Engero 28
1 Abakozi b’ebibi badduka nga tewali abagoba, naye abatuukirivu babeera n’obuvumu ng’empologoma.
Нечестивите бягат без да ги гони някой, А праведните се смели като млад лъв.
2 Eggwanga bwe lijeema, liba n’abafuzi bangi, naye olw’omuntu alina okutegeera n’okumanya obutebenkevu budda nate mu nsi.
От бунтовете на страната началниците й биват мнозина, Но чрез умни и вещи човеци един неин управител продължава дълго време.
3 Omufuzi anyigiriza abaavu, afaanana nga enkuba etonnya ezikiriza n’eterekaawo birime.
Беден човек, който насилва немотните, Е като пороен дъжд, който не оставя храна.
4 Abo abava ku mateeka ga Mukama batendereza aboonoonyi, naye abo abagakuuma babawakanya.
Които отстъпват от закона хвалят нечестивите, Но които пазят закона противят се на тях.
5 Abantu abakozi b’ebibi tebategeera bwenkanya, naye abo abanoonya Mukama babutegeerera ddala bulungi.
Злите човеци не разбират правосъдие, Но тия, които търсят Господа разбират всичко.
6 Omuntu omwavu atambulira mu butuukirivu, asinga omugagga ow’amakubo amakyamu.
По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е опак между два пътя, макар и да е богат.
7 Oyo akuuma amateeka ga Mukama mwana eyeegendereza, naye mukwano gw’ab’omululu akwasa kitaawe ensonyi.
Който пази закона е разумен син, А който дружи с чревоугодниците засрамва баща си.
8 Ayongera ku bugagga bwe mu bukumpanya, abukuŋŋaanyiza omulala anaayinza okuba ow’ekisa eri abaavu.
Който умножава имота си с лихварство и грабителство Събира го за този, който показва милост към сиромасите.
9 Atassaayo mwoyo kuwulira mateeka ga Mukama, n’okusaba kwe tekukkirizibwa.
Който отклонява ухото си от слушане закона, На такъв самата му молитва е мерзост.
10 Buli akyamya abatuukirivu mu kkubo ebbi, aligwa mu katego ke ye, naye abatuukirivu balisikira ebirungi.
Който заблуждава праведните в лош път, Той сам ще падне в своята яма, А непорочните ще наследят добрини.
11 Omugagga alowooza nti mugezi, naye omwavu alina okutegeera, amunyooma.
Богатият човек мисли себе си за мъдър! Но разумният сиромах го изучава.
12 Abatuukirivu bwe bawangula wabaawo okujaguza okw’amaanyi, naye abakakanyalira mu kukola ebikyamu bwe bafuna obuyinza abantu beekweka.
Когато тържествуват първенците има голяма слава, А когато се издигнат нечестивите човек се крие.
13 Oyo akweka ebibi bye, talifuna mukisa kukulaakulana, naye buli abyatula n’abireka, alisaasirwa.
Който крие престъпленията си няма да успее, А който ги изповяда и оставя ще намери милост.
14 Alina omukisa omuntu atya Mukama ebbanga lyonna, naye oyo akakanyaza omutima gwe abonaabona.
Блажен оня човек, който се бои винаги, А който закоравява сърцето си ще падне в бедствие.
15 Ng’empologoma ewuluguma oba eddubu eritiisatiisa, bw’abeera omufuzi omubi atulugunya abateesobola.
Като ревящ лъв и гладна мечка Е нечестив управител над беден народ.
16 Omufuzi nantagambwako tafuga na bwenkanya, naye oyo akyawa amagoba agafuniddwa mu bukyamu alibeera n’essanyu ery’obulamu obuwangaazi.
О княже, лишен от разум, но велик да насилствуваш, Знай, че който мрази грабителство ще продължи дните си.
17 Omuntu alumirizibwa olw’okutta munne, alibeera mu kutegana okutuusa okufa, tewabanga n’omu amuyamba.
Човек, който е товарен с кръвта на друг човек, Ще побърза да отиде в ямата; никой да го не спира.
18 Omuntu atambulira mu bugolokofu alinunulibwa talibeerako kabi, naye oyo ow’amakubo amabi aligwa mbagirawo.
Който ходи непорочно, ще се избави, А който ходи опако между два пътя изведнъж ще падне.
19 Omuntu alima ennimiro ye aliba n’emmere nnyingi, naye oyo ali mu birowoozo ebitaliimu alifa bwavu.
Който обработва земята си ще се насити с хляб, А който следва суетни неща ще го постигне сиромашия.
20 Omusajja omwesigwa aliweebwa emikisa mingi, naye oyo ayanguyiriza okugaggawala talirema kubonerezebwa.
Верният човек ще има много благословения; Но който бърза да се обогати не ще остане ненаказан.
21 Okuttira abantu ku liiso ng’osala emisango si kirungi, naye ate olw’okunoonya akookulya omuntu ayinza okuzza omusango.
Не е добре да бъде човек лицеприятен, Защото за един залък хляб такъв човек ще извърши престъпление.
22 Omusajja omukodo yeegomba okugaggawala, naye nga tamanyi nti obwavu bumulindiridde.
Който има лошо око, бърза да се обогати. А не знае, че немотия ще го постигне.
23 Oyo anenya omuntu, oluvannyuma aliganja, okusinga oyo awaaniriza n’olulimi.
Който изобличава човека, той после ще намери по-голямо благоволение, Отколкото оня, който ласкае с езика си.
24 Buli anyaga kitaawe, oba nnyina, n’agamba nti, “Si nsonga,” afaanana n’oyo azikiriza.
Който краде от баща си или от майка си и казва: Не е грях, Той е другар на разрушителя.
25 Omuntu ow’omululu aleeta oluyombo, naye oyo eyeesiga Mukama aligaggawazibwa.
Човек с надменна душа подига крамоли, А който уповава на Господа ще затлъстее.
26 Eyeesiga omutima gwe, musirusiru, naye oyo atambulira mu magezi alifuna emirembe.
Който уповава на своето си сърце е безумен, А който ходи разумно, той ще се избави.
27 Agabira abaavu talibaako ne kye yeetaaga, naye abakodowalira anaabanga n’ebikolimo bingi.
Който дава на сиромасите няма да изпадне в немотия, А който покрива очите си от тях ще има много клетви.
28 Abakozi b’ebibi bwe babeera mu buyinza, abantu beekweka, naye abakozi b’ebibi bwe bazikirira, abatuukirivu bakulaakulana.
Когато се възвишат нечестивите, хората се крият, Но когато те загиват, праведните се умножават.
