisa bw’eribajjira ng’omuyaga omungi, ennaku n’okubonaabona, okulumwa n’obubalagaze,
Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
28 kale balinkoowoola, naye siriyitaba; balinnoonya obutaweera naye ne batandaba.
Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
29 Kubanga baakyawa okuyigirizibwa, n’okumanya, era ne bamalirira obutatya Mukama.
Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
30 Ne bagaana okuwuliriza amagezi gange; ne banyooma okunenya kwange kwonna.
Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
31 Kyebaliva balya ebibala eby’ekkubo lyabwe ebbi, era ne bajjula ebibala eby’enkwe zaabwe.
Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
32 Obusirusiru bulitta ab’amagezi amatono n’obutafaayo bulizikiriza abasirusiru,
Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
33 naye buli ampuliriza anaabeeranga mirembe, ng’agumye nga talina kutya kwonna.
Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
